Фактът, че има излекувани от COVID без типично етиологично лечение, показва, че нашата имунна система работи и в един огромен брой от случаите може да изчисти вируса от организма на човека. Това каза имунологът доц. Велизар Шиваров, пред БНТ.
По думите му това, което се знае със сигурност от резултатите на загинали и аутопсирани болни по света е, че става дума за мултисистемно заболяване, засягащо много вътрешни органи в част от случаите.
Не можем да отговорим защо при едни хора вирусът засяга едновременно няколко органа, а при други протича относително като леко заболяване, локализирано главно в дихателната система. „В част от случаите става дума за патологочен свръх имунен отговор, който най-вероятно започва в белия дроб, благодарение на клетките на имунната система, които могат да помогнат за развиването на други, вече известни, патогенетични механизми, по които заболяването уврежда нашия организъм. Един такъв механизъм, който в последните месеци стана много ясно диференцируем, е развитието на коагулацията в малките съдове, които обграждат алвеолите и по този начин допълнително много съществено се нарушава отдаването на кислород до кръвта. Това е една от причините за хипоксия, характерната черта на това заболяване“, каза доц. Шиваров.
„Организмът изгражда имунитет. Образуването на антитела срещу коронавируса се случва. Въпросът е доколко те имат протективно действие. Не е ясно доколко значение има клетъчния имунитет. Американските учени откриват Т-клетки, специфични лимфоцити, които могат да разпознават части от вируса при пациенти, които са преболедували COVID-19. Това има огромно значение при изработването на ефективни ваксини.“, каза още доц. Шиваров.
По думите му теоретично заразил се и преболедувал коронавируса човек, не би трябвало да се заразява повторно, но не всички хора придобиват защитен имунитет.
„Рано е обаче да кажем кои хора образуват протективен имунитет и кои – не. Може да се докаже с антителата на преболедували хора, дали наистина са неутрализиращи или не, но това изисква по-специални тестове, които предполагат отглеждането на клетъчни култури, нещо, което в България не се прави“, каза доц. Шиваров.
Според имунолога него много подходи за създаването на ваксини срещу коронавируса. Някои от тях разчитат повече на образуването на антитела, други разчитат на образуването на Т-клетъчен отговор. Трети подходи разчитат на вирусни частици - на вируси, които са идентични, но вече са умъртвени. Там се разчита, че с въвеждането на убития вирус в организма, той ще се справи. Някои от тях ще работят, други – не. Много важна особеност е на проучванията е безопасността на ваксината, за което е нужно много време“, каза той.
Той допълни, че бързото вкарване на такава ваксина в употреба, означава да има втора вълна. „Тоест ние бързо да можем да изследваме тази ваксина в условията на съществува инфекция. Ако заболяването драстично намалее, ще отнеме много по-дълго време за доказване на ваксината“, каза още доц. Шиваров.
