Десет общински болници пред фалит

Десет общински болници са пред фалит. Това съобщи Димитър Бранков от Българската стопанска камара по време на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, цитиран от news.bg.  По време на заседанието бяха обсъдени постановлението на Министерски съвет за определянето на нов размер на минималната работна заплата за 2018 година, както и предложенията на синдикатите и работодателите за предприемане на спешни мерки за преодоляване на тежкото финансово състояние на общинските болници.

Болниците, които са пред фалит, имат задължения към доставчици, както и за заплати на персонала и по думите на Бранков се очаква още в рамките на тази година те да банкрутират.

Като цяло държавните и общински болници, които са в тежко финансово състояние, са 31.

Председателят на Сдружението на общинските болници д-р Неделчо Тотев предупреди, че голяма част от общинските и държавни болници ще спрат да функционират след Нова година след повишаване на минималната работна заплата с 10%. Той посочи още, че 24 милиона лева са неразплатените средства на 31 болници, като 12 милиона лева са просрочията. "От години се опитваме да спрем разрухата в общинското здравеопазване", коментира той.

Д-р Тотев изтъкна, че потребители на общинското здравеопазване са два милиона души. Според него изоставаме с легловата болнична база в сравнение с ЕС. Общинските болници запълват легловия вакуум, посочи той.

Заместник-здравният министър Бойко Пенков пък обеща, че ще се търсят начини за спасяване на лечебните заведения и всяка болница ще бъде разглеждана индивидуално. „Събираме данни за общинските лечебни заведения, за да предложим наше виждане какво би могло да се случи, така че да се оздравят – включително преструктуриране, оптимизация, вземаме на всякакъв тип различни мерки, с които може да се подобри дейността и да се намалят разходите“, разясни той.  Д-р Пенков допълни, че има много специфики в отделните региони. „Има блестящи болници, като тази в Казанлък например, и трябва индивидуално решение. Не може да сложим един калъп и да кажем: оправяте се всички по него“, коментира зам.-министърът, цитиран от Фокус. По думите му анализът ще отнеме поне още 10 дни, тъй като болниците са много и се оценява всеки аспект във всеки един регион.

Той информира още, че общите задължения на всички общински болници са 100 млн. лева, като основно се дължат средства за лекарства и консумативи. „Има проблем с болниците в Белоградчик, Димитровград, Омуртаг и други. Приходите, които те получават по линия на здравното осигуряване, отиват основно за заплати на хората, които се трудят в тези болници“, отбеляза зам.-министърът. „Това, което можем да направим като краткосрочни мерки и правим, е реално увеличаване на средствата, с които заплащаме на болниците за всяка една лечебна дейност, която касата не плаща. Това са някъде около 22 милиона лева годишно допълнително, които се дават на болниците“, обясни той.

На въпрос дали лечебните заведения може да спрат да работят, ако фирмите, които ги снабдяват с лекарства, престанат да го правят, зам.-министърът отговори: „Не виждам заплаха до такава степен, защото фирмите знаят, че ако спрат да зареждат болниците, трябва да спрат дейността си, тъй като няма на кого да дават лекарства. Хубаво е да се влее малко здрав разум в главите на този тип търговци – че, ако унищожиш болниците, няма кой да ти купува лекарствата, не навсякъде се вижда такъв здрав разум“.

„Системата е болна, въпреки че трябва да се грижи за здравето ни“, заяви от своя страна вицепремиерът Валери Симеонов, който се ангажира да потърси съдействие от Министерството на финансите. От КТ "Подкрепа" настояват дебатът да не приключва днес. Според синдикатите са нужни млади кадри в общинските болници. 

Стана още ясно, че за да запазим броят на медицинските сестри такъв, какъвто е в момента в страната, трябва да обучаваме около 800 сестри годишно. Сега от медицинските ВУЗ-ове излизат 400 сестри и голяма част от тях емигрират. Същото е положението и с лекарите, алармираха участниците в НСТС.