Доц. Любомир Киров: Превърнахме се в диспечери, а не в лекари

Превърнахме се в диспечери, а не в лекари.Това заяви председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ) доц. Любомир Киров, който заедно със свои колеги даде пресконференция, свързана с основните проблеми в работата на личните лекари у нас.

По думите на доц. Киров провежданата от години политика към общопрактикуващите лекари у нас е довела до това, че те биват задължавани да извършват все повече административни дейности, което води до увеличаване на бумащината в ежедневието им и на практика ги лишава от това да практикуват медицина. Той започна пресконференцията, демонстрирайки със своеобразна пирамида как би следвало да са разпределени дейностите в сферата на медицината, а именно – 85% в първичната извънболнична помощ и личните лекари, 10% за специализираната и 5% за болничната помощ. Пред медиите пирамидата бе засипана с касови бележки, с което бе напомнено за новото изискване към семейните лекари, свързано с отчитането на касовите бележки. У нас обаче този модел е обърнат, категорични бяха от сдружението.

„Малко по малко ни ограничиха свободата като лекари“, заяви доц. Киров. В тази връзка той обясни, че личните лекари са лишени от възможността да лекуват пациенти с втори тип диабет и дихателни заболявания.

„Когато ти нямаш никакво отношение към дадено заболяване, как ще поддържаш знанията и интереса си към него. Как ще мотивираш младите към тази специалност“, запита той. „Връзват ни ръцете, нямаме клинична свобода, не ни позволяват да диагностицираме и лекуваме определени заболявания, а в същото време искат да вършим хиляди неща, голяма част от които нямат нищо общо с медицината“, коментира още председателят на НСОПЛБ. Той посочи, че момента личните лекари се отчитат на цели 15 институции. „Искаме свобода, за да бъдем лекари и за да бъдем полезни“, заяви доц. Киров. Той даде и друг пример, свързан с новата наредба за диспансерните прегледи, в който е разписано, че семейните медици трябва да насочват към специалист пациенти с повишен риск от сърдечносъдови заболявания. „Защо трябва да хабим капацитета на по-високото ниво, където могат да направят други полезни неща, които не можем“, попита той.

Доц. Киров алармира и за проблема, свързан със застаряването на съсловието на личните лекари, като посочи, че през 2020 година се очаква 89% от тях да са на възраст над 50 години.

Проблеми не липсват и със специализацията на бъдещите лични лекари, които не получават възнаграждение по време на обучението си. Пречка за мотивацията на младите кадри е липсата на възможност за кариерно развитие.

Въпреки че неколкократно от НСОПЛБ изтъкнаха, че проблемите в работата им не са свързани единствено с финансиране, те подчертаха, че процентът на финансиране на ПИМП като част от общия бюджет на НЗОК е 6,1%, макар че са настоявали за поне 6,7%. В същото време становището на Световната банка е, че процентът трябва да достигне 12% през 2020 година. На този фон прегледите, осъществявани от личните лекари у нас, са близо 30 млн. всяка година. „Истината е, че няма достатъчно финансиране, то е нищожно. По-тревожно е, че намалява“, подчерта доц. Киров.

Той припомни и дългогодишното искане на сдружението да няма лица, освободени от потребителска такса, а ако има облекчения за определени групи, те да се поемат от ведомствата, които са ги освободили.

Председателят на НСОПЛБ заяви още, че в новия Национален рамков договор, който предстои да бъде разгледан на Събора на Лекарския съюз в събота, фигурират текстове от наредби, които все още не са приети и с които от Сдружението не са съгласни. „Така не се прави политика“, посочи доц. Киров.

От НСОПЛБ определиха всичко това като престъпление спрямо най-голямата професионална група у нас.

От там не изключиха и възможност за протести на личните лекари, като посочиха, че в гилдията цари голямо напрежение. Все пак доц. Киров изрази надежда проблемите да бъдат решени чрез диалог и подчерта, че представителите на съсловието са „лекари, а не улични бойци“.