Експертните съвети по специалности, изразили становища по Националната здравна стратегия 2030, настояват за дискусия, в която да бъдат изчистени всички непълноти или спорни моменти в нея. Според експертите от стратегията липсват трансфузионната хематология и хроничните белодробни болести, липсва и яснота за механизма, по който е изработена стратегията, на базата на какви данни се стъпва, както и за това как ще бъде финансирана.
От Експертния съвет по Образна диагностика заявяват, че въз основа на постройката на проекта за Национална стратегия не е уместно да коментират отделните направления, независимо че има много несъответствия в детайлите и липса на експертна аргументация, и считат, че проектът „Национална здравна стратегия 2030“ трябва да бъде основно преработен.
Според главния координатор на Експертния съвет по Клинична алергология акад. Богдан Петрунов алергичните заболявания дори не са споменати в частта за ефективен скрининг и превенция на хроничните незаразни болести. „Алергичните заболявания са едни от най- разпространените незаразни болести, които засягат не по-малко от 25-30% от човешката популация, вкл. и у нас. Данните, с които разполагаме в нашата страна, показват също, че алергичните заболявания заемат важно място в патологията на българина и показват тенденция към увеличаване, като вече около 10% от населението страда от бронхиална астма, което изисква сериозни усилия на здравната ни система за тяхното овладяване. Бих искал да спомена само, че финансовите разходи за диагностика и лечение на алергичните заболявания надхвърлят тези свързани с ХИВ и туберкулоза, взети заедно“, казва в становището си той.
От Експертния съвет по „Пневмология и фтизиатрия“ отбелязват, че в частта за профилактика отново се акцентира само на сърдечносъдовите заболявания и диабет, а хроничните белодробни заболявания отново са пропуснати. „Липсва стратегия по отношение ранна диагностика на белодробния рак, която е най-честата причина от онкологичните заболявания за смърт сред мъжете. В документа не се споменава нищо за пациентите с хронични белодробни заболявания и необходимост от подпомагане на дишането с кислород в домашни условия – финансиране, менажиране, грижа. Друг важен въпрос, който липсва в стратегията, е създаване на регистри на най-важните хронични незаразни заболявания. Не е възможно да се води адекватна здравна политика, ако липсва базисна информация. В частта на стратегията за трансплантации отново са пропуснати белодробните трансплантации и липсата на достъп на болните в България до този вид операции“, казват експертите по белодробни болести.
Главният координатор на експертен съвет по „Лъчелечение“ д-р Захари Захариев е категоричен, че Националната здравна стратегия 2030 е микс от добри пожелания и политики, чийто насоки на моменти се губят напълно. „Дават се насоки, които не е ясно как ще бъдат изпълнявани, от кого и се разчита на европейско финансиране и съфинансиране. Оставам с впечатлението, че Европа ще прави реформа в българското здравеопазване по Плана за развитие и устойчивост с български експерти, които си нямат и на идея как ще се случи това! Експертизата ми в сферата на здравеопазването повече от 27 г. ми подсказва за много по-простички стъпки, които могат да бъдат ефективни и да доведат до по-бързи резултати в здравеопазването, като те се крият в законодателната система“, казва в становището си той.
Д-р Захариев отбелязва още, че отпадането на протонния център от Плана за възстановяване и устойчивост отсъства от Националната здравна стратегия. „Създаването на такъв център на територията на София щеше да доведе до осигуряване на прецизно и модерно лечение за нашите деца. Този неосъществен проект показа липсата на отговорно отношение от натоварените с изпълнението му институции“, пише той.
Главния координатор на Експертния съвет по Социална медицина и здравен мениджмънт проф. д-р Пламен Димитров е по-конкретен. „Предлага се създаване в София на Национален център за лъчелечение с протонна терапия. За съжаление предвиденото финансиране на този център отпадна от Плана за възстановяване и устойчивост. Впоследствие необходимостта от изграждането на Центъра е обоснована пред Министерството на финансите с цел предвиждане на средства за него в Бюджет 2024. В текста на стратегията, това трябва да бъде отразено“, казва той.
Препоръки
От Експертния съвет по Клинична хематология предлагат да се повиши информираността на обществото чрез провеждане на мащабни кампании за набиране на донори на хемопоетични стволови клетки; да се подобри логистиката по осигуряване на медикаментите, използвани за кондициониране на реципиентите и лечение на усложненията в посттрансплантационния период; да се подобри материалната база на центровете, където се извършват алогенни трансплантации на хемопоетични стволови клетки с цел акредитирането им към Международните системи за контрол на качество при клетъчни терапии; да се актуализират стандартите за осигуряване на качество на трансплантационния процес и акредитация на центровете, където се извършват алогенни трансплантации на хемопоетични стволови клетки; да се повиши институционалния, административен и експертен капацитет на компетентния орган по трансплантации и донорство; да се разшири международното сътрудничество, свързано с обмен на информация и знания в областта на клетъчната трансплантология, а в стратегията задължително да се включи политика за трансфузионна хематология.
От Експертния съвет по Трансфузионна хематология отбелязват съвсем лаконично проблема. „След подробно запознаване с документа и обсъждане, не намерихме в проекта за Национална здравна стратегия да са третирани проблемите на трансфузионната система. По предложения текст нямаме забележки“, казват експертите.
