За заболяването разговаряме с д-р Веселина Йорданова, онкодерматолог, началник на Диагностично-консултативния блок в КОЦ – Пловдив
Д-р Йорданова, какви са рисковите фактори за изява на кожните тумори и най-вече на меланом?
Рисковите фактори са слънчевото изгаряне и преекспозиция на слънчева светлина. Така е по литературни данни, но напоследък все повече се налага мнението, че меланомът е автоимунно заболяване, което се предава по законите на генетиката. Така, че слънцето и изгарянето, може би, не са единствената причина. За кожния рак има значение слънчевото изгаряне и злоупотреба със слънчева светлина, докато за меланом е достатъчно едно-единствено изгаряне години назад в живота на човека.
Има ли значение дали изгаряне в детството или в по-късна възраст?
Не, няма. Както се казва: кожата помни. В резултат от изгарянето се образуват свободни радикали, които атакуват клетките, те променят своята биохимия и физиология, и в един момент биха се превърнали в ракови.
А цветът на кожата каква роля играе?
Цветът на кожата има значение. Всички могат да заболеят, но боледуват повече хората от бялата раса. В моята практика – за повече от 25 години, се сещам само за два случая от ромското население. Така че бялата кожа е по-рискова за поява на меланом. В литературата има данни, че в Австралия заболеваемостта е най-висока – може би там важат всички фактори: и бялата кожа, и наследствеността, и многото часове слънцегреене. Но генетичният фактор също има значение и така се търсят алтернативи за лечение, различни от досегашните, които са се използвали. Има системно лечение и таргетна терапия при особени случаи на развитието на меланом. Провеждането на лечението става след прецизни имунохистохимични изследвания в обновената Патологична лаборатория на КОЦ – Пловдив, която е с най-голям опит в лечението на тези заболявания.
Меланомът само от бенки ли може да се образува или не?
Не само от бенки. Може и на кожа, без предварително появила се бенка. Възможно е да се появи и по вътрешните органи. В повече от 15 процента от случаите, когато дойде пациентът в нашия кабинет, не се открива първично огнище. А се „хващат” вече метастази.
На какво да обръщаме внимание, когато имаме бенки?
Има правило за целия свят – A, B, C, D, E, което посочва какво трябва да се гледа. А означава асиметрия. Бенките обикновено са овални и симетрични, меланомите - с неправилна форма. В означава border, граница. Бенките имат добре очертан контур, при меланомите границите са неясно отграничени и назъбени. C е color, цвят. Бенките са с хомогенен, от светло до тъмнокафяв цвят. Нехомогенният е съмнителен. D означава диаметър. Бенките обикновено са по-малки от 6 милиметра, меланомите - по-големи. Е - elevation (надигане), enlargement (уголемяване). Ако човек забележи бенка, която започва да се увеличава по размер, прокървява, да образува коричка, непременно трябва да посети онкодерматолог. В литературата е отбелязано, че има значение размерът на бенката. Но меланомът може да бъде и в много малки размери, а едно голямо пигментно петно да си бъде пигментно петно, без да е меланом. Така че това не е абсолютно задължителен фактор – над един сантиметър трябва да се мисли за меланом. За цвета – меланомите са пигментни и ахроматични. Ахроматичните могат да наподобяват различни кожни изменения, при пигментните диагнозата е по-лесна. Имаме много широки граници на изява на заболяването. Даже някои автори наричат меланомите „хистерията на кожните болести”, тъй като може да имитира всякакви други заболявания. Изключително коварно е.
Някои хора отиват да им премахват бенките, без да се прави хистологично изследване след това.
Всичко, което хирурзите оперират, трябва да се изследва хистологично. В интерес на истината много от дерматолозите си позволяват да изгарят бенки, а коварното при меланома е, че в първите стадии липсват клинични признаци. Видимо няма промяна – човек въобще не мисли за това заболяване като види една бенка. И ако се изкуши да я изгори, е възможно след това да има онкологични последствия. Защото не е изключено в бенката да е имало ракови клетки, които са на ниво микроскоп и не може да се разпознае като меланом.
Съществува информация, че броят на бенките играе роля - колкото повече, толкова по-голяма вероятност от изява на меланом. Вярно ли е това?
Чисто статистически може и да са изведени някакви закономерности. Но аз нямам такива наблюдения в моята практика. Има хора с много бенки, без меланом и с една бенка, която да се окаже меланом. А съществуват и такива, които нямат бенки, но и при тях се появи най-злокачественият кожен тумор.
Защо се счита за едно от най-страшните онкологични заболявания?
Защото смъртността е много висока. По принцип в онкологията се отчита преживяемост от 5 години, за да се каже, че едно заболяване е излекувано. При меланома смъртността е най-висока в рамките на петте години от неговото диагностициране. В България по-често тези болести се диагностицират в по-късните стадии – трети и четвърти. Бързо прогресира. Метастазира по лимфен път и хематогенен път. Когато е по лимфен – в близките лимфни възли, по хематогенен – чрез кръвообращението раковите клетки могат да достигнат до всички органи. И най-често се засягат белият и черният дроб. Там най-рано се откриват.
Д-р Йорданова, напоследък много родители водят дори малки бебенца на плаж. Редно ли е това?
Малките деца не бива да бъдат излагани на пряка слънчева светлина. Има залитане към слънцезащитните козметика за деца, тъй като фармацевтичните фирми атакуват пазара активно. Но моята препоръка е по-малко да се мажат децата с каквото и да било и да не бъдат излагани на слънце. Да бъдат с шапчици, под чадър, под дърво и с памучни дрешки. И да се изкарват навън в часовете, когато се знае, че слънцето не е толкова силно и агресивно.
Регистрираните с кожни тумори в Комплексния онкологичен център на Пловдив са 4261, като новозаболелите за 2017-а са били 815. С меланом – най-коварният и неумолим кожен рак, са 731, а миналата година са открити и лекувани 98. Има и скрита заболеваемост, тъй като в момента кожните тумори се оперират в много болници. На много места, за съжаление, не се правят хистологични изследвания, болните не се насочват за регистрация и диспансеризация към бившите онкологични диспансери, така че заболеваемостта е по-висока.
