Национална кампания по донорството „Да! За живот“ стартира Министерството на здравеопазването. Това каза министър Кирил Ананиев по време на днешното изслушване в парламента относно текущо състояние, проблеми и перспективи на трансплантационната дейност в България.
Министърът цитира данни от регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ показват, че от 2004 година до сега са направени общо 485 трансплантации на бъбрек, 149 трансплантации на черен дроб, 58 трансплантации на сърце. По данни на ИАМН, от началото на 2005 г. до края на 2018 г. са извършени 255 алогенни и 877 автоложни трансплантации на стволови клетки. През 2018 година броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2,28 донори на един милион население. Държавите, които подобно на българската страна също се характеризират със сравнително ниско ниво на донорство, са Румъния, Кипър и Гърция. „Основните причини за нереализираните донори са отказът от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации“, каза министър Ананиев.
Чрез карта, отпечатана от Министерството на здравеопазването,
всеки може да изрази своето съгласие да бъде донор
при настъпване на мозъчна смърт.
„Тази карта няма юридическа стойност. Тя ще послужи най-вече на близките и на семейството на човек, ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение съобразно изразената приживе воля. Картата ще бъде разпределена в здравната система и всеки български гражданин може да я получи и да я носи заедно с личните си документи“, каза министърът.
Кампанията е част от мерките, заложени в Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 - 2023 г.), изготвена от Министерството на здравеопазването.
„При подготовката на документа бяха поискани
становища от експерти в областта на трансплантацията
Бихме искали да подчертаем, че първоначалният проект обхвана белодробната, бъбречната, сърдечната и чернодробната трансплантация. Планираме съгласуването на документа и със специалисти в сферата на клетъчната трансплантация, с което ще се допълни и обогати Националната програма“, уточни министърът.
Кирил Ананиев заяви още, че ще бъде създадена възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация, като за целта ще бъде изградена
връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси
и софтуерната система на Агенцията, НЗОК и МЗ.
„В момента правим анализ на дейността на координаторите и кондиционерите на територията на страната, от които зависи трансплантационната дейност. Ще се подготвят ясни правила и критерии за тяхната работа и заплащане на дейността им. Допълнително ще се направи анализ и оценка на наличната материална база в тази сфера в лечебните заведения, трансплантационни центрове и в лечебните заведения на територията на страната, където има потенциални донорски ситуации“, каза още министър Ананиев.
Министърът припомни, че по отношение на белодробните трансплантации има подписан договор с Клиниката във Виена, а първите екипи вече са преминали обучението си там. „Надявам се до края на 2020 г. да бъде направена първата белодробна трансплантация у нас, след периода на обучение на нашите специалисти в чужбина“, каза министърът.
