Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
Д-р Теодор Теофилов е завършил медицина в МУ – София през 2021 г. с пълно отличие. След дипломирането си започва работа като лекар в COVID отделението на УМБАЛ „Софиямед“. От 1 декември тази година започва специализация в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата.
Д-р Теофилов, с какво ще запомните отиващата си 2021 година?
С една голяма палитра от разнообразни събития, които се случиха с мен в професионален и личен план. Ако трябва да ги подредя в хронологичен ред на първо място е дипломирането ми, което само по себе си беше доста различно като протичане от предходните години, заради COVID пандемията.
След това започнах работа като лекар, и, съответно започнах да имам и много повече отговорности и ангажименти. Безспорно, най-вълнуващо беше започването на специализация по желаната от мен специалност, което е едно основополагащо събитие за всеки млад лекар.
В личен план се запознах с много млади и позитивни колеги и тези запознанства ме изпълниха с много положителна енергия.
Случайността Ви отведе в COVID отделението, какво научихте там?
Работата в COVID отделението ме научи на много неща, и то за едно недостатъчно изучено заболяване, каквото беше COVID инфекцията в началото на годината, когато аз постъпих в отделението. Впоследствие, с напредване на времето и натрупването на наблюдения и опит, започнахме с колегите да придобиваме знания и умения и да ги прилагаме при лечението на пациентите, които бяха изключително много на брой. Сега смея да твърдя, че огромен процент от тях бяха излекувани успешно и работата с тях научи мен и колегите ми как трябва да бъдем адаптивни и да даваме всичко от себе си, за да помогнем на пациента. Медицината е призвание и резултатът, когато сме успели да помогнем на пациент и да го изпишем здрав, е безценен !
Как се отрази тази тежка и продължителна пандемия на колегите Ви – млади лекари?
Отрази ни се тежко, беше ни трудно, защото, както казах, COVID инфекцията е много коварно заболяване. Същевременно, този период ми донесе и удовлетворение, заради успешната работа, която свършихме. Тя нямаше да бъде възможна без нашите ръководители д-р Ценка Георгиева и д-р Василка Зарчева. Това са едни изключително опитни специалисти, които буквално ни приеха като свои деца и създадоха една атмосфера, която беше като семейна на работното място.
Това ни предразположи да работим, без да се притесняваме и страхуваме от тежката среда, каквато е в едно ковид отделение, защото това е една много сериозна инфекция. Благодарение на тях, работихме с огромно желание и мотивация, буквално „попивахме“ от техния опит. Аз лично винаги ще съм им благодарен за това отношение към нас и за споделения опит.
Ако обърнете поглед назад във времето, кое Ви накара да изберете медицината като професионална съдба?
Честно казано, не само аз, а и от други колеги съм чувал да казват, че не могат да кажат точно какво ги е накарало да я изберат. Това е, защото медицината е призвание и може би тя сама ни избира, и ние се впускаме неусетно в това безкрайно пътешествие от натрупване на знания, умения, опит.
Кои са Вашите учители в професията и в специалността?
На първо място това е ръководителят на специализация ми д-р Бисер Бончев. Един доказан специалист с дългогодишен опит, но още по-голям човек и ментор. Той е създал една малка школа в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Софиямед“, която е сред водещите в страната и всички, които работят там са големи професионалисти. Освен мен има и други специализанти, които той всекидневно обучава и ни предава от опита си.
Показателно е да спомена и двама млади, но изключително знаещи и можещи специалисти - д-р Цветослав Йорданов и д-р Теодор Иванов. Те, въпреки младата си възраст, поне според моите скромни наблюдения, няма нещо, което да не могат и да не практикуват в областта на специалността, а това много ме мотивира и вдъхновява. Вече споменах и д-р Георгиева и д-р Зарчева, с които професионалните ни пътища в бъдеще ще се разделят, но никога няма да забравя, защото наученото от тях ще остане и в бъдеще. Също и колегите от Отделението по съдова хирургия, където работех през част от студентските ми години, както и моите преподаватели в Медицински университет София .
Какво бихте искал да постигнете в професионалното си развитие в близките години?
Все още съм в началото на моето развитие като лекар и бих искал просто да натрупвам нови знания и умения, които с времето да надграждам и така да вървя напред в професионален план. Убеден съм, че Клиниката по ортопедия и травматология в болницата е перфектното място за развитие на един млад лекар. Затова съм и безкрайно благодарен за възможността, която ми бе дадена да специализирам там.
Какво е любимото Ви занимание за свободното време?
Определено спортът, въпреки че той остана на заден план през последната година. Той ми се отряза изключително добре, не само във физически, а и в психически аспект, така се освобождавам от напрежението. Също така обичам да пътувам и това ме зарежда допълнително с положителна енергия и красиви спомени.
Коя Ваша мечта бихте искали да видите осъществена през идващата 2022 година?
Бих си пожелал здраве за мен и всички мои близки, защото това е най-важното, особено, когато през предходната година ежедневно бях свидетел на борбата между живота и смъртта. Когато сме здрави, всичко останало е в нашите ръце, така че това е основното ми желание. Разбира се, бих се радвал и на малко повече свободно време и възможност да го прекарвам с близките ми хора.
Д-р Йолин Дончева: Транспортирането на малките пациенти е огромна отговорност, която приемам с отдаденост
30.03.2025 10:16:12 Невена ПоповаД-р Моника Секуловска: Първите ми стъпки като специализант по гастроентерология в болница "Лозенец" бяха много вълнуващи, но и предизвикателни
23.03.2025 11:04:29 Невена ПоповаД-р Радоил Симеонов: Старая се да бъда човечен, да разговарям с пациента на неговия език
16.03.2025 10:59:36 Невена Попова