Д-р Яница Давидкова: Ако имах власт, бих намалила документацията, която залива бюрото на всеки лекар

Д-р Яница Давидкова е лекар – специализант по клинична хематология в Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания /СБАЛХЗ/. Завършила е Медицинския Университет – София през декември 2013 г., а от януари 2014 г. работи в Лабораторията по клинична имунология в СБАЛХЗ и в момента е докторант в лечебното заведение. Участва в симпозиуми и конгреси в България и чужбина. Член на Българското медицинско сдружение по хематология и Европейската хематологична асоциация.

Д-р Давидкова, как избрахте хематологията за своя професионална съдба?

Избрах хематологията, понеже е една от най-бързо развиващите се специалности, която е изпълнена с предизвикателства както в диагностичен, така и в терапевтичен план. Трудностите проилизат от разнородния характер на заболяванията на кръвта и кръвотворните органи, но днес благодарение на интегрирания диагностичен подход и екипна клинична работа постигаме оптимални терапевтични резултати.

Това е една от най-бързо развиващите се области на съвременната медицина. Носи ли Ви удовлетворение това, че работите в една динамична, променяща се среда?

Като всеки развиващ се лекар се опитвам да съм в крак с иновациите в хематологията. Бързият темп на развитие и подобряване на диагностицирането на злокачествените хематологични заболявания доведе до създаване на иновативни молекули, с които можем да постигнем много добри терапевтични резултати.

Кои научни открития от последните години промениха радикално съдбата на пациентите с онкохематологични заболявания?

Таргетните молекули в онкохематологията не засягат здравите клетки и имат преимущество при някои пациенти. През последните 10 години, благодарение на иновациите в хематологията, не само че се удължи продължителността на живот на пациентите, но и се подобри качеството им на живот. Голям е напредъкът в изучаването на биологията и разпознаването на специфични биомаркери на заболяванията чрез високотехнологичните имунологични и молекулярно-генетични подходи. Това всъщност отваря вратата на по-прецизираните терапевтични подходи - таргетни, клетъчни, имунотерапевтични. Пациентите със злокачествени хематологични заболявания, които се лекуват в СБАЛХЗ, имат достъп до много голяма част от иновативните лекарствени молекули, като по този начин получават съвременно лечение. На разположение в СБАЛХЗ са и последно поколение апаратура за флоуцитометрия, имунохистохимия и ин ситу хибридизация, които спомагат за диагностициране и проследяване на онкохематологични заболявания.

Успяха ли хората, обществото, да преодолеят страха от диагнозата "рак"?

Онкологичните заболявания все още се асоциират с фатален край сред обществото ни. Повечето хора не познават какво включва специалността хематология, а непознатото събужда страх.

Защо все пак у нас стигмата спрямо тези пациенти продължава да съществува?

Въпреки успехите през последните години в онкохематологията, повечето пациенти не са добре информирани какво представляват злокачествените заболявания на кръвта и кръвотворните органи. Необходима е мащабна информационна кампания сред обществото, че пациентите с хематологични неоплазии не са обречени, за да преборим тази социална стигма.

Коя е най-трудната част от работата Ви?

Най-трудната част за съжаление са тежките случаи, при които губим битката на пациентите за живота.

Вие самата стремите ли се към личен контакт с пациента, независимо че работите в лабораторна структура?

Работя не просто в конвенционална медицинска лаборатория, а във високоспециализирана хематологична лаборатория, основната функция на която е поставяне на диагнозата, както и мониторирането на терапевтичните резултати при пациентите с хематологични заболявания, навременното установяване на евентуална прогресия. Това са важни етапи в цялостната грижа и е изключително важна комуникацията с пациента – как ще бъде подготвен за изследването, как ще му бъде съобщена диагнозата, която в немалко случаи е много сериозна – да разбере характера на състоянието, но и да му вдъхнем кураж и да го мотивираме за не по-малко сериозното лечение. Допълнителната работа в клиниката, в която давам дежурства, пък ми позволява да продължа този контакт – от една страна, разбирам по-добре протичането на заболяванията и етапите, през които минава пациентът, и от друга – познавайки пациентите, да мога допълнително да ги подкрепя.

 Ако имахте административна власт, какво от ежедневието на българския лекар бихте променили?

Бих намалила многобройните страници медицинска документация, която залива бюрото на всеки лекар в страната ни. Българският лекар извършва не само медицински грижи към пациента, но и административна дейност, свързана с лечебния процес.

Вие имате сериозни научни интереси, зад гърба Ви е успешно защитена докторска работа. Каква е темата й защо я избрахте?

Темата „Имунофенотипни и молекулярни проучвания на левкемизирали лимфоми" избрахме заедно с моите научни ръководители проф. д-р Маргарита Генова и проф. д-р Георги Балаценко. Темата е интересна, тъй като В-клетъчните лимфоми са много разнородна група злокачествени заболявания и отграничаването на отделните биологично еднородни, клинично значими нозологични единици е възможно единствено посредством приложението на интегриран диагностичен подход, който се основава на морфологичен анализ, имунофенотипна изява, молекулярно-генетични изследвания и специфични клинични параметри. Експресията на имунофенотипни маркери, както и наличието на дадени молекулярни аберации в малигнените клетки могат да се използват за по-прецизно диагностициране на лимфоидни неоплазии с левкемична компонента, както и да се оцени прогнозата на отделни нозологични единици, а това предполага и правилния избор на лечение.

 Кои според Вас са най-големите предизвикателства в съвременната хематология – онези проблемни полета, в които отговорите все още се търсят?

През последните години целта на онкохематолозите е терапевтичните методи да се основават на персонализираната медицина. Да се намерят начини за прилагане на по-ефективно лечение при все по-ниска токсичност и усложнения, да се постигне пълно излекуване, да може да се предотвратява развитието на заболяването изобщо, ако се намерят признаци на предразположение.

И един личен въпрос - кои са любимите Ви занимания извън професията – любими книги, писатели, филми, любима музика, хоби?

Обичам да прекарвам свободното си време със семейството. Почивка сред природата с най-близките ми ме зарежда позитивно. Ако ми остане време, се наслаждавам на романи на Стивън Кинг.

Кои човешки качества цените най-много? 

Качествата, които ценя, са откровеност, съпричастност и благоразумие. Сякаш хората последно време са все по-агресивни, невъздържани и самозабравили се, което се надявам да се промени към по-добро в бъдеще.

И за финал, коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и в чисто човешки план?  

Отговорът е кратък - да бъдем здрави. Да бъдем отговорни към здравето, да се храним правилно, да спортуваме повече и да не пренебрегваме профилактичните прегледи.