Достъпът до иновативна терапия в България през последните години се подобрява. Това посочи в презентацията си по време на конференцията „Иновации и добри практики в здравния сектор“ Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании (ARPharM).
Той отбеляза, че увеличението на броя пациенти, които получават имунотерапия и таргетна терапия в онкологията, е около 30% на годишна база, като това се измерва в добавени години живот с добро качество – средно 4,5 години на пациент, както и доста сериозен принос към БВП на страната.
Прави впечатление, че има огромно значение кога е диагностициран пациентът – в късен стадий добавените години са четири, в ранен – повече от 11 години, даде пример Денев със ситуацията конкретно по отношение на онкоболните с меланом.
„Огромно е увеличението на броя хора, които получават имунна и таргетна терапия. Т.е. като зададем въпроса защо се увеличават плащанията на Касата за фармацевтично лечение – ето го отговорът:
повече пациенти получават по-модерна терапия и се лекуват по-добре“,
посочи той.
В обобщение на данните в това отношение той информира, че при общо 126 хил. пациенти, лекувани с иновативни терапии, и средно 10 добавени години на пациент приносът към БВП е над 13 млрд. лв. благодарение на подобрения достъп до фармацевтична иновация.
Деян Денев се спря на средствата, които се отделят за лекарства, като посочи, че връщането на средства от фармакомпаниите по договорите с касата нараства прогресивно през последните три години, като за 2024 г. делът им достига 30%. „Разликата тази година ще надхвърли 800 млн. лв. Това са отстъпките, които фармацевтичните компании заплащат на НЗОК“, уточни той и допълни: „Истината е, че в момента НЗОК не разполага с нужния ресурс да заплати стойността на всички лекарства, които са предписани от лекарите и отчетени от болници и аптеки“.
„Ако се върнем в исторически план, ако трябваше да разчита само на бюджета за лекарства, през 2021 г. Касата щеше да спре да плаща на 30 октомври, през 2022 г. – на 14 октомври, през 2023 г. – на 24 септември, а през 2024 г. – на 13 септември. И въпросът е какво ще се случи следващата година и докога ще може тази дата да се измества все по-рано и по-рано. Това са рисковете пред този модел. И съответно, ако няма действия в тази посока,
има риск Касата да попадне в ситуация, в която няма да може да се разплаща с договорните си партньори в пълен размер“,
заяви Денев.
Според фармаиндустрията на първо място е нужен механизъм за наблюдение и анализ на здравните потребности на населението, в т. ч. и лекарствено лечение, за да могат те да се планират по-добре. „Ние настояваме за минимално увеличение от 15% на бюджета за здравеопазване като цяло, в т. ч. и за лекарства. Ако няма такова увеличение, обемът отстъпки, които фармацевтичните компании заплащат, ще доведе до критична точка за този модел. Нужно е допълнително финансиране, трябва да се търсят допълнителни източници и преразглеждане на механизмите за контрол на здравноосигурителните плащания. Този модел на договаряне на отстъпки може да се подобри – използване на механизми, споразумения за контрол на бюджетното въздействие, лимитиране на плащанията по Механизма, които се надяваме да имаме възможност да обсъдим с НЗОК и властите в рамките на бюджетния процес до края на годината“, заключи директорът на ARPharM.
Според изпълнителния директор на Stada България Стефан Динев пък част от
решението на проблема с бюджета на НЗОК за лекарства се крие в генеричната индустрия
„Ако вземем американския пазар за модел на подражание, откъдето можем да черпим пример за иновации, там присъствието на генеричната индустрия е над 90%. В Европа и в частност в България е под 70%. Т. е. категорично има решение и то е в посока повече генерични продукти“, заяви той.
Динев представи и данни от, мащабно фармацевтично проучване на Stada в 23 европейски държави, обхващащо от тази година и България. Според тях удовлетвореността от здравната система в Европа спада за четвърта поредна година, като през 2020 г. тя е била 74%, а през 2024 г. достига до 56 на сто. България е на едно от последните места по удовлетвореност с 37%, посочи той.
Като причини за неудовлетвореността на българите 66% посочват, че секторът не функционира по устойчив начин – чести нормативни промени, чести административни промени, липса на оценка на въздействието на немалко промени, които се правят. За 62% пък причините са в лош стандарт на обслужване.
Запитани за фактори за подобряването на здравната система като първо и основно българите посочват увеличаване на заплащането в сектора.
На второ място – създателите на политики в здравеопазването да имат съответното образование и експертност, а трето място заема увеличаването на родното производство.
Проучването се спира и на доверието в конвенционалната медицина, като резултатите сочат, че 69% от европейците вярват в нея, докато българите са на последно място по доверие – едва 55%.
Според 47% от анкетираните липсата на доверие се дължи на това, че
„всички, занимаващи се с конвенционална медицина, искат да правят само пари“
За 39% пък конвенционалната медицина се фокусира само върху лечението на симптомите.
Тези пък, които вярват в нея, посочват като основна причина човешкия фактор – имат доверие на своите лекари и фармацевти.
Според 47% от запитаните доверието в конвенционалната медицина може да се възстанови чрез повече пробиви в лечението на тежки заболявания като рак. Други посочени фактори са по-голям фокус върху грижата и изискванията на пациентите и по-ясна и разбираема комуникация лекар – пациент.
И макар доверието в здравните системи в Европа да е намаляло, от проучването става ясно, че се увеличава броят на хората, които се грижат индивидуално за здравето си. 89% от европейците заявяват, че правят поне едно нещо, което подкрепя тяхното здраве, като при нас този процент също е висок – 87%. 50% от европейците като първа активност посочват спорт, докато при нас процентът е 38. Затова пък 44% от българите като активности посочват
решаване на кръстословици, судоку и други игри за ума,
41% твърдят, че се хранят здравословно, а 39% приемат хранителни добавки.
Интересен акцент в проучването е самоопределянето на психичното здраве. 65% от европейците определят психичното си здраве като добро, докато при нас този процент е много над средното за ЕС – 80%.
В обобщение на данните от проучването Динев заключи: „Удовлетвореността от здравната система е една от най-ниските в Европа, българите имат много ниско доверие в конвенционалната медицина, имат желание да полагат грижи за себе си, но основно решават судоку и кръстословици“.
