Сърцето е много издръжлив орган и има компенсаторен потенциал, но оплакванията се появяват, когато този потенциал се е изчерпал. Това каза проф. Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, по време на конференцията Longevity Forum: Unlocking Business and Personal Potential in the Age of Healthy Aging, организирана от „Капитал“. Zdrave.net е генерален медиен партньор на форума.
По думите му сърдечносъдовите заболявания причиняват почти два пъти повече смъртни случаи (34,1%) от онкологичните заболявания (18,5%) в световен мащаб.
„В България имаме много голяма нужда от подобрение. Средно със 7 години по-малко от европейците живеем. И докато нещата при жените са малко по-добре, то българските мъже живеят още по-малко и сърдечносъдовата смъртност засяга най-много тях“, каза проф. Карамфилов.
Според проф. Карамфилов ключовете към доброто сърдечносъдово здраве са добър липиден профил, отказ от тютюнопушене и консумация на алкохол, намаляване на телесното тегло, активна физическа дейност, намаляване на нивото на стрес, оптимално ниво на кръвната захар.
„Откриването на статините, на байпас хирургията, на стентирането – стремглаво намаляване на смъртността, а байоханигът показва обещаващи данни за удължаване на живота на хората. Ключовете към по-доброто сърдечно здраве са перфектният липиден профил, намаляването на стреса, контролът на кръвната захар, отказът от пушене, намаляване консумацията на алкохол и поддържането на добро тегло“, каза още проф. Карамфилов.
Той подчерта, че
навлизането на изкуствения интелект в медицината дава обещанието до 2035 г. да открием тайната на безсмъртието
Пациентите с хронично бъбречно заболяване умират от сърдечносъдов инцидент, пък заяви проф. Боряна Делийска, специалист по вътрешни болести и нефролог в „Аджибадем Сити Клиник" УМБАЛ – Младост. По думите й здравите хора трябва да се изследват, за да разберат какво е състоянието на бъбреците им, а хората от рисковите популации – с хипертония, с диабет, с високи стойности на пикочна киселина, със сърдечносъдово заболяване, трябва редовно да проследяват здравето на бъбреците си.
Бъбреците са прахосмукачката на организма. Те филтрират кръвта, като цялата ни кръв минава 400 пъти през бъбреците за едно денонощие. Някои от токсините, които влизат в кръвта, се преработват от бъбреците, а други се изхвърлят с урината. Много малко от бъбречните заболявания са свързани с клинични симптоми и това е много страшно, тъй като бъбрекът не боли, каза още проф. Делийска.
По думите й, когато бъбрекът боледува, се намалява бъбречната функция и респективно намалява продължителността на живота на пациентите. Девет от десет пациенти, засегнати от хронично бъбречно заболяване, изобщо не знаят, че имат такова заболяване, не търсят лекар, нямат поставена диагноза и не се започва лечение.
„Наложителен е скрининг сред рисковите популации. Удължаване на живота на бъбрека означава намаляване на сърдечносъдовия риск“, категорична беше проф. Делийска. Според нея светлината в тунела за болните с ХБЗ са две групи нови медикаменти, благодарение на които може да бъде удължена преживяемостта на пациента със запазено качество на живот и той да не стига дълго време до диализа.
Затлъстяването е хронично и рецидивиращо заболяване, което също води до увреждания и преждевременна смърт,
каза проф. Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.
„Ако само с пет килограма се увеличи теглото, започва да се повишава и рискът от сърдечно-съдово заболяване, диабет и др. Затлъстяването води до инсулинова резистентност, до различни метаболитни и хормонални нарушения, а всички те повишават риска от атеросклероза, повишават риска от ракови заболявания, от невродегенеративни заболявания и стареене. С редукцията на телесното тегло само с 5-10% рисковете от заболявания намаляват“, каза тя.
По думите ѝ, ако човек има нормално телесно тегло, продължителността на живота се увеличава с 10-15 години.
Натрупването на мастна тъкан около талията повишава риска от сърдечносъдови заболявания и затова обиколката на талията при жените не трябва да е над 80 см., а при мъжете – над 94 см. Над тези стойности рискът от сърдечносъдово заболяване се повишава с 10%, добави проф. Дърленска. По думите ѝ, затлъстяването повишава и риска от развитие на поне 13 вида рак.
„Ракът не беше хронично заболяване преди 15 г., но днес вече е и искаме той да изчезне. Ракът е стар като света, но концепцията за него се промени изцяло чрез ключовите открития в медицината през годините. През ХХ в. разгадахме човешкия геном и вече лекуваме конкретния рак на конкретния пациент“, обясни д-р Кръстева. През 2025 г. медицината прилага молекулярно-генетични изследвания, хирургия, модерно лъчелечение, химиотерапия, таргетна терапия, имунотерапия и
чрез тези съвременни методи се удължава животът при онкозаболявания“,
подчерта в презентацията си и началникът на Онкологичния център в МБАЛ "Уни Хоспитал” д-р Росица Кръстева.
Тя заяви, че заболеваемостта не бива да ни плаши, тъй като вече разполагаме с много по-добра диагностика, а целта е смъртността да пада. Това става доказано с профилактика, ваксинация – срещу онкогенни вируси като HPV, и скрининг.
От 20 г. у нас се говори за скрининг, но миналата година направихме успешна пилотна скринингова програма за рак на дебелото черво чрез фондация „Проф. Лъчезар Цоцорков“ и резултатите са предадени в МЗ, каза още д-р Кръстева.
