76 са бъбречно болните пациенти, които три пъти седмично са на хемодиализа в диализния център на Нефрологично отделение на МБАЛ – Пазарджик. От тях 36 са жените, а 40 са мъже. Най-дългогодишният пациент е 48-годишна жена, която се лекува повече от 20 години. Най-възрастният пациент е 86-годишен мъж, а най-младата пациентка е 18-годишно момиче.
Данните бяха оповестени от Нефрологичното отделение на МБАЛ – Пазарджик във връзка с отбелязването на 14 март – Световния ден за борба с бъбречните заболявания. Мотото тази година е „Здрави бъбреци за всички”.
10 са болните с хронична бъбречна недостатъчност, които чакат за трансплантация и са включени в листата на Евротрансплант. От тях четирима са мъже, а 6 са жените. В листата е и един мъж, които не е на хемодиализа, сочи още статистиката.
В края на миналата година в Турция успешно е трансплантиран 46-годишен мъж от Пазарджик, който е бил на диализно лечение в отделението в продължение на 4 месеца. Донор е неговата съпруга. Състоянието му след трансплантацията се наблюдава от проф. Емил Паскалев от УМБАЛ “ Александровска“ в столицата.
„Много се надяваме и през 2024 година да има пациенти на нашето отделение, които ще получат нов живот след трансплантация“, заяви началникът на Нефрологичното отделение д-р Росица Робова. По повод Световния ден за борба с бъбречните заболявания тя отново напомни колко важна е профилактиката. Особено за болните със захарен диабет и високо кръвно налягане, които трябва да контролират стойностите на кръвната захар и кръвното налягане в нормални граници.
В България хората с различна степен на бъбречно увреждане са над 700 хил., което е около 10-12% от населението на страната. Един от всеки десети възрастен в Европа страда от ХБЗ, а прогнозата е, че броят на пациентите ще нараства поради две причини – застаряващото население и нарастващото разпространение на рискови фактори като диабет, сърдечносъдови заболявания и затлъстяване.
Заболяването преминава през 5 стадия, като при липса на лечение то може да доведе до развитие на бъбречна недостатъчност или състояние, при което бъбреците работят под 15% от капацитета си. В този случай единственият изход за болния е диализа или трансплантация.
Бъбречното заболяване често не се диагностицира преди развитието на крайната фаза на бъбречната недостатъчност поради това, че при по-голяма част от болните липсват съществени клинични оплаквания. По тази причина много пациенти не подозират, че имат заболяване на бъбреците. Докато в началните стадии то може да лекува или поне да се задържи развитието му, то при напреднала бъбречна недостатъчност терапевтичните възможности са крайно ограничени, а този краен стадий на бъбречната функция е свързан с поражения и на други органи като сърце, кости, развитие на анемия и др. Ако заболяването обаче бъде открито по-рано и се назначи подходящото лечение и хранителен режим, ранните етапи могат да бъдат обратими.
