Екшън план, който да овладее резистентността към антибиотици, подготвят наши експерти, научи Zdrave.net. Те са начертали основата на национална програма, която цели да овладее проблема с т. нар. супербактерии, устойчиви на антибиотици. Все по-нарастващата заплаха от спадаща ефективност на този тип лекарства заради резистентността към тях бе причина за извънредна среща на ООН през септември, която завърши с обща декларация. С нея страните членки се задължиха да предприемат мерки по въпроса, засягащ здравето на населението в целия свят.
Програма
„Програмата, по която работим, е в синхрон с глобалния план за антибиотична резистентност“, посочи пред Zdrave.net доц. Иван Иванов, директор на националната референтна лаборатория “Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ (КМАР) към Националния център по заразни и паразитни болести. Той обясни, че в нея са залегнали основно два механизма – по-стриктен мониторинг на лечебните заведения и обучение на общопрактикуващите лекари с цел намаляване на консумацията на антибиотици, а от там и резистентността към тях.
„В момента в световен мащаб вече се докладват бактерии, които не могат да се лекуват с нито един антибиотик. Няколко са факториите за това – на първо място прекалената употреба в хуманната медицина. Немалък е и проблемът с ветеринарната консумация – до преди 7-8 години на практика ветеринарите можеха да дават какъвто и да е било антибиотик без индикации за него“, посочи експертът.
„Намаляване на резистентността би могло да се случи чрез продължаващ мониторинг на щамовете, които се изолират в болниците. В момента събираме данни веднъж годишно от всички лаборатории в сраната. Предвиждаме да превърнем този процес в непрекъснат – тоест в реално време да отчитаме резистентността“, обясни доц. Иванов. Затова според него всяко лечебно заведение трябва да има антибиотична политика. „На базата на локалната резистентност в самата болница регулярно, през няколко месеца, трябва да се събира комисия, която да решава кои антибиотици да се използват. Това е т. нар. принцип на ротация на антибиотиците, който е един от успешните в света механизми за намаляване на резистентността“, посочи доц. Иванов.
Употреба
Той обясни, че в страните, в които има висока консумация на антибиотици, има и висока резистентност към тях. Като цял употребата на този тип лекарствени препрати в България е на средноевропейско ниво. „Има обаче определени групи антибиотици, по които сме на първо място, като например т. нар. трета генерация цефалоспорини. Това е по-голям проблем за болниците, отколкото за обществото, тъй като основният антибиотик там е цефтриаксон, който е много евтин и на практика лекарите в болниците прибягват до него за щяло и нещяло“, отбеляза доц. Иванов.
Програмата залага и мерки спрямо употребата на антибиотиците в доболничната помощ и най-вече на предписването им от страна на общопрактикуващите лекари, които по думите на доц. Иванов, са „най-мащабно изписващите антибиотици хора в страната“. „Джипитата трябва да познават добре локалната резистентност в страната, например масово се изписват т. нар. макролиди, които се използват за лечение на бактериални инфекции. В последните години в България обаче рязко нарасна резистентността на респираторните патогени към макролидите, защото масово на възрастни и деца, които кихат и кашлят, се изписва този клас антибиотици, без да е назначено микробиологично изследване“, отбеляза доц. Игнатов.
„През последните 20 години на практика няма нов клас антибиотици – всичко е модификация на стари молекули, които чрез прибавянето на химични групи върху вече съществуващите лекарства, разширяват техния спектър. Тъй като резистентността обикновено е кръстосана - тоест към две лекарства от един и същи клас, механизмът й се разпростира и върху тях. Така, когато тези нови лекарства се пуснат на пазара, резистентността към тях вече е налице“, разясни специалистът.
Опасни
Бактериите, срещу които в глобален мащаб има най-силна устойчивост, са т.нар. карбапенемаза-продуциращи ентеробактерии. Техните геноми кодират гени, които блокират действието на антибиотици, използвани за лечението на тежки инфекции, поясни специалистът. Обезпокоителното е, че този тип мултирезистетни бактерии съдържат механизми и към други класове антибиотици и на практика няма с какво да се лекуват. „Те много лесно предават своята резистентност и на други бактерии, които са чувствителни и от там идва голямата заплаха – ако не се ограничат, в следващите 5-6 години тези механизми за резистентност ще се разпространят много бързо“, предупреди той.
Програмата, по която работят експертите от КМАР, ще бъде допълнена със становища на работна група, координирана от Министерство на здравеопазването. В нея ще залегнат и препоръки на СЗО, която също работи активно по въпроса, стана още ясно от думите на доц. Иванов.
