Създаването на Националната програма за донорство е на финала си и се очакват мненията на още няколко специалисти, за да бъде представена в окончателен вид на обществото, каза преди седмица зам.-министърът на здравеопазването д-р Бойко Пенков. От Zdrave.net помолихме д-р Сибила Маринова, началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Областната болница във Велико Търново "Д-р Стефан Черкезов" за коментар на направеното от МЗ дотук.
„Програмата е много обемна и засяга всички аспекти на трансплантацията. Мога да коментирам програмата само в частта донорство, в която смятам, че съм експерт. Едно от много добрите предложения е да има национален координатор по донорство, тъй като трябва да има един човек, който да координира всички останали координатори. Трябва да има критерии за избор на координаторите, защото не всеки става за тази работа. Трябва да има сериозен контрол върху координаторите – как работят, защо не работят, какви са причините и ако са от такова естество, че могат да бъдат отстранени, да се случи, ако ли не – координаторът да бъде сменен. В програмата не беше застъпена много добре логистиката, а смятам, че това е задължително“, каза д-р Маринова.
По думите й цялата организация на процеса по донорство трябва да бъде строго регламентирана. „Ще дам пример с нашата донорска ситуация от 18 март. Тогава самолетът не можеше да дойде следобед и да кацне на летище Горна Оряховица, защото на летището нямало осветление. Не можем да работим донорство само в светлата част на денонощието, нали? Това е несериозно“, каза тя.
До десетина дни е планирано да бъде реализирана донорска карта, в която всеки, който желае да стане донор при инцидент, може да впише волята си. Картата ще се носи заедно с личните документи. Според д-р Маринова обаче тази карта няма да улесни процеса, защото без промяна в законодателството, тя няма никакво практическо значение. „При така съществуващия закон в момента, най-важното е всеки да уведоми близките си за своето желание. Нужна е законова промяна, за да могат хората да заявяват освен отказа си, и съгласието си. Например в Италия в момента, в бланките за лични документи, съществуват три възможности – „да, искам да бъда донор“, „не, не искам“ и „не мога да преценя“, каза тя.
Д-р Сибила Маринова призна, че не само липсата на информация в обществото е причина да няма достатъчно донори, но и някои от директорите на болници пречели на процеса, защото не искали да вкарват болницата в излишни разходи. „Всеки донор в мозъчна смърт е починал пациент и е изваден от системата. Оттам нататък кондиционирането на донора остава за сметка на болницата. Донякъде той е възстановен от ИАТ, но на координатора трябва да плати болницата, което не е редно. Болниците са достатъчно зле финансово, за да бъдат товарени и с този разход“, каза д-р Маринова.
Припомняме, че за да стане България пълноправен член на Евротрансплант е нужно да имаме е десет донора на 1 милион население годишно.
Спрете да й давате трибуна на тази жена. Явно има сериозен психологически проблем - жажда за непрестанно медийно присъствие. Ако поне веднъж на ден не попадане в новините - не знам как оцелява. Голямо биене в гърдите какво е свършила. Объркала си е професията. Трябвало да стане пи ар, а не лекар.
Няма как отделни области от медицината да приличат на западноевропейски след като системата ти е паянтова комунистическа семапшковска и политическата класа не желае европейски реформи с европейско финансиране и адекватно заплащан труд на медицинския персонал. Лети джанти и кожен интериор на Москвич 412
Госпожата да не се бие в гърдите какъв голям Координатор е, а да се замисли защо далеч не най-голямата област, "дарява" най-много донори. Да не е свърано евентуално с нещо в здравната услуга, която предлагат?
Действително има нещо гнило в Търново и то не от днес.Не знам там марсианци ли живеят, броят ПТП-та и хеморагични инсулти ли е по-висок от всички други градове в България, та всеки втори става донор ? Или въпросната "началник на ОАРИЛ" предлага на близките алтерантивата : "или ставате донор или изключвам апарата". Май ще трябва научен труд да се напише по темата.....
Проф. Желко Жупан, главен координатор на Хърватска, киято е втора по брой донори на милион население след Испания:” Ако нещо се случи с мен, бих искал да бъда лекуван в болница с голям брой донори, защото това означава, че там има много добра реанимация.” За 2018 г. Испания има 48 донора на милион население, България има около 3, как ще коментирате качеството на медицинската услуга в Испания тогава?! В чл. 15 от Наредбата за медицинските критерии и реда за установяване на смърт е предвидено, че след установяване на смърт при трайно и необратимо прекратяване на всички функции на главния мозък, включително на мозъчния ствол, мерките по интензивно лечение могат да бъдат продължени в следните случаи: 1. като средство за кондициониране на донора и органосъхраняваща терапия в случай на органно донорство; 2. с цел запазване на плода в случай на бременност – до достигане на такъв срок на бременността, който би гарантирал жизнеспособен плод; в този случай контролът върху терапията се поема от съответния клиничен екип. Това по отношение на продължаването на интензивното лечение след доказване на мозъчна смърт. Уважаеми анонимни коментиращи, очевиден пример сте за ефекта на Дънинг-Крюгер...
ОТ изказването Ви проличава, че според цитираният от Вас проф.Желко Жупан , главен координатор на Хърватия в България най-добрата реанимация в цялата страна е тази , която Вие ръководите. Всъщност - единствената от провинциалните.Няма Русе, няма Пловдив, няма Варна или Бургас ! Viva Търново и неговата шефка на реанимация.