Д-р Явор Граматиков: Нуклеарната медицина дава широки възможности за развитие на младите лекари

Д-р Явор Граматиков е възпитаник на МУ - София. След завършване на образованието си се насочва към нуклеарната медицина.Изборът му е продиктуван от интерес към съвременните високи технологии за диагностика и лечение, които навлизат все по-бързо в клиничната практика у нас. Един от най-младите специализанти в Клиниката по нуклеарна медицина към УМБАЛ "Александровска".  

Д-р Граматиков, с какво Ви привлече нуклеарната медицина?

Нуклеарната медицина е сравнително нова специалност. Освен широки медицински познания, тя изисква и знания по базови дисциплини като химия и физика. Нуклеарномедицинската диагностика е свързана с приложение на различни радиофармацевтици в ниски дози, с които се диагностицират и проследяват множество доброкачествени и злокачествени заболявания на клетъчно и молекулярно ниво.

За целта се използва вискотехнологична хибридна апаратура – PET/CT и SPECT/CT, с помощта на която получаваме освен физиологичен, и анатомичен субстрат на изследваните структури. Освен диагностична, нуклеарната медицина има и терапевтична роля, например при лечението на някои бенигнени и малигнени заболявания на щитовидната жлеза, при костни метастази от най-често срещаните видове карциноми.

Именно терапевтичната й роля търпи голямо развитие през последните години. В този ред на мисли специалността дава широки възможности за развитие на младите лекари като мен. Освен самата специалност като съдържание и възможности, за избора ми да започна своя професионален път в Клиниката по нуклеарна медицина към УМБАЛ ,,Александровска“ значение имаше и сплотеният, позитивен екип от млади, силно мотивирани колеги.

Познават ли добре колегите Ви от другите специалности нейните възможности?

Да, смея да твърдя, че повечето лекари са запознати с диагностичните възможности на нашите хибридни образни изследвания и екипът ни има дългогодишен опит в съвместната работата с широк спектър специалисти, основно хирурзи, онколози, хематолози и лъчетерапевти. Допълнително, след въвеждането на относително новия за България радиофармацевтик 68Ga-PSMA, който се използва при пациенти с простатен карцином, вече всеки ден имаме общи пациенти и с колегите от урологичните клиники. Всяка година се организират и множество мултидисциплинарни симпозиуми в България и Европа, на които с колегите от различни специалности обменяме опит за последните новости във всяка специалност.

Има ли страх у пациентите, на които е назначено такова изследване – страх от неизвестното, породен от недостатъчна информираност?

Забелязал съм, че с времето конкретния страх, за който говорите намалява, именно поради по-добрата информираност на пациентите. Полза за това има, разбира се и предварителния разговор с пациента и снемането на анамнеза - тогава той има възможност да коментира с нас, да постави въпроси към нас, да изрази колебания.

В нашата клиника е задължителна практика предварително да даваме писмени инструкции и план как протича изследването, те са описани подробно и на сайта на болницата. Така ,че пациентът идва подготвен какво го очаква и може предварително да си набележи въпросите си и да ги коментира с лекаря.

Тези изследвания навлизат все по мащабно в нашето ежедневие и мисля, че тепърва ще разкриваме нови, неизвестни до момента, диагностични и терапевтични ползи от тях. Това се отнася и за приложението на новите радиофармацевтици. По-широкото им приложение ще спомогне, надявам се, за преодоляване на необоснованите страхове от тях.

На това място искам да Ви попитам как преодолявате колебанията и недоверието на пациентите?

Голям процент от нашите пациенти току що са се сблъскали с диагнозата рак и логично са изплашени и объркани. Важно е да усетят нашата подкрепа и стремеж да им помогнем в борбата с това коварно заболяване. На първо място, разбира се е подробният разговор, дискусията за заболяването, евентуални терапевтични аспекти и, не на последно място е, доброто отношение, което също лекува.

Кое според Вас е най-ценното в професионалния диалог между лекарите клиницисти и лекарите диагностици, какъвто сте Вие?

Основното е взаимната полза, това, че заедно в диалога и обсъжданията ние взаимно си помагаме и това повишава квалификацията ни. На първо място в нашата ежедневна практика стои конкретният медицински казус.

Всеки клиничен въпрос е индивидуален и е необходим персонализиран мултидисциплинарен подход към конкретния пациент. Клиницистите често поставят конкретен въпрос, на който ние се стремим да отговорим максимално подробно, за да им помогнем в избора на оптимален терапевтичен подход.

От кои принципи се ръководите в комуникацията с пациентите? Какво според Вас пречи най-много на пълноценното общуване с тях?

Както вече споменах, важен е подробният разговор на достъпен език с пациентите. Това са хора с професии, различни от медицинската и понякога по-трудно разбират необходимостта от терапевтичните и диагностичните медицински процедури, но когато имат възможност за подробна и изчерпателна дискусия с лекаря насреща нещата се променят. Според мен ограниченото време породено от голям обем административна работа е една от основните пречки в пълноценното общуване с пациентите.

Ако имахте административна власт какво бихте променили, за да се развива нашето здравеопазване без трусове и недоволства?

На този етап нямам достатъчно опит и компетентност за да разреша всеобщото недоволство. Все пак мисля, че би било добре да се намалят административните задължения на лекарите, за да имаме повече време да правим това в което сме най-добри, а именно да преглеждаме и лекуваме нашите пациенти.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си и на учителите Ви в специалността?

Да бъдат щастливи и най-вече здрави.