Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
Д-р Тодор Бургуджиев започва кариерата си като анестезиолог в УМБАЛ „Св. Екатерина“. Бил е началник на кардиологичната реанимация в Клиниката по кардиохирургия към УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив.
Като специалист интересните му са насочени към проблемите на интензивното лечение – централна хемодинамика, септични състояния, екстракорпорални подходи и др.
От 2016 г. е началник на ОАИЛ към МБАЛ „Уни Хоспитал“ в Панагюрище.
Д-р Бургуджиев, повече от година Вие и колегите Ви анестезиолози бяхте в „окото на бурята“, поемайки грижите за най-тежките пациенти с COVID-19. Как бихте описали тази нова инфекция?
Бих казал, че това е една много тежка инфекция. Разбира се, тук могат да ме опровергаят някои, че има и много случаи на безсимптомно или много леко протичане на болестта. Но пациентите, при които протичането е тежко, развиват много сериозни усложнения. Най-характерно е развитието на тежка дихателна недостатъчност, при която сме принудени да интубираме болните и да ги поставим на изкуствена белодробна вентилация. Следват дълги дни с много тежки режими на обдишване, за да се осигури адекватна кислородна доставка на болните. В тези случаи поради много големия процент засегнат белодробен паренхим усилията са напразни. Тъй като кислородната доставка до органите е намалена, те са принудени да функционират в лоши условия и постепенно с времето един по един започват да отказват, пациентът преминава в състояние, известно като полиорганна недостатъчност. Това в почти 100% от случаите води до фатален изход.
За мое най-голямо съжаление - що се отнася до лечението на заболяването - от неговото начало досега няма почти никакъв напредък - т.е. оттук нататък то ще си остане същото много тежко заболяване без възможност за особено повлияване от медицинска гледна точка на най-тежките случаи. В реанимацията на МБАЛ „Уни Хоспитал“ постоянно се информирахме от световната научна литература по темата, следяхме всички новости в начините на въздействие и направихме наш протокол за лечение, съобразен и изменян спрямо тези новости.
Със сигурност за тези дълги и тежки месеци сте били свидетел на много човешки драми, но също така сте изпращал много щастливи хора, завърнали се към живот, благодарение на усилията Ви. Разкажете за някой от тези най-запомнящи се случаи?
Най-тежко беше, когато не сме успявали да спасим млади хора, които до този момент не са имали сериозни заболявания или придружаващи такива. За щастие имахме много, много успехи и ще ви разкажа за един от тях. Млад мъж постъпи в тежко състояние в болницата с изявена дихателна недостатъчност. Имаше и придружаващи заболявания -захарен диабет, артериална хипертония, сериозно затлъстяване. Беше от този тип болни, за които се казва, че ще бъдат много тежки още от началото на заболяването. Този човек беше поставен на изкуствена белодробна вентилация и в това състояние беше около 70 дни. Премина през много тежки моменти, за нас също беше голямо предизвикателство, но успяхме с много грижи, постоянство и професионализъм от страна на целия ни екип да опазим живота му. Аз съм много горд с този случай, защото това е един неимоверен труд на абсолютно целия екип на отделението. Дори и без COVID инфекция - да спасиш един такъв болен, да съхраниш живота, е равносилно на подвиг. В нашата болница имаме страхотни условия за работа, най-модерна апаратура, разбиране и подкрепа от ръководството, което е от съществено значение за успешния край. Този човек все още се възстановява от последиците от инфекцията, вече около 3-4 месеца, и споменавам това като продължение на отговора на първия Ви въпрос - за естеството на заболяването.
За тези дълги години, отдадени на професията, имали ли сте случай, в който да съжалявате за избора си?
Никога не съм имал и най-малкото колебание и съжаление за избора на професията си. Спомням си, когато бях малък и родителите ми ме водеха на лекар - тези хора за мен бяха почти като извънземни създания. Във времето лекарите винаги са били сред най-авторитетните хора, хора с огромно знание. Освен това моят дядо също беше лекар, завършил в Германия и Австрия, и това също допринесе за избора ми.
Всъщност, как избрахте анестезиологията?
Още като студент аз, а и доста от моите колеги, работехме като санитари. В по-горните курсове и като сестра. За мое щастие успях да започна работа в реанимацията на болница „Света Екатерина“, така наречената тогава „Чиркова болница“. Благодарен съм, че още в началото на професионалния си път тогава попаднах на най-доброто място за развитието на един бъдещ лекар. Разбира се, след като работих като реанимационна сестра, естественото продължение вече като завършил лекар беше анестезията и интензивното лечение. Голям принос за това имаше и тогавашният ми началник проф. Венко Александров - един изключителен професионалист, ерудит, голям колекционер на живопис и изключително обаятелна личност.
Не е тайна, че работата Ви е свързана с изключително натоварване, напрежение и отговорност. Как си отдъхвате от това ежедневие? Имате ли хоби, с което си почивате?
Да, напълно права сте - работата в интензивните отделения и реанимациите е една от най-тежките в медицината. И човек трябва да има начин да си отдъхва пълноценно от това голямо напрежение. Моята рецепта за почивка са ежеседмичните екскурзии в планината със семейството ми. Излетите, в съчетание със страстта ми към фотографията са моята рецепта да се възстановявам както физически, така и психически от натоварването.
Успявате ли винаги?
Да, бих казал, че успявам да си почина и да се заредя за следващите предизвикателства.
Какво искате да пожелаете на младите Ви колеги, които сега правят първите стъпки в специалността?
На младите си колеги бих искал да кажа на първо място да обичат лекарската професия. Когато обичаш призванието си винаги ще се стремиш да задоволиш тази любов. В специалността „Реанимация и интензивно лечение“ има огромно напрежение, много безсънни нощи, много тежки и напрегнати ситуации, които изискват изключително бърза и хладнокръвна реакция, за да спасиш живот. Всеки от прохождащите в тази специалност трябва да има качествата и силата да се справя с такива ситуации, а това, разбира се, е свързано с постоянно проследяване на новостите достиженията в световната научна литература, трябва постоянно да са в крак с тях. Трябва да са готови на всичко това. И най-важното - обичайте вашите болни.
Д-р Десислава Банкова: Грижа се за децата от училището в Русаля от основаването му, помня всички, които са били мои пациенти
22.12.2024 10:57:02 Невена ПоповаД-р Неда Сергеева: Наградата „Проф. Дъбов“ е признание за усилията ми и стимул да продължавам да се развивам
15.12.2024 09:31:50 Невена ПоповаВасил Хаджидеков: Привлича ме безкрайността на знанията в медицината, тя се докосва до много неща
08.12.2024 09:31:03 Невена Попова