Доц. Калпачки: От 2009 г. сме несменяем лидер по болестност и смъртност от инсулт в света (Обновена)

„Ние сме рекордьори по болестност и смъртност от инсулт в света. Към 2009 г. сме имали сериозни конкуренти за първото място, но оттогава сме несменяем лидер. Едва ли има в момента по-значим проблем у нас от инсулта“. Това каза доц. Росен Калпачки, председател на Българското дружество по инсулт (БДИ), по време на дискусия „Ще има ли България модерно лечение на инсултите?“, организирана от „Индекс на болниците“ и БДИ.

По думите му всяка година 800 000 души в Европа получават инсулт. „В България инсулт се случва на всеки 10 минути. Само през 2022 г. един средно голям български град е получил инсулт. От тях 5500 са починали още в болница. Тенденцията в повечето развити страни е за намаляване. Съвременното лечение – тромболизата, увеличава с 50% вероятността от добър изход. Не се сещам за друга област, в която 20 години успешното лечение да не се е променило. Успехи могат да се постигнат със съвременното лечение в специализираните звена. 3 пъти повече пациенти могат да си тръгнат без инвалидност“, коментира той.

„В България продължава да е проблем предотвратимата смъртност от инсулт. 4 пъти по-често умират българите от инсулт в сравнение с европейските граждани. Стандартизираният показател за

смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души,

при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души. Съществуват убедителни доказателства, че инсултът е предотвратим, лечим и управляем и е налице потенциал за драстично намаляване на неговата тежест, включително и на дългосрочните му последствия. Този потенциал е свързан с превенцията, прилагането на съвременните методи на лечение – тромболиза и тромбектомия, и с персонализираната рехабилитация и вторична профилактика. 130 са звената у нас, които приемат и лекуват инсулти, но едва 8 са болниците в България, които правят тромболизи над 5%, а само 3 имат над 10% проведени тромболизи. През 2022 г. 5 болници са се отказали да правят тромболизи“, каза още доц. Калпачки.

Той подчерта, че причините за това са в липса на достатъчно болнични структури, които са в състояние да прилагат съвременните методи на лечение, както и на достатъчно добре осигурена и организирана спешна помощ. Също така в липсата на опит и системно обучение на специалистите по прилагане на новите методи и наличие на несъвършенства в механизма на финансиране, част от които бяха коригирани едва в последните години.

„Не на последно място – в ниската информираност на обществото за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в липсата на ангажираност с предотвратяването на инсулта. Добрата новина е, че можем да променим нещата, ако осигурим противодействие на всички тези причини, а това включва: изграждане в страната на мрежа от мозъчно-съдови центрове, гарантиращи достъп на всеки до съвременно лечение в рамките на терапевтичния прозорец и интегрирани в общата лечебна мрежа; обучение на работещите в спешната и извънболничната помощ, в т.ч. ОПЛ за своевременно насочване на пациентите с инсулт към специализирани болнични структури, прилагащи съвременното лечение на инсулт (строук центрове); обучение на специалисти по неврология, неврохирургия и образна диагностика за прилагане на съвременните методи за лечение; масови информационни кампании за ранно разпознаване на симптомите на инсулт, в т.ч. като част от здравното образование в училищата; организация в борба за всяка минута и обществена и лична ангажираност“, каза доц. Калпачки.

Съучредителят на „Индекс на болниците“ Първан Симеонов съобщи, че ежегодните анализи в областта на лечението на исхемичните инсулти през последните пет години ясно показват недостатъчното приложение на модерните методи на лечение. През изминалата година е имало 41 858 случая на исхемичен инсулт, които са с над 2000 повече в сравнение с предходната година. Процентите на пациентите, които са получили модерно лечение под формата на тромболиза (IVT) или тромбектомия (EVT) обаче, остават изключително ниски – 2.5% и 0.1%. „Реално увеличение спрямо 2021 г. при приложението на тези модерни методи няма“, каза Симеонов. 

През миналата година 87 или две трети от всички 130 болници с договор със Здравната каса за лечение на исхемични инсулти са заявили желание да правят и тромболизи.

Реално обаче тази процедура са осъществявали едва половината – 44 болници

Най-много тромболизи са извършени в УМАБЛ „Св. Анна“ в София – 277 от всички. След нея се нареждат областните болници в Хасково, Кърджали, УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна, УМБАЛ „Св. Георги“ и МБАЛ „Св. Пантелеймон“ в Пловдив, УМБАЛ „Медика“ в Русе, УМБАЛСМ „Пирогов“. 

Първан Симеонов уточни, че общият брой на тромболизите у нас през миналата година е бил 1030, или модерното лечение е било приложено при 2.5% от всички пациенти с исхемичен инсулт в болниците. В същото време според различни медицински проучвания показани за тромболиза са над 20% и дори над 24% от всички пациенти с инсулт. Средният процент на тромболизи в ЕС е 10%, а заложеният в Европейския план за борба с инсулта е над 15%. „На практика това означава, че у нас процедурата се прилага няколко пъти по-рядко от възможното, което възпрепятства намаляването на инвалидизацията на хората с инсулт“, каза той.

Интервенционално лечение (тромбектомии) се прилага при пациенти, при които тромболизата не е успяла да помогне и да премахне тромба. Затова заложените нива на лечение в Европейския план за борба с инсулта с ендоваскуларна терапия (EVT) са над 5%. За изминалата година обаче у нас този процент е 0.1, като има осъществени едва 49 тромбектомии в 4 болници – УМБАЛ „Св. Анна“ - София, УМБАЛСМ „Пирогов“, „Аджибадем Сити Клиник Токуда“ и УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна. В останалите четири болници с договор за тази дейност с Касата – ВМА и УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, МБАЛ „Сърце и Мозък“ в Плевен, няма извършена нито една процедура на пациенти с остър исхемичен инсулт. И тук лидер в интервенциите е УМБАЛ „Св. Анна“ – 32 тромбектомии, следвана от „Пирогов“ – 12.

Директорът на УМБАЛ „Св. Марина“ проф. Силва Андонова съобщи, че в „Европейски план за борба с инсулта 2030“ заложените цели

са лечение на над 90% от хората с инсулт в специализирано звено

като първа стъпка за лечение на острия инсулт; достъп до реканализационни терапии при ≥95% от показаните пациенти; намаляване на средното време до начало на IVT до 120 минути, както и това при EVT до 200 мин; достигане на нива на IVT >15% и EVT > 5%; намаляване на смъртните случаи през първия месец до <25% при ХМИ и САХ, както и повишаване на добрите функционални резултати над 50%.

По думите й за постигането на по-добри резултати в България е наложително да се подобри организацията при диагностиката и лечението на острите мозъчни инсулти в условия на спешност.