Доц. Галина Димитрова: Окото е път към мозъка и към душата

Доц. Галина Димитрова, д.м., е началник на Детско очно отделение в Александровска болница. Завършила е Медицински университет  - София, след което е работила 2 години по разпределение като педиатър. От 1991 г. е асистент в Клиниката по очни болести - отделението по съдови и възпалителни заболявания, а от 1994 г. е асистент в Детско очно отделение. От тогава до днес работи постоянно там, вече 28 години.

Специализира в Университетската очна клиника в Цюрих, Швейцария, в Отделението по страбизъм, невроофталмология и рехабилитация на слабозрящи (1997-98). През 2003 г. специализира офталмопедиатрия и страбизъм в Гранд Рапидс, Мичиган, САЩ. Има над 60 публикации - главно в сферата на очедвигателните разстройства, консервативното и хирургичното лечение на страбизма. Участва в множество офталмологични симпозиуми и конгреси у нас и в чужбина - Виена, Барселона, Оксфорд, Цюрих, Сант Гален, Тюбинген.

Доц. Димитрова е един от известните и търсени специалисти по детски очни болести у нас. Тя харесва работата си и смята, че  нейното призвание е да помага на малките пациенти. Това я прави истински щастлива.

Какви са последните тенденции в заболеваемостта сред децата, доколко е възможно да им се помогне, как си почива от натовареното ежедневие един от най-известните ни педиатри-офталмолози – вижте в интервюто с доц. Димитрова.

- Доц. Димитрова, как се насочихте към медицината?

- Спонтанно и изпълнена с идеализъм да помагам на хората. Всички във фамилията са инженери и за родителите ми моят избор бе изненада. Донякъде бях насочена от прекрасните си учители по химия и биология от Първа английска езикова гимназия, които ни обучаваха в интересни кръжоци. Само с тяхната подготовка, без частни уроци, аз и много мои съученици бяхме приети медицина с отличие.

- Какво ви даде и ви взе медицината?

- Медицината ми даде професията, която обичам. Научи ме на много труд, отдаденост, дисциплина и отговорност. Взе много от личното ми време. Завършвайки медицина, имах интерес към много специалности, но ако трябва отново да избера своето поприще, бих повторила избора си. Благодаря на съдбата, че намерих своята ниша в медицината.

- Трудно ли се работи с деца?

- Работата с деца е и трудна, и лесна, много отговорна, но вдъхновяваща. Трябва да намериш индивидуален подход, да предразположиш малкия пациент, за да го прегледаш. Има хубава обмяна на любов и енергия с децата. Работата ми носи радост, удовлетворение, понякога напрежение. Но чувството, че е социалнозначима и полезна е голямата награда за усилията. Това е щастието според мен - човек да се чувства социалнозначим в това, което прави.

- Кои са най-честите случаи във вашата клиника, тя е уникална за България?

- За съжаление, децата боледуват от всички очни заболявания, както и възрастните, разбира се, със спецификата на клиничната картина в детското око - вродени аномалии, възпалителни, дегенеративни, съдови, туморни заболявания, катаракта, глаукома и т.н.

Голям дял в нашата грижа за детското зрение е своевременната корекция на рефракционната аномалия и превенцията на мързеливо око. Според проучване на СЗО, трета по честота причина за предотвратима слепота са некоригирани рефракционни аномалии - далекогледство, късогледство, астигматизъм. Задължителен е профилактичният преглед на 3 години и половина за откриване на разлика в диоптрите на двете очи, която е една от причините за мързеливо око. Проблемът не дава явна клиника и без профилактичен преглед може да се открие случайно, когато е вече нелечим. Детето, виждайки добре с едното око, не дава външни симптоми, че има нарушение в зрението. Много важен е факторът време, тъй като мързеливото око е лечимо до 10-12-годишна възраст, когато приключва сензорното развитие на окото.

Мързеливо око може да има и в резултат на кривогледство, поради потискане на зрението на отклоненото око от страна на мозъка. Тъй като проблемът е видим, в този случай родителите търсят навреме детски очен лекар. Много важно е не само да се излекува мързеливото око, но и да се предотвратят рецидивите, което изисква постоянство и търпение. Има много видове кривогледство, но целта в лечението е обща - да се излекува мързеливото око, да се постигне успоредност на очните оси, като се възстанови потенциалът за двуочно зрение и се предотвратят рецидивите на мързеливото око и кривогледството. Лечението е процес, а не еднократен акт и е комплексно-консервативно и в 80-90% от случаите - хирургично.

Друг голям наш контингент са недоносените бебета. Родените под 1500 г тегло и преди 32-ра гестационна седмица са застрашени да развият ретинопатия на недоносеното с фатален за зрението краен стадий.

-Все пак, днес вече можете да помогнете на много повече деца – нали?

- Аз съм свидетел на развитието на историята на проблема, защото, когато започнах работа като млад лекар, тези деца идваха слепи при нас. Нямаше никаква изградена колаборация и мрежа на контакт между неонатолозите и нас, офталмолозите. Неонатолозите започнаха да спасяват бебета с ниско тегло, които преди време са умирали. Но в един момент Училището за деца с нарушено зрение, което тогава беше към нашата клиника, се напълни с цели паралелки от слепи деца. Видя се сериозността на социалния и медицински проблем. Постепенно се разви колаборация между неонатолози и офталмолози, направиха се международни семинари по проблема и се изградиха скринингови програми в София и страната. Наши колеги следят състоянието на ретината на рисковите бебета, още докато са в кувьоз.

Голямо улеснение е получената от „Българската Коледа” камера, с която документираме и проследяваме развитието на болестта в ретината, тъй като нашата терапевтична намеса е в точно даден стадий.

С развитие на ин витро ражданията, броят на недоносени близнаци и тризнаци с много ниско тегло се увеличи, а с това и рискът за ретинопатията. Недоносените бебета имат и други очни проблеми - по-голяма честота на рефракционни аномалии, особено късогледство и вродено кривогледство.

- Какви са другите най-често идващи при вас деца?

- Друг огромен контингент са децата с вродени аномалии и дефекти, които могат да засягат всяка структура на окото. Могат да са най-разнообразни по степен - от дискретни, до много тежки. Може да са резултат и от вътреутробни инфекции, като токсоплазмоза, рубеола, херпес и други вируси, които увреждат окото.

Както вече споменах, има и вродена-наследствена и ненаследствена катаракта, вродена глаукома. Съществуват и редица наследствени дегенеративни заболявания на ретината. Проблем са и възпалителните заболявания (увеити), които често са автоимунни, протичат с множество рецидиви и са заплаха за зрението на детето и поради множеството вторични усложнения.

- Имате ли недостиг на млади лекари?

- Младите лекари са изключително образовани и интелигентни, знаят езици, разполагат с много информация. Нашата специалност е доста привлекателна и има много желаещи млади лекари да започнат специализация при нас. Макар да имат своите трудности, специализиращите лекари вече имат шанса да получават заплата и да започнат научна тема, паралелно със специализацията. Все още има и форми на обучение, при които те сами се спонсорират. Изграждането на един лекар продължава години, след като е взел специалност.

- Какъв орган е окото?

- Най-важният! 80% от информацията от околната среда получаваме чрез зрителния анализатор. Окото е път към мозъка и към душата, изключително фин орган е.

- Как си почивате, имате ли хоби?

- Моето хоби са музиката и театърът.  Обичам симфонични концерти, а също тишината и книгите. Възстановявам се с масаж, плуване и сън.