Д-р Янис Боев: Военната медицина е предизвикателство, но и възможност за смислена кариера и служба

Лейтенант д-р Янис Боев е част от първия в историята на България випуск военни лекари, които се обучават по тристранното споразумение между ВМА, ВВМУ и МУ – Варна. След дипломирането си, той и колегите му са разпределени във военните формирования на Българската армия. Още от студентските години, по време на стажовете във ВМА, се „запалва“ по кардиологията и усилено се готви за нея. Преди това обаче му предстои обучение по военномедицинска специалност. А паралелно с това – изпълнява и първата си задгранична мисия.

Д-р Боев, сега правите първите си стъпки като военен лекар, наскоро се завърнахте от първата си задгранична мисия. С какви очаквания приехте тази задача и с какви уроци се завърнахте?

Първата мисия в Косово беше предизвикателна, но изключително ползотворна. Като военен лекар и началник на медицински пункт, моите отговорности бяха както медицински, така и логистични. Това беше възможност да приложа знанията и уменията си в реални условия, в една нова за мен база, което ме научи на бърза адаптация и ефективно вземане на решения. Оценявам мисията като успешна – с екипа ми успяхме да предоставим необходимата грижа и поддръжка за контингента, като същевременно изградихме важни връзки и координация с другите участници в базата. Мисля, че се завърнах с по-добра адаптивност, умение за бързо вземане на решения и ценен опит в работа в мултинационална среда.

Един от най-важните уроци е колко значима е екипната работа в такива условия – нещо, на което ни учеха през всички 6 години от обучението ни.

Искам да Ви върна назад в годините, за да Ви попитам как взехте решение да се посветите на медицината, как по-късно решихте, че Вашето призвание е да бъдете точно военен лекар?

Смятам, че няма да Ви изненадам много с отговора си. Винаги съм искал и съм се стремял да помагам на хората. А коя друга професия, освен медицината, може да ми даде това удовлетворение. Когато кандидатствах, се появи и специалността „Военен лекар“. Беше ми интересно, любопитно и доста интригуващо. Избрах я пред цивилната медицина заради дисциплината и отговорността – качества, които в днешно време са изключително ценни.

Кои са най-добрите Ви учители – онези, които са допринесли най-много за формирането Ви като личност и лекар?

Смятам, че можеш да научиш по нещо от всеки и всичко, независимо дали става дума за хора или ситуации. Стига да си отворен. Всеки мой преподавател и ментор е допринесъл по свой начин в оформянето ми като личност и като професионалист. Не искам да ги изреждам поименно, защото ще пропусна някого. За щастие ние имаме уникалната възможност да се учим от светилата в нашата област – и във военното дело, и в здравеопазването. Оценявам дълбоко усилията, които и те полагат в нашето обучение и развитие и са ни показали нагледно важността на професионализма, етиката и критичното мислене.

Военната медицина без съмнение има своите специфики, на какво Ви научиха годините, в които се обучавахте във военни лечебни заведения?

Дисциплина, адаптивност, работа под напрежение и важността на екипната работа. Военната медицина изисква не само знания, но и устойчивост в динамични и предизвикателни ситуации. Военната медицина изисква остър ум, различно мислене.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които делите радостите и трудностите на професията?

Няма да е клише ако кажа, че ние наистина сме като едно семейство. През тези 6 години преминахме през много предизвикателства, които ни научиха на лоялност, отговорност, професионализъм и готовност да се подкрепяме взаимно, независимо от ситуацията.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време - любими книги, дестинации за пътешествия, музика, филми, хоби?

Все по-трудно и все по-рядко намирам свободно време. Защото работата във формированието е много отговорна и разнообразна, едновременно с това си върви и специализацията във ВМА, както и подготовката за асистентските конкурси. Както се казва – лесно няма. Но пък е интересно и удовлетворяващо. Обичам да чета, да пътувам и да прекарвам време сред природата. По този начин успявам да се откъсна от натовареното ежедневие и да възстановя сили.

Как виждате професионалното си развитие в близките няколко години?

Стремя се към надграждане на знанията и уменията си. Искам да специализирам и да се развивам в областта на кардиологията. Разбира се пътят, както и досега, няма да е лек. При първата ни среща с генерал Венцислав Мутафчийски той ни каза, че ще ни предоставят възможности, но от нас зависи дали ще се възползваме от тях. Затова трябва да сме упорити, да се интересуваме, да търсим и да откриваме, да питаме, да учим… и така през целия ни живот. Предстоят ми още много курсове, обучения, специализации, които ще ме направят по-добър лекар.

Какво бихте искали да пожелаете на младите си колеги, които сега поемат по пътя към професията „военен лекар“?

Най-важното според мен е никога да не губят мотивация. Ние бяхме първите, които проправяхме пътя. Имаше препятствия от различен характер, но нито за миг не ми хрумна да се откажа. И не съжалявам за това. Сега пътят е утъпкан. Има кого да питат, ако нещо ги притеснява. Но трябва да бъдат отдадени и никога да не спират да се учат. Военната медицина е предизвикателство, но и възможност за смислена кариера и служба.