Изменението на климата може да увеличи честотата на алергиите и астмата при децата, повишаването на температурите способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания, а екстремните климатични явления допринасят за възникването и разпространението на епидемии от инфекциозни болести. Това каза за БТА Зорница Спасова, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Спасова предупреждава, че децата са по-уязвими към по-широкоразпространените на фона на климатичните промени инфекциозни и паразитни заболявания.
„Децата са по-уязвими към замърсяването на въздуха, тъй като дишат по-бързо и по-често в сравнение с възрастните, когато се намират на открито, което води до по-голямо излагане на замърсители на единица маса“, посочи също експертът.
„Дишането през устата по време на игра е по-опасно, тъй като при дишане през носа се филтрират около половината от замърсителите. Замърсеният въздух отива направо към белите дробове, което повишава вредите за паренхима“, каза тя. Спасова обясни, че тъй като дихателната система на децата все още не е напълно развита, тези вреди могат да имат дългосрочни последици. „Тъй като децата имат по-нисък самоконтрол, отколкото възрастните, те често не спират да играят, дори когато изпитват затруднения в дишането“, каза още Спасова.
По думите й децата са по-уязвими и от слънчевите лъчи. „Детската кожа изгаря по-лесно от кожата на възрастните, а слънчевото изгаряне в детството представлява един от главните рискови фактори за появата на кожни предтуморни и туморни лезии в зряла възраст, особено при индивиди с висока фоточувствителност“, коментира Спасова и допълни, че изгарянията във възрастта между 10 и 15 г. са свързани с три пъти по-висок риск от развитие на злокачествен меланом в зряла възраст.
„Високите температури могат да увредят жизненоважни органи като сърцето, мозъка, бъбреците и белите дробове, да изострят редица заболявания и да увеличат риска от смърт“, посочи още Спасова. Тя отново напомни, че опасността е най-голяма при малките деца, след това за хората над 65-годишна възраст, страдащите от хронични сърдечно-съдови и респираторни заболявания, жителите на големите градове, където плътното многоетажно застрояване и оскъдната растителност способстват за установяването на особено висока температура в горещо време – т. нар. градски остров на топлина.
По думите ѝ опасно горещото време може да провокира инфаркти и инсулти при податливи пациенти поради повишения вискозитет на кръвта и да увеличи риска от сърдечно-съдова смърт. „Горещите, влажни дни могат да предизвикат симптоми на астма, а по-топлият климат удължава сезона на алергиите към цветен прашец“, посочи също Спасова.
Тя добави, че топлинните крампи и топлинното изтощение също са проява на горещините. Най-тежката форма е топлинният удар, подчерта експертът. И уточни, че признаците на топлинен удар са: гадене, повръщане, припадане, обърканост, дезориентация, загуба на съзнание и кома.
Според Спасова затоплянето на климата способства за разпространението на много инфекциозни и паразитни заболявания. Очаква се болести, характерни за тропичните райони, да се пренесат в средните ширини – като малария, жълта треска, западнонилска треска, денга и др. „Бактериите, вирусите и свързаните с тях векторни организми, като комари и кърлежи, са много малки и лишени от термостатични механизми. Затова тяхната температура се определя от местния климат“, обясни също експертът. Тя направи друго уточнение относно инкубационния период на инфекциозните агенти в организма на преносителя на заболяването. По думите ѝ промените на температурата също влияят на инкубационния период. „Освен към температурата на въздуха, агентът, векторът и приемникът са чувствителни и към количеството на валежите, влажността на въздуха, вятъра, надморската височина на дадено място и продължителността на слънчевото греене“, каза Спасова.
Експертът по климатология посочи като проблем и нарастването на броя на екстремните метеорологични явления. Тя посочи интензивните валежи, наводненията, изразената проява на явления като Ел Ниньо и Ла Ниня. Спасова каза, че това допринася за възникването и разпространението на епидемии от инфекциозни болести. През последните 30 г. броят на екстремните явления, свързани с времето, е нараснал трикратно в световен мащаб, коментира още тя.
Според Спасова друг проблем, свързан с климатичните промени, е нарастването на броя на климатичните бежанци. Тя отбеляза, че това създава риск от пренасяне на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии (малария, лаймска болест, туларемия, ку-треска, марсилска треска). Експертът посочи, че тези болести представляват 17 процента от всички инфекциозни заболявания и причиняват смъртта на 700 000 души годишно.
