Д-р Чарита Ранкова: За лекарите е хубаво да работят навън, лошото е за България, оставаме без специалисти

Д-р Чарита Ранкова е началник на I Очно отделение на Клиниката по очни болести в Александровска болница.  Тя е завършила английска гимназия и Медицински Университет – София. През 1987 г. взима специалност по Очни болести, а през 1994 г. специализира в Очна клиника Мурфилд, Лондон, Англия, сектор глаукома. През 1999г. е в Университетска Очна клиника, Атина, Гърция, също сектор глаукома. Член на борда и Секретар на Националната глаукомна Асоциация.

В Световната седмица за борба с глаукомата - от 11 март в I Очно отделение на Клиниката по очни болести в Александровска болница ще се извършват безплатни прегледи. Желаещите трябва да се запишат предварително на тел. номер 02/ 92-30-415. Записването става от 9 до 13 часа от 11 март. Безплатните прегледи са насрочени към предния сегмент глаукома. На 13 март отделението ще изнесе открита лекция за същността на глаукомата.

- Д-р Ранкова, защо избрахте медицината за своя професия?

- Това беше много отдавна. Аз съм от лекарско семейство. Баща ми, чичо ми, леля ми – всички те бяха лекари и може би това е оказало влияние. Дядо ми и баба ми също са лекари. Баща ми пък беше офталмолог. От начало имах други желания като специалност, но избрах офталмологията. Да кажем, че до известна степен е наследственост.

- Имало ли е момент, в който сте съжалявала за избора си?

- Не. Категорично не. Макар че не съм от тези, които от първи клас са искали да станат лекари. Това го реших в последния клас на гимназията.

- Какво е специфичното в офтамологията, което Ви накара да я предпочетете пред всяка друга специалност?

- Медицината наистина предлага широк спектър от специалности. Винаги обаче съм искала да работя клинична медицина. Офтамологията е една много хубава специалност. Много я обичам, защото органът, с който се занимава е много фин, много важен. Има хирургия, което също е голямо предизвикателство и едно голямо удовлетворение, когато вършиш работата си както трябва.

- Вие сте един от офталмолозите, които са се насочили към лечение и превенция на глаукомата. Смятате ли, че е възможно да се стигне до намиране на средства за пълно предотвратяване на заболяването?

- Понятието глаукома включва няколко заболявания. Нашият основен проблем, заради който се провежда и седмицата на глаукомата и с който са ангажирани Европейската и Световната глаукомна асоциация, е първичната откритоъгълна глаукома. Това е заболяване, което протича за дълго време и без никакви симптоми. Много е развита медицината, дори от времето, когато аз започнах, но не мога да кажа, че заболяването би могло да се излекува. Ако обаче рано се диагностицира и е добре контролирано, в голям процент от случаите зрението се запазва за много дълъг период от време. Вариантите са консервативно лечение при некомпенсиране на очното налягане, може да се предприеме лазер лечение или хирургично. Всеки пациент обаче трябва да бъде индивидуално оценяван по няколко показатели, като основния, той е и единствения върху който можем да въздействаме, е очното налягане. Задължително то трябва да бъде измерено с Голдман тонометър. Това е апарат, приет за златен стандарт, когато става въпрос за диагностициране и проследяване на глаукома. Разбира се, винаги трябва да се преглеждат очните дъна, тъй като структурата, която се уврежда е очния нерв. При напреднала увреда се намалява зрението и естествено се уврежда качеството на живот на пациента. При диагнозата и проследяването трябва да се прави и компютърна периметрия като препоръките на Световната асоциация са това да става поне три пъти годишно. За съжаление НЗОК не осигурява такава възможност и се прави срещу заплащане. В „Александровска“ болница разполагаме и с апарати за образна диагностика, които също са прецизни и могат да влязат в употреба при диагноза и проследяване на глаукомата.

 - Как приемат пациентите, че ще изгубят напълно зрението си?

- Трудно. Много трудно. Слава Богу това рядко се случва. Много е важно да се прави профилактика, скрининг на рискови групи. Тогава този проблем ще бъде решен в много голяма степен. Наблюденията в моята практика показват, че доста са по-малко хората, която ослепяват от глаукома днес, отколкото преди 20-30 години.

- Как се разтоварвате от напрежението в клиниката?

- Обичам да пътувам. За нашата възраст това е един добър вариант за разтоварване. Много обичам и да плувам в морето. Предпочитам топлото време.

- Кои са най-екзотичните дестинации, които сте посетила?

- Един-единствен път – Бали. Тъй като е най-далечна, я броя за най-екзотична. Поводът беше един конгрес в Сингапур и решихме да отидем за седмица и до Бали. Беше впечатляващо, вълнуващо и много далечно място. Другото далечно място, на което съм била, е САЩ. Там бяхме в Ню Йорк, Вашингтон и Бостън, като се разходихме и до Ниагарския водопад. Много е различно в сравнение с Европа. Впечатляващо е, защото е дестинация, за която много си чел, виждал си по филми и изведнъж попадаш на живо. Но има големи разлики – в Европа, когато пътуваш с кола, за един ден можеш да видиш много неща, докато там разстоянията са огромни, а ограничението на скоростта е доста ниско и то извън града.

- Изкушавала ли сте се да останете и да работите в чужбина?

- С удоволствие бих живяла в Австрия, ако можех да практикувам там. В момента наистина много колеги напускат България – кадърни, талантливи, млади хора. Напускат по много причини. Не само финансови. Те имат възможност да избират къде да работят в Европа, поради това, че сме в ЕС. Германия търси много лекари, Англия предлага много изгодни програми – може да работиш месец, после да се върнеш, няма нужда да правиш голямата крачка да емигрираш. Франция също. За Австрия обаче не съм чула да имат недостиг на лекари. За лекарите това е хубаво, лошото е за България, защото оставаме съвсем без специалисти.