Доц. д-р Дорина Асенова, дм, завършва медицина през 1985 г. в МУ - София. Придобива специалност „Акушерство и гинекология“ през 1990 г., а през 1992 г. – научна степен „кандидат на медицинските науки“.
До 1994 г. работи като лекар във Враца, а от 1.08.1994 г. е част от екипа на МБАЛ „Лозенец“.
Доц. Асенова заема академичната длъжност „доцент, лекар-преподавател“ към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ от април 2013 г.
От 2018 г. доц. Асенова е началник на АГ клиника в УМБАЛ „Лозенец“. През 2019 г. е избрана за декан на Медицинския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“.
Доц. Асенова, в рамките само на няколко дни се наложи ръководен от Вас екип да оперира две пациентки с много големи тумори, които и в двата случая се оказаха доброкачествени. Това е повод да Ви попитам зачестява ли туморната патология сред жените и коя според Вас е причината?
Да, смело мога да кажа, че през последните години туморите зачестиха. За съжаление, жените не проявяват инициатива и не ходят на гинекологичен преглед.
Веднага искам да добавя обаче, че не само COVID е причината за това. Още преди пандемията ние, лекарите, наблюдавахме понижен интерес към профилактиката. И сега, когато жени идват при нас, разбираме, че голяма част от тях не са ходили на преглед не през последните две пандемични години, а от много повече време, понякога над 10 години. И моят отговор за причината е следният – у нас липсва здравно възпитание и положително отношение към профилактиката.
А защо българската жена е склонна към такова поведение?
Отговорът не е еднозначен. От една страна жените са много активни и поставят на първо място кариерата, образованието, реализацията. От другата страна остават тези, които предпочитат пренебрежението, подценяването, нежеланието, а и неумението да постигнат истинска грижа за здравето. Вярно е, че има и хиперзагрижени жени, прекомерно втренчени в проблеми, които понякога са преувеличени. Притеснителното е, че нямаме формирана здравна култура, като че ли липсват и факторите, които могат да я формират.
В този ред на мисли нека Ви попитам, не е ли парадокс фактът, че десетки жени отделят много време за грижи за красотата си, посещават с желание фитнес зали и салони за красота, търсят качествени козметични услуги, но в същото време изобщо не проявяват интерес към здравето си?
Да, парадокс е и аз съм свидетел на не един и два случая, в които такива жени идват при нас късно, след като дълго време са отлагали посещението си. Освен това, често не са склонни да изчакат търпеливо и да разговарят спокойно с лекаря си, не са отговорни в поведението си. Като лекар съм се чувствала обидена в такива ситуации. Наистина е обидно да се сблъскаш с безотговорност и липса на уважение.
Отложеното родителство е един от наболелите проблеми, за които обществото ни вече говори открито и с нарастваща тревога. Късното забременяване, трудностите, свързани с повтарящи се неуспешни инвитро опити, недоносеността със сигурност са Ви добре познати като акушер-гинеколог с немалка практика. В каква посока трябва да се търсят решенията, за да се преодолее тази тенденция?
Решенията включват много и разнопосочни усилия и ние като общество трябва да си дадем сметка, че те не са заложени в печатането на красиви лъскави брошури за възможностите на инвитро.
Нека първо си отговорим на въпроса какво осигурихме като общество на младите двойки, как се погрижихме за тяхното професионално развитие и финансова стабилност, за тяхната работа и бит. Едно младо семейство трябва да създаде поколение във възрастта между 25 и 30 години. А ето какво се получава сега – точно тогава младите хора се борят за професионално утвърждаване, търсят възможности да се устроят битово, да имат добри доходи. И отлагат във времето родителството. А рискът от генетични аномалии на плода е много по-голям при късно забременяване, проблемно е и износването на бременността. Припомням всичко това, за да стане ясно, че държавата ни трябва да има ясна стимулираща и подкрепяща политика за младите двойки.
Давам пример – един млад лекар учи 10 години, докато стане специалист - първо, за да се дипломира като лекар, после да специализира и да намери своето място за професионална реализация. Точно през това време държавата трябва да му помогне да си стъпи на краката и да стане родител. За мен това е посоката.
Все още малко хора познават клиниката, която ръководите, може би защото болница „Лозенец“ все още е по-известна като „Правителствена“. Какви възможности за профилактика и лечение предлага тя на жените?
На практиката приемаме и лекуваме цялата палитра от заболявания и състояния при жените от всички възрасти. Консултативните ни кабинети са широко отворени, в тях работят отлични специалисти, разполагаме с най-съвременна апаратура. Имаме родилно отделение с добре обучен персонал, в което нашите пациентки ще получат не само добро професионално обслужване, но и спокойствие, увереност и комфорт, които са абсолютно необходими за всяка бременна жена и родилка. Екипът ни от неонатолози също е с висока професионална компетентност и подход. Редовно провеждаме дни на отворените врати и кампании с безплатни прегледи, по време на които всяка желаеща дама е добре дошла.
Освен ръководител на АГ клиниката, Вие сте и декан на Медицинския факултет при СУ „Климент Охридски“. Какво е новото през учебната година, която започва сега?
На първо място бих искала да си пожелая – на себе си и на колегите ми преподаватели, вече да не ни се налага да провеждаме занятия дистанционно. За съжаление, всички виждаме резултатите от това обучение, те не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Но, да кажем, че това е вече минало и изпитанието е зад гърба ни. Сега започваме с идеята колкото може повече учебният процес да се провежда до леглото на болния. Това е стремежът ни и ще се стараем всички да го реализираме.
