Експерти: Необходима ни е Национална диабетна програма

Да бъде включена в новия НРД амбулаторна процедура за обучение за скрининг и обучение за диабет на пациенти от рискови групи – това е едно от предложенията на Кръглата маса „Заедно можем да победим диабета“, състояла се днес в Народното събрание под патронажа на парламентарната Комисия по здравеопазването. Според д-р Даниела Дариткова, председател на комисията и водещ на дискусията, това е една от идеите, които могат да намерят бърза реализация и да бъдат стъпка напред по пътя към създаването на Национална диабетна програма.

Поставянето на акцент върху обучението и разписването на ясни правила и критерии за навременен  достъп до специалист ендокринолог в доболничната помощ са другите две първоначални  стъпки, които могат да доведат до добри резултати, без при това да са необходими значителни финансови средства, обобщи д-р Дариткова.

Участниците във форума очертаха ясна картина на проблема „диабет“ у нас с днешна дата:

По думите на зам.-министъра на здравеопазването д-р Бойко Пенков, през 2018 г.  диспансеризираните със захарен диабет тип 2 у нас са били 424 000 души, 332 000 от тях са били наблюдавани от личните си лекари, а 95 000 – от специалисти в извънболничната помощ. Здравната каса е заплатила  26,2 млн.лв. за болнично лечение на хора с диабет и усложненията му, като общият брой хоспитализации е бил 33 810.

Специалистите ендокринолози, участвали в дискусията, както и представителите на пациентскато общност, подчертаха, че са налице всички предпоставки за

създаването на национална програма,

тъй като само един системитизиран и целенасочен организационен подход може да пречупи тенденцията за късно даигностициране на заболяването и нарастване броя и тежестта на усложненията от него.

„Поне половината случаи на диабет могат да бъдат предотвратени чрез промяна в начина на живот, това което е важно обаче е да се обръща внимание на рисковите групи, да се мисли за скрининг и да се наблюдават активно хората с предиабет“, обясни проф. Цветалина Танкова, ръководител на клиника в УСБАЛЕ „Проф. Иван Пенчев“ в столицата. Тя цитира данни от прочуване, обхванало 6200 души с наличие на рискови фактори, осъществено от екипа на болницата, което доказва, че при43% от тях са били налице отклонения във въглехидратния метаболизъм, а 26% са били в състояние на предиабет.

По нейните думи все още благодарение навлизането на нови терапии се наблюдава

увеличение на дела на пациентите с добър контрол на заболяването – сега те са около 40%,

Въпреки това  все още  половината от засегнатите от болестта не постигат добър контрол, а това само по себе си ги извежда във висок риск от микросъдово или макросъдово усложнение.

Днес говорим за

кардиоренален метаболитен подход към заболяването,

който измести първоначално възприетия пред години глюкоцентричен подход, фокусиращ единствено върху намаляването на нивата на кръвната захар и последвалия го комплексен подход, който постави в центъра на терапевтичните усилия овладяването и на други фактори като алтериално налягане, липидни ниви и пр., посочи проф. Танкова.

Тя бе категорична, че българските пациенти могат да бъдат спокойни, защото в Позитивния списък у нас са включени всички съвременни медикаменти, които са реимбурсирани на 100% от Здравната каса.