Д-р Юрий Стоянов: Гръдната хирургия ме научи на отговорност, смиреност и удовлетвореност

Д-р Юрий Стоянов завършва медицина през 1988 г. Придобива спецалност по обща хирургия през 1994 г. и специалност по гръдна хирургия през 2000 година. Работил е като началник отделение по белодробна хирургия във ВМА София и хирург във Военна болница в Кувейт. Член е на Асоциацията по сърдечно-съдова и гръдна хирургия и Дружеството по гръдна хирургия. В момента ръководи Отделението по гръдна хирургия в МБАЛ „Уни Хоспитал“.

Д-р Стоянов, как избрахте гръдната хирургия за своя професионална съдба?

Желанието ми да се занимавам с медицина се зароди още в гимназията и е свързано с изучаването на биология. Най- вероятно дойде от идеята и възможността да помагаш на другите хора. А желанието ми да се занимавам с хирургия се оформи по време на следването. Нещо, което е много важно и бих искал да го отбележа – в хирургията виждаш резултата от това, което правиш, виждаш непосредствено какво се случва след твоята намеса. Това е нещото, което изключително много ми харесва.

С какво Ви дари тя?

Гръдната хирургия ме научи на отговорност, смиреност и удовлетвореност. Когато оперираш, трябва да си отговорен към всеки пациент, защото от това зависи животът му. Смиреността е необходима, защото операциите не винаги протичат лесно и по план, но когато си свършил работата си добре - това винаги води до удовлетвореност.

Как се промени специалността във времето?

Гръдната хирургия много се промени с развитието на технологиите и новаторските нововъведения. Преди на пациентите се правеха големи оперативни разрези понякога с резекция на ребро. С напредването на видеоторакоскопската техника и навлизането на робота „Да Винчи“, в голямата си част операциите се провеждат с два или три малки разреза. Това е изкючително щадящо за пациентите и по този начин се скъсява периода за възстановяване им. И още - с новите технологии времето на оперативната интервенция е по-малко, а прецизността по- голяма.

Какви са очакванията Ви за развитието на гръдната хирургия?

С навлизането на новите методи за диагностика и роботизираната хирургия очакванията ми са многократно да се подобри ранната диагностика на злокачествените заболявания и да се повиши процентът на операбилните болни. За съжаление, 90% от пациентите ни са с онкологични заболявания. Очаквам също така нашата работа съвместно с тази на колегите онколози да подобри качеството им на живот и да увеличи значително преживяемостта след поставяне на сериозната диагноза.

Има ли интерес у млади хора да се посветят на Вашата специалност?

Да, бих казал, че има интерес сред младите колеги за специализация по гръдна хирургия, но за момента центровете, в които могат да бъдат обучени са малко и не всички са със съвременна апаратура.

А кои са Вашите учители, за които си спомняте с уважение и признателност?

В професионалния си път до момента съм срещнал много хора и от всеки съм научил по нещо. Проф. Петър Чалъков и д-р Никола Иванов от ВМА са хората, които ме въведоха в хирургията и ме изградиха като хирург. Те са моите учители. Моята първа специалност е коремна хирургия и д-р Иванов е моят първи учител. Тези специалисти ме научиха не само на правилните хирургични техники и манипулации, но и на отговорност, решителност и търпение.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

В свободното си време, което за съжаление е много малко, обичам да ходя на лов, както и за риба с приятели. Не съм страстен ловец и рибар, но това е начинът, по който си почивам от тежката работа, защото професията на хирурга освен че е много отговорна е и психически натоварваща.

Какво искате да пожелаете на колегите си, на екипа, с който делите добро и зло всеки ден?

На моите колеги пожелавам всеотдайност и търпение. Ако искаш да бъдеш добър хирург, всеотдайността е необходимо условие, защото тази професия го изисква. А търпението е наложително, защото работим с болни и страдащи хора, хора с различни характери и проблеми.