Проф. д-р Милена Велизарова, главен координатор на Експертния съвет по клинична лаборатория настоява да се активира най-приоритетно процесът за акредитация на клиничните лаборатории, като се направят постъпки за включване на здравеопазването в програма на ЕС по конкурентноспособност и така се използват европейски средства за подготовка за акредитация. След това да се въведе изискване, публични средства от НЗОК да получават само акредитирани лаборатории.
От Експертния съвет по медицинската специалност „Педиатрия“ предлагат
да бъдат върнати диспансерите за туберкулозно болните,
да се включат алергиите и хроничните заболявания на дихателната система, да се въведе неонатален скрининг за муковисцидоза, да се оформят регистри за различни хронични болести и да се финансират Експертните Центрове за редки болести.
Главния координатор на Експертния съвет по Нефрология проф. Борис Богов заявява, че Експертният съвет счита, че е удачно да отпадне монопола върху „Диспансера по бъбречна трансплантация”, единствен за страната и да бъдат създадени и други такива. „Така ще бъде разчупен модела-монопол и създаването на алтернативи ще бъде единствено от полза на чакащите бъбречна трансплантация и на вече трансплантираните, които се налага понякога да пътуват няколко стотин километри и то по веднъж до два пъти месечно“, казва проф. Богов.
От Експертния съвет по „Ревматология“ настояват да се възстанови програмата за профилактика и лечение на Остеопорозата и дейността на центровете за борба с Остеопорозата. Препоръчва се да се увеличат възможностите за насочване на пациентите от личните лекари към ревматолог и делът на доболничната помощ в частта ревматология, леглата в Ревматологичните клиники/отделения да са 5/100 000 както е в Европейския съюз, а не 8,9/100 000 както е в България и да се засили дейността на шестте биологични комисии , като всяка изготви регистър за собствените си болни.
От Експертния съвет по Детска клинична хематология и онкология предлагат включване на абзац с конкретен ангажимент за създаване на „Национална програма 2030 за интегрирана и специализирана грижа при детските злокачествени заболявания“. Целите на предлаганата програма ще включват акредитация на трите налични детски онкохематологични центъра в България (в София, Пловдив и Варна) към съществуващите експертни мрежи по конкретни болестни единици в областта на детската онкохематология за постигане на ниво, съобразено с ултимативните изисквания на стандартите; акредитация на референтни лаборатории за специализирана диагностика, вкл. генетична, при детските злокачествени заболявания.
Сред останалите предложения на детските онколози са
включване на детските злокачествени заболявания в Списъка на редките болести
за подобряване на достъпа до иновативни лечения и лекарства сираци; приоритетно създаване на Национален раков регистър за детски злокачествени заболявания, включително с информация за стадий, проследяване за късни усложнения и краен изход от злокачественото заболяване; създаване на Стандарт за палиативни грижи при онкологично болни деца като съществена част от цялостното лечение на тежко болни деца.
Според главния координатор на Експертния съвет по Лицево-челюстна хирургия д-р Константин Димов да се включат дейностите, извършвани в структурите за извънболнична помощ към заплащаните от НЗОК. Като пример той дава оралната хирургия в извънболничната помощ, която може да се извършва както с договорености с НЗОК, така и без. По думите на д-р Димов поддържането на регистър със специалисти по лицево-челюстна хирургия трябва да се прехвърли от БЛС към БЗС.
От Дружеството по кардиология препоръчват изработване на национални програми за скрининг на рисковите групи по отделните нозологични единици и прилагане на системни и съвременни политики за превенция на хроничните незаразни болести с фокус върху сърдечно-съдовите болести, като за целта се създадат програми, обхващащи ОПЛ и кардиолози, както и създаване на скринингови центрове.
„Националната здравна стратегия е отправната точка, която очертава философията и приоритетите за опазване на здравето на нацията, но за да бъде ефективна, тя следва да бъде разтворена в специализирани планове и програми“, казват кардиолозите.
За регистър на хората със захарен диабет настояват от Експертния съвет по Ендокринология и болести на обмяната, защото това ще позволи адекватно планиране на грижите и ресурсите за това заболяване.
От Експертния съвет по Съдебна медицина предлагат
реорганизация на съдебномедицинските структури в страната
и технологично осъвременяване и обновяване на базите им и създаването на организационни механизми, регламентиращи и контролиращи задълженията на лечебните заведения да поддържат определен капацитет на структурите по съдебна медицина и деонтология - квалифициран медицински персонал, технологично оборудване и организационни и комуникационни връзки.
Да бъде осигурена психосоциална подкрепа за координаторите по донорство пък настояват от Експертния съвет по медицинската специалност „Медицина на бедствените ситуации“. Експертите предлагат в стратегията да бъде записано включването на клинични психолози по време на донорска ситуация и в терапевтични програми след това за психосоциална подкрепа на екипите по трансплантация (включително и синдрома на професионално прегаряно) и на близките на донорите с цел справяне с емоционални, социални и психологически предизвикателства.
Председателят на Българското дружество по ретинология проф. Ива Петкова пък предлага да се създаде и финансира система за отчитане на резултатите от лечението на офталмологичните заболявалия с цел подобряване на терапевтичния ефект.
Всички становища по проекта може да видите тук.
