Кислородолечението в домашни условия все още не се реимбурсира от НЗОК, поради липса на бюджет за 2023 г., а част от критериите за заплащане от Касата задължително трябва да включват проследяването на ефекта от лечението. Това стана ясно по време на дискусия в подкаста на БНР „В центъра на системата“. Основният проблем, по който обаче не беше достигнато до съгласие, бе как да бъде описана кислородотерапията - като медицинско изделие или като метод за лечение в спецификацията на Здравната каса.
„Медицинските изделия, които НЗОК заплаща, се оформят в спецификация, която всяка година се гласува от НС на НЗОК, след което се провежда договаряне и се публикува повторно списък със спецификация, вече с конкретните доставчици и цени. Т.нар. медицински изделия за кислородотерапия, кислородни концентратори, са група 5 на спецификацията от 2021 г. През 2021 и 2022 г. не се яви нито един кандидат, желаещ да се договори с нас и да сключи договор.
Тази година две фирми са подали заявление за участие,
тоест имаме възможност с тях да проведем договаряне. Преди да става каквото и да било обаче, трябва да решим един проблем, който е общ за цялата държава, а не само за НЗОК – трябва ни бюджет. В този закон за бюджета на НЗОК да бъдат гласувани финансови средства, включително за кислородните концентратори. Когато се стигне до предложения в бюджета, ние ще предложим средства за кислородните концентратори“, каза Владимир Афенлиев, директор Дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия, диетични храни и помощни средства“ в НЗОК.
По думите му милиони левове ще са нужни като финансиране за домашното кислородолечение по линия на НЗОК. Смятани са на база конкретни заболявания преди две години, които сега пак ще бъдат обновени, допълни той.
„НЗОК трябва да поеме домашното лечение с кислородотерапия. Ние сме единствената държава в ЕС, в която няма реимбурсация и няма подпомагане не само на тези пациенти, които имат нужда от кислородолечение, но и на другите, които имат нужда от домашна вентилация. Няма друга държава, която да не помага на своите болни, частично или напълно за поемане на разходите за устройствата, които подпомагат дишането в домашни условия – било то домашно кислородолечение или апарати за неинвазивна вентилация или дори за ултразвукови небулизатори, които в определени държави също се реимбурсира“, каза доц. Диана Петкова, председател на УС на Българското дружество по белодробни болести.
Тя подчерта, че
индикациите за кислородолечение включват критерии за наличие за хронична дихателна недостатъчност,
която трябва да има проследяване и преценка от пулмолог и няма как да се обвържат индикациите за кислородолечение с процент от инвалидност съобразно ТЕЛК-овото решение или пък дефиниция за хора с увреждания. Има строги критерии и индикации, възприети в света, подчерта тя.
„Никъде обаче в света домашното кислородолечение не е базирано на критерии или дефиниции за хора с увреждания. Никъде ТЕЛК-решение или друго такова не седи в основата на медицинските критерии за назначаване на индикации за домашно кислородолечение. Кислородът не е помощно средство, а немедикаментозно средство за лечение. То е средство за лечение, не е подпомагащо пациента като проходилка или друго“, категорична бе доц. Петкова и допълни, че въпросът е да се намерят средства.
„Всички болни с астма или ХОББ ползват устройства за инхалиране с медикаменти, те защо не са помощи средства, а са средства за лечение? НЗОК трябва да покрива съответното лечение. За нас като дружество е важно да се намерят средствата за кислородотерапията и пациентите да имат достъп до нея чрез критерии, които ние сме внесли в НЗОК още през 2020 година. Но самото закупуване на устройствата, не че е маловажно, напротив, но организацията, която трябва да се създаде в страната за мониториране на ефектите от това лечение, е изключително важна и това е все едно да поставим „каруцата преди коня“ – кой ще проследява тези пациенти в домашни условия, по какъв начин ще се мониторират ефектите?“, риторично попита още доц. Петкова.
В момента никой не проследява пациентите, които си купуват апаратите сами, а те изискват близко мониториране, защото кислородолечението както може да помогне на пациентите, така
може да доведе и до по-бързото им загиване заради предозирането с кислород,
допълни тя.
„Кислородният концентратор по дефинициите на Закона за здравето е вид медицинско изделие. Кислородолечението е метод за лечение. И затова идва този разнобой с доц. Петкова, но за всички е ясно, че стъпвайки на закона, трябва да намерим решение в полза на пациентите, които страдат от дихателна недостатъчност. Проблемът обаче е, че имаме голям брой пациенти с ХОББ, а също имаме и пациенти с редки дихателни заболявания, за които няма регистър. Правилата за отпускане на кислородни концентратори от 2020 г. включват само редките белодробни заболявания“, каза Наталия Маева, председател на Българското общество на пациенти с белодробна хипертония.
Доц. Петкова опонира, че Експертният борд по белодробни болести е внесъл критериите в НЗОК и там се включват всички пациенти, показани за кислородолечение в домашни условия. „Ние сме включили за домашна кислородотерапия като алгоритми, предписване, проследяване и контрол редки болести, палиативна медицина и хората със сърдечносъдови заболявания. Това са освен пациентите с белодробна хипертония или с частична фиброза, но и тези с напреднала сърдечна недостатъчност, невромускулни заболявания, ХОББ, муковисцидоза, онкоболни. Няма как да гледаме на пациентите отделно. Достъпът на всички пациенти, които имат индикации, трябва да бъде равнопоставен“, каза тя.
„Говорим за един и същи проблем, но някак си не се разбираме. Кислородолечението като метод е застъпен във всички сфери на медицинската дейност. У нас
нито един от методите за доставяне на кислород не се реимбурсира
Има поне три големи групи методи, един от които са т.нар. кислородни концентратори. Започва се в момента у нас с реимбурсиране на домашно кислородолечение с кислородни концентратори, което е само една малка част от кислородолечението – за ниско дебитното става дума, което има ефект при лечението най-вече на ХОББ с изразена дихателна недостатъчност и с тежка хипоксемия – там удължава живота и намалява хоспитализациите“, каза пулмологът д-р Александър Симидчиев.
„Кислородът помага за много заболявания, но начините му на доставяне дава различни индикации при различните болести“, допълни той.
Според доц. Петкова при наличие на финансиране от НЗОК не би трябвало да има пречка пациентите да получат кислородолечение по изискванията на Експертния борд по белодробни болести за добра медицинска практика и системата така да се изгради в бъдеще, че да помага на хората, не да им вреди. „ТЕЛК не може за бъде критерий за домашно кислородолечение, основанието може да е само хроничната белодробна недостатъчност“, каза тя.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
