Държавата да поема една и съща сума при инвитро процедура със собствен генетичен материал и при такава с донорска яйцеклетка или сперматозоиди. Това е справедливият подход, в случай че се стигне до решение Центърът за асистирана репродукция да подпомага и донорските процедури. Мнението е на Стефка Сарафова, председател на сдружение „Зачатие“. А за да се стигне до такова решение, трябва да се проведе сериозен дебат със специалистите по репродуктивна медицина, обясни от своя страна д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция, цитирана от БНР.
Около 5200 инвитро процедури заплаща държавата годишно чрез Центъра за асистирана репродукция. Разглеждането на документи отнема около месец, а при одобрение семейството има право на до 4 опита със средства от този фонд. Към момента се подпомагат двойки, при които има стерилитет при жената или мъжа, а също така случаите на жени с онкологично заболяване. Инвитро процедурите са няколко вида, а освен тях се поемат разходи за хормонални изследвания, ехографски прегледи, стимулация с лекарства. Важно условие е жената да не е навършила 43 години при кандидатстване за финансовата подкрепа.
До 6000 лева поема фондът за една инвитро процедура. Толкова би трябвало да се заплаща и за инвитро с донорски материал, смята Стефка Сарафова.
„Останалото вече пациентът си го доплаща, което би било също огромно облекчение, защото сумата не е никак малка за един цикъл. Всички процедури, без значение от вида им, да си бъдат с еднакво финансиране“, настояват от сдружението.
През изминалите дни от фондация „Искам бебе“ представиха данни, според които цената на донорската процедура излиза между 8000 и 10 000 лева. През 2023 година са направени около 1800 такива процедури, а общият брой на инвитро опитите, за които семействата са платили сами, надхвърлят 8000. Стефка Сарафова поставя следния въпрос:
„Опитите, които хората са самофинансирали, са повече от тези, които са финансирани от Фонда – защо? Очевидно не е поради липсата на пари. Бюджетът е стигнал, дори са останали някакви средства, т.е. трябва да се промени нещо в разходването на тези средства и правилата, по които се разходват. Включването на поемането на донорските процедури би бил добър вариант“, смята тя.
Дали донорските процедури да се включат в обхвата на дейностите по репродукция, подпомагани от държавата, е въпрос на решение след сериозно обсъждане, смята д-р Искра Кюркчиева, директор на Центъра за асистирана репродукция.
„Едно от важните неща е да се отчете каква е успеваемостта при такива процедури. Този обществен ресурс трябва да бъде насочен правилно и само ако е доказано, че има необходимост от това и че ще очакваме отлични резултати“, подчерта тя.
По данни на агенция „Медицински надзор“ за периода от 2021 г. до 2023 г. все повече семейства у нас търсят процедури с донорски яйцеклетки. В същото време броят на родените от такива процедури деца намалява, което може да е показател за промени в успеваемостта им. През 2021 година така са се родили 355 българчета, а две години по-късно – само 138.
Отчита се и тенденция донорите от чуждестранни банки да са значително повече от местните донори.
Колкото до други промени в правилата за подпомагане на семейства с репродуктивни проблеми, според Стефка Сарафова не е нужно увеличение на броя опити инвитро.
А директорът на Центъра за асистирана репродукция д-р Кюркчиева обясни, че отказите за отпускане на финансова помощ не са чести.
Преди дни от Здравното министерство обявиха, че през тази година са похарчени около 22,5 милиона лева за подпомагане на двойки с репродуктивни проблеми. За догодина сметката е неясна, тъй като 2025-а ще започне с негласуван държавен бюджет.
