Дошъл е моментът за отмяната на лимитите в болниците. Това заявяват в свое становище по проектобюджета на НЗОК за идната година от Националното сдружение на частните болници.
„От 1-ви ноември тази година в болница ще може да се влиза само с пръстов отпечатък. Това изключва и на теория, и на практика отчитането на фиктивна дейност. Следователно публично огласеният мотив за въвеждането на лимити – да се спре източването на здравната каса, вече не е валиден. След като необходимостта от въвеждането на лимити на болниците е отпаднала, следва да отпаднат и самите лимити“, посочват от там.
„Както правилно се изрази министър Москов, сега „Пациентът със своята идентификация нарежда на своя осигурител НЗОК да плати”. Споделяме изцяло казаното от министъра и затова НЗОК не може да откаже плащане, след като пациентът здравноосигурено лице е „наредил” такова“, отбелязват от сдружението и предлагат текстовете в проектобюджета, свързани с лимитите, да отпаднат изцяло. „Ако това предложение бъде отхвърлено, за нас ще остане основателно съмнение, че не „източването на НЗОК”, а други, скрити от обществото мотиви, са причина лимитите за болниците да продължат да съществуват“, коментират от НСЧБ.
В становището на сдружението се припомня също така, че касата продължава да дължи на лечебните заведения над 60 млн. лв. за „надлимитна“ дейност от 2015 г. Според тях Народното събрание следва да заложи в проекта за бюджет на НЗОК за 2017 г. тази сума и да започне нейното изплащане. „Това са разходи, които болниците са направили за лечението на български граждани, здравноосигурени лица, и НЗОК е длъжна да ги заплати“, заявяват от НСЧБ.
Частните лечебни заведения посочват още, че разходите в бюджета на касата са не само малки, но и небалансирани. „Процентът на разходи за лекарства е непропорционално висок и е близо 30%. Сравнителният преглед на всички здравноосигурителни системи в ЕС показва средно ниво на разходи за лекарства между 15 и 18% от всички разходи за здравноосигурителни плащания. Основната причина за това според нас обаче не е във високите разходи за лекарства, а в прекалено ниските разходи за всички останали дейности, финансирани от НЗОК. Смятаме, че дори разходите за лекарства трябва да бъдат по-високи, включително и преди всичко, за да могат да се включат повече лекарства в реимбурсните списъци на НЗОК“, се казва в становището.
В него се посочва още, че общият размер на разходите за здравноосигурителни плащания (малко над 3 млрд. лв.) остава много далеч от нивата в другите европейски държави, като разликата се отразява в качеството на лечение, както и във възнагражденията на медиците, „които са убедително най-ниски в Европейския съюз, като изключим неколцината облагодетелствали се от изкривявания в цените на клиничните пътеки“. Според сдружението, тази огромна разлика се дължи не само на икономическото развитие, но е следствие на самата структура на бюджета и също така на обвързаността в Закона за публичните финанси.
Размерът на разходите е и основната причина за огромния размер на доплащане от страна на пациентите, който достига и надминава 50% от всички разходи и е най-висок в Европейския съюз, посочват още от НСЧБ и отбелязват: „Предвидените в бюджета на НЗОК за 2017 година разходи няма да променят тази тъжна констатация.“
