„Диабетът при децата се превърна в социално значимо заболяване и за съжаление увеличава честотата си с всяка година. С 3 на сто се увеличава захарният диабет тип 1 при децата всяка година в световен мащаб. У нас статистиката е затруднена, защото няма регистър“. Това заяви ендокриноложката доц. Маргарита Аршинкова в подкаста на БНР „В центъра на системата“. Разговорът с нея бе проведен във връзка със Световния ден за борба с диабета, който отбелязваме днес, на 14 ноември.
Доц. Аршинкова, която работи в Клиниката по детска ендокринология и болести на обмяната на столичната Педиатрия, информира, че в звеното се проследяват 600 деца.
Специалистката се спря на проблемите с недостига и периодичната липса на някои противодиабетни медикаменти, които доведоха дори до това министърът на здравеопазването да забрани износа на подобни препарати до края на годината.
„Тревожен сигнал е за родителите, че през определено време липсва някой от видовете инсулин, защото това означава, че едно живостоспасяващо за детето им лекарство не могат да си го снабдят навреме. Един инсулин може да се замени с друг, но това понякога отнеме време, а и детето си е свикнало с този вид инсулин в инсулиновата писалка. А понякога видът на инсулина определя и начина на хранене, който ще има детето“, коментира тя.
Доц. Аршинкова увери, че трите фирми, които доставят инсулин в България, доставят най-добрия инсулин, с който се лекуват всички деца в Европа и в Америка. Той е качествен, рекомбинантен, към него няма сериозни имунологични реакции, така че не става въпрос за пречистени инсулини, а за най-доброто качество инсулини, с които разполагаме, увери тя.
Проблемът обаче е, че последните десетина години има периоди, в които медикаментите не достигат, като дефицит има в световен мащаб – повече на тези инсулини, които са предварително заредени в писалки, стана ясно от думите ѝ.
Когато има недостиг на инсулин, за някои от видовете се налага родителят да посети отново ендокринолога и да се изпише нов протокол за нов вид писалка и инсулин. Както изписването на протокола, така и одобрението на новия вид инсулин от НЗОК отнемат време, което донякъде затруднява работата на специалистите, тъй като е трудно при изчезването на даден вид инсулин да бъдат написани протоколи веднага на всички пациенти, отбеляза доц. Аршинкова. „Освен това се налага отново да се представят изследвания на пациента – все едно започваш ново лечение“, констатира тя.
По думите ѝ фирмите помагат, като насочват пациентите към аптека, където знаят, че е доставен даденият вид инсулин. Вносът също е достатъчен, но има реекспорт и затова са тези проблеми, поясни още за БНР доц. Аршинкова.
„Контролът на диабета определя бъдещето на детето, ако то няма усложнения на диабета, ако то през цялото време е поддържало близки до нормалните кръвни захари, това означава, че то ще има същото качество на живот, както едно дете, което няма диабет. Така че бъдещето на децата е в ръцете на техните родители“, категорична е доц. Аршинкова.
Целия епизод на подкаста можете да чуете тук.
