Доц. Лидия Чавдарова: Хубаво е, че времето, в което живеем, ни дава възможност да се ползваме от първа ръка от световния опит

Доц. д-р Лидия Чавдарова е специалист по нуклеарна медицина. Завършила е медицина в МУ – София през 2004 г. В периода от февруари 2009 г. до юли 2011 г. провежда специализация по нуклеарна медицина в Медицинския университет в Лайпциг, Германия, която завършва с придобиване на специалност.

От завършването си до днес доц. Чавдарова е част от екипа на Клиниката по нуклеарна медицина към УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“.

В момента ръководи сектор „Метаболитни образи“ в същата клиника.

Доц. Чавдарова, как избрахте медицината за своя професионална съдба? Изиграха ли семейството и училището роля в този Ваш избор?

Аз съм първият и единствен лекар във фамилията. Като дете една от мечтите ми беше да стана лекар на космически кораб, но изборът ми по всяка вероятност беше повлиян от твърдата решимост на моя близка приятелка от гимназията, с която после станахме колеги в университета.

Семейството ми винаги ме е подкрепяло, въпреки съзнанието за трудностите в този избор и факта, че те лично не могат да ми помагат по този професионален път.

Какво предопредели решението Ви да се посветите на онкологията?

Сякаш беше плод на случайност, но мисля, че може би „случайностите“ са предопределени и различните пътища достигат една и съща крайна точка. Отново приятелският кръг беше ключов. Като студентка не съм мислила в тази насока. Имах идеи за педиатрия и дерматология. Дори спечелих конкурс за започване на специализация по дерматология, но в крайна сметка започнах работа в Клиниката по нуклеарна медицина на тогавашната СБАЛО, днес УСБАЛ по онкология „Проф. И. Черноземски“, веднага след като завърших образованието си в МУ-София.

Специалността „Нуклеарна медицина“ не беше популярна тогава, но аз попаднах в чудесна професионална среда, с невероятен екип от учители и колеги, които ме запалиха. Въпреки че звучи като тясно специализирана, защото е свързана с диагностика и терапия с радиофармацевтични препарати, това е една всеобхватна клинична специалност, с нужда от познания в редица области на медицината, като в около 85% тя е тясно свързана с онкологията.

Кои тематични области и проблеми в онкологията представляват особен интерес за Вас и бихте искали да им посветите време и усилия в бъдеще?

Нуклеарната медицина преживя огромен технологичен тласък в последното десетилетие в България и даде възможност на новото поколение лекари да се доближим максимално до световната практика. За мен нуклеарната онкология, разбира се, е основен домен. В момента работим със съвременна хибридна апаратура – SPECT/CT и напълно-дигитална PET/CT за оптимална диагностика, стадиране и проследяване ефекта от лечението на онкологичните заболявания. Надявам се скоро да въведем в рутинната ни дейност актуални радиофармацевтици, за да разширим обхвата на диагностиката. Все още недостатъчно развита в България е метаболитната радионуклидна терапия. Полагаме усилия и се надявам, че в скоро бъдеще ще можем да предлагаме етаблираната терапия със 153-Sm-EDTMP (Sm-самарий) за обезболяване на костни метастази, лечение с 177Lu-PSMA и 177Lu-DOTATOC при простатен карцином и невроендокринни тумори, да оптимизираме терапията с радиоактивен йод за злокачествени и доброкачествени заболявания на щитовидната жлеза и други.

Кои са Вашите учители в специалността?

Проф. Елена Пиперкова беше човекът, който ме „осинови“ в нуклеарната медицина и стана мой основен ментор, предавайки ми богатия си професионален опит, насочвайки ме по пътя и стимулирайки ме и до днес. В период, в който апаратурата у нас не беше на нужното ниво, тя ме подкрепи да проведа част от специализацията си в Клиниката по Нуклеарна медицина на Лайпциг, Германия, под ръководството на проф. Регине Клуге – моят чуждестранен „родител“ в нуклеарната медицина. Проф. Клуге разкри пред мен широките хоризонти в специалността, което ме убеди, че съм взела правилния за мен избор. Взех специалност именно в Германия, но носталгията и чувството за принадлежност ме върна в България. Проф. Димитър Цингилев ми предаде първите уроци в лабораторните радиоимунологични методи. В хода на обучението ми до мен беше проф. Антония Цоневска, от която научих много и която също много ме подкрепяше в годините. Щастлива съм, че имам такива учители, които винаги са споделяли с мен опита си и са ме „държали за ръка“– малко са колегите лекари, които могат да се похвалят с това.

Кои са непосредствените Ви планове за професионално развитие?

През 2017 г. беше защитата на дисертационния ми труд на тема „Нуклеарно-медицинска мултимодална диагностика при малигнени лимфоми“, с научни ръководители проф. Пиперкова и проф. Клуге. Наскоро защитих хабилитационен труд за академичната степен „Доцент“ по научната специалност „Онкология“, като основна тема на последните ми публикации и монография е малигненият меланом. В момента подготвям участия за ежегодните конгреси на Европейската асоциация по нуклеарна медицина (EANM), Българската асоциация по радиология (БАР), както и за конференцията на УСБАЛО.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Много обичам да чета, макар че времето все не достига – харесвам и класиката, и научната фантастика, и съвременна литература, описваща непознати за мен земи и народи. Напоследък ходя на спортни и народни танци – действат ми зареждащо и позитивно след напрегнат работен ден, иначе като цяло съм рок/хардрок-фен. Пътешествията със семейство и приятели също са ми страст – както из България, така и в чужбина, като предпочитам да ги организирам сама, така че да мога да усетя характера на мястото и начина на живот.

Кои етични принципи се стремите да спазвате винаги и при всички обстоятелства в общуването с пациенти и колеги?

В общуването си с пациентите се старая да спазвам основния принцип на лекаря – „Primum non nocere” – „Преди всичко не вреди“. Понякога се налага да съм един от първите лекари, които трябва да съобщят на пациента, че има сериозен здравословен проблем и макар моята роля в момента е предимно на диагностик, а не на терапевт, хората търсят контакт, искат да чуят мнение, искат да им се обясни. Не е лесно, но се опитвам да вдъхна кураж и надежда на пациентите, защото вярвам, че психиката играе основна роля в лечебния процес.

На работното място винаги се старая да съм колегиална, с нужното уважение, да съдействам в диагностично-лечебния алгоритъм в полза на пациентите и да помагам на по-младите колеги. Надявам се, че успявам. Мисля, че усмивката и добрата дума в общуването са от голямо значение.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които заедно поемате по пътя на голямата онкология?

С моя вече 18-годишен опит в нуклеарната медицина като цяло и в частност в нуклеарната онкология, бих искала да пожелая на по-младите колеги преди всичко здраве и желание да се развиват – като лекари и като човеци. Хубаво е, че времето, в което живеем, ни дава възможност да се ползваме от първа ръка от световния опит чрез научни и работни срещи и публикации, така че ги приканвам да взимат колкото може повече от тази свобода, да разширяват кръгозора си и да сверяват часовника си, което е изключително важно при толкова бързото развитие на технологиите и терапията в медицината.