По данни на европейската статистика българите продължават да се радват на дълги години живот в добро здраве в сравнение с гражданите на останалите страни членки на ЕС. Такава ли е обаче действителността на фона на най-ниската очаквана продължителност на предстоящия живот и дълго нерешавани проблеми в здравеопазването у нас? За да отговорим на този въпрос, следва да направим кратък преглед на резултатите и на начина, по който Евростат изчислява и представя събраната информация.
Какво показват данните в последното изследване?
- България се класира сравнително високо по този индикатор с очаквана продължителност на предстоящия живот в добро здраве от 66,7 години – около 4,1 години повече от средната стойност за страните от ЕС-27. Най-висока стойност показва Малта (70,2 години), а най-ниска – Латвия (54,2 години). Ако тези години се представят като дял от общата очаквана продължителност на живота, страната ни излиза на първо място – както при мъжете, така и при жените. Излиза, че българите са здрави и после внезапно умират.
- Традиционно изненадващи са ниските нива на годините в добро здраве в Дания, Финландия, Нидерландия, Португалия (всички под 60 г.), а това са държави с високо качество на здравеопазването и здравните грижи.
- Разликата в очакванията между мъже и жени в България е около 4,4 години – жените у нас очакват да преживеят 68,9 години в добро здраве, докато мъжете – само 64,5. На ниво ЕС обаче разликата между жените (62,8) и мъжете (62,4) е незначителна.
Методологията на изчисляването на този показател до известна степен дава обяснение на привидно неадекватните резултати, които поставят България в горната част на тази класация по здраве и качество на живот. Евростат представя индикатора „очаквани години живот в добро здраве“, наричан още „очаквани години живот без увреждания“, използвайки два показателя – обща очаквана продължителност на предстоящия живот при раждане на база на очакванията за смъртност от една страна и собствена преценка за дългосрочни ограничения в активността. Последното се получава чрез данни от Европейското изследване на доходите и условията на живот (EU-SILC). С други думи, за да изчисли показателя за години живот в добро здраве, Евростат (или съответната национална статистическа служба, провеждаща изследването на местно ниво) пита гражданите „През последните 6 месеца били ли сте ограничен или силно ограничен от здравословен проблем при извършване на всекидневни дейности?“ От отговорите на този въпрос се изчислява и какви са очакванията гражданите да прекарат оставащите години от живота им в добро здраве.
С просто око е видно какви са недостатъците на индикатор, базиран на самооценка на здравето. Ако достъпът до здравна грижа е ограничен, а системата не стимулира профилактика и диагностика, които да осигурят ранно откриване на заболявания, не бива да ни учудва, че много хора живеят в „щастливо неведение“ – докато стане късно … Затова безспорно е нужна здравна политика, насочена към пациента, адекватно и качествено лечение на оптимална цена и изместване на фокуса от болнична към извънболнична помощ.
*Материалът е на Института за пазарна икономика (ИПИ)
" ...адекватно и качествено лечение на оптимална цена ..." - Попитайте в Австрия, Нидерландия, Дания или Норвегия каква е цената на качественото лечение! 14 до 16 ПЪТИ ПО-ВИСОКА от трохите, които подхвърляте ТУК, в постсъветската кочина!
хехеххехех : " С просто око е видно какви са недостатъците на индикатор, базиран на самооценка на здравето." Значи Евростат, където работят най-добрите статистици на континента използват тези индикатори, нашите ИПИ считат, че било "неадекватно" и отричат фактите ! и си завършват с дежурните "бла-бля-бля : "здравна политика, насочена към пациента"