Д-р Христо Йорданов: 90% пациентите с карцином на белия дроб пристигат в стадий неоперабилност

Д-р Христо Йорданов е началник на Отделението по интервенционална пулмология и бронхология към ВМА. Преди дни Отделението получи нов модерен апарат за по-прецизна диагностика и ефективно лечение на болните с карцином на белия дроб. Освен с иновативния ERBE Cryo 2, разполага с 4 фибробронхоскопа, рентгенов апарат с C-рамо, ригиден бронхоскоп за поставяне на стентове на трахеята. Над 10 000 българи са с рак на белия дроб, показва статистиката. Това е и най-често срещаният злокачествен тумор при мъжете. По данни на Раковия регистър, с тази диагноза са 19.4% от силния пол и 4% от жените. Новооткритите случаи са 3572, а всяка година „жертвите му” са над 3000 души. Ракът на белия дроб е и най-честата причина за смърт от рак и в световен мащаб, като изпреварва по честота колоректалния и простатния карцином.

Пред Zdrave.net д-р Йорданов разказа за избора си на професия, колко е важна апаратурата в специалността му и защо жените започват да настигат мъжете по брой диагностицирани от рак на белия дроб.

Д-р Йорданов, как избрахте медицината за своя професия?

Всичко започна от това, че баща ми беше офицер, службата му беше доста тежка и го беше впечатлила ролята на военния лекар. И неговата мечта беше да види сина си като военен лекар. Тогава времената бяха такива, че армията беше огромна, непрекъснато имаше учения, готвехме се да се защитаваме от световния империализъм. Така, вероятно под негово влияние, реших да кандидатствам медицина. После станах стипендиант на Министерството на народната отбрана, минах през всички етапи на военно-медицинската служба, пред поделения, клинична ординатура, вътрешни болести и след това избрах специалността пулмология и конкретно ме завладя бронхологията. В нея съвсем се доближаваш до хирургията и виждаш процесите от вътрешната им страна. При рентгеновата картина и скенерите има игра на сенки и доста голям субективизъм, докато при бронхологията на екрана се вижда всичко едно към едно онлайн.

Какво Ви предизвиква още любопитството в бронхологията?

Не бих казал точно, че ми е предизвикано любопитството. Мога да кажа, че отделението по бронхология в Клиниката по  белодробни болести на Военномедицинска академия е едно от най-добре позиционираните в страната. Дори мога да заявя, че мерим ръст с европейските бронхологични лаборатории. Цялата работа тръгна от една специализация в Хайделбергпри големия проф. Хенрих Бекер, където на мен ми се отворих очите за съвременната бронхология. Дотогава работех със съвсем друга апаратура, техниките бяха по-елементарни, а там видях неща, които не се правеха в България. С проф. Костов решихме, че това, което сме видели там, ще го приложим и тук. Ще дадем всичките си сили това да го имаме. Благодарение на тогавашното ръководство на ВМА с ген. Тонев, лека му пръст, ,спяхме да създадем тази лаборатория., която по нищо не отстъпва, с изключение на малки нюанси, на лабораторията в Хайделберг. Проф. Бекер е идвал тук, на наши конгреси, видял е какво сме направили и той също беше много впечатлен. Докато работеше, казваше: „Вие сте моите хора за България и Източна Европа. Който иска да дойде при мен, трябва да мине през вас“. Изключително признание за нас и лабораторията.  Продължих да поддържам връзките си в Хайделберг, всичките ми обучения са минали там. Каквото сме видели, със съгласието на ръководството, се опитваме да внедрим тук.

Какво представлява новата апаратура, която получи наскоро отделението?

Самата техника на криобиопсията не е нещо ново.  Тя се работи дълго време и в България, но апаратът поставя диагностиката на карцинома на белия дроб на нова основа. Той е много елегантен, много лесен за работа и създава изключителен комфорт на самия оператор. Това, че го закупихме е голямо признание от страна на ръководството на болницата. Идеята на апарата е да могат да се взимат по-качествени и по-големи биопсии. Диагностиката и лечението на недребноклетъчния карцином се персонализира. Създадоха се таргетните терапии, изследват се над 8 генетични фактора, които изискват по-голяма тъканна биопсия. Криопсията е до 2,6 пъти по-голяма от нормалната щипкова биопсия. Това позволява на  колегите патолози да направят много срезове и по-лесно да се открие карцином. Ако някой от тези генетични фактори е положителен, пациентът приема едно хапче на ден и това му е лечението, вместо да ходи на тежка химиотерапия, която е свързана с много странични ефекти. Това е валидно за недребноклетълния карницом, защото основното лечение за дребноклетъчния си остава хирургичното лечение. За съжаление 90% пациентите пристигат в стадий неоперабилност.

Каква е причината за късното им идване?

Причината е в манталитета им. Над 96% от пациентите с карцином на белите дробове са пушачи. Въпреки това все още няма абсолютно доказателство, че тютюнопушенето предизвиква рак на белия дроб. Пушачите имат т.нар. тютюнджийска кашлица. Те непрекъснато си кашлят и много често пренебрегват този симптом. Често този симптом е свързан и с карцином на белия дроб. Кашлицата обаче не е пренебрегната от непушач и той веднага отива на лекар. Ракът на белия дроб обаче е водеща причина за смъртност при карциномите не само в България, а по целия свят. Въпреки че това е най-често срещаният злокачествен тумор при мъжете, съотношението мъже-жени все повече намалява с тенденция към изравняване.

В практиката си имате ли случай, който се е запечатал ярко в съзнанието Ви?

Много са случаите, но имах един пациент, известна личност, който се разболя от рак на белия дроб в стадий на операбилност. Бива опериран перфектно, но след това на една контролна бронхоскопия му откриват атипични клетки на местото на оперативния чукан. Колегите предприемат т.нар. брахитерапия. Слага се един иридиев електрод на местото на атипичните клетки и болния отива на лъчетерапия. След тази терапия той започва да се задушава, изпада в кома, бива интубиран, а лекарите дълго време не разбират причината за това. Правят му трахиостома и той започва да диша през нея, защото нагоре всичко е затворено. Губи и гласа си. Той обаче е човек активен, не се примирява, започва да чете по интернет къде какво се прави и стига до проф. Бекер. Иска среща с него, но проф. Бекер му казва, че без да го видят проф. Костов и д-р Йорданов няма как да стигне до него. Това беше 2005 г., тъкмо бяхме открили реновираната клиника и той идва при мен. „Какъв си ти, че професорът не ме пуска без да ме видиш?“, ме попита още с влизането си. Отидохме с този пациент при проф. Бекер и се оказа, че този пациент е развил остра лъчева болест след лъчетерапията, все едно е бил в центъра на Чернобил. Тази остра лъчева болест е довела до деструкция на хрущялната тъкан на трахеята. И професорът му сложи т.нар. игрек-трахеален стент, който обхваща почти цялата трахея и двата главни дроба. Вследствие на това пациентът проговори, а не беше говорил няколко години и живя почти 10 години след този случай. Тогава решихме тези стентове и ние. Засега сме единствената клиника в България, която слага силиконови стентове при злокачествени трахеални стенози.

Как успявате да се разтоварите от всекидневието в болницата?

Няма разтоварване. Опитвам се, ако имам свободно време да ходя на лов, на риболов - това са моите хобита. Разтоварва ме моята прекрасна внучка, която много обичам, но съм изключително отдаден на работата си.