Д-р Теодор Ангелов: В България също е възможно младите лекари да работят с клиницисти и учени на световно ниво

Д-р Теодор Ангелов е специализант в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ „Александровска“ и докторант от Медицински университет-София. Завършил е Медицина през 2020 г. със Златен Хипократ и владее 4 езика. Носител е на редица награди за успеха си – Грамота за отличен успех и високи постижения в овладяване на медицинската наука и практика, Випуск 2020, Медицински Факултет– София; Национален приз Студент на годината за 2019 и 2020 в категория Здравеопазване; Студент на годината на Медицински факултет – София  за 2019 г.; Лауреат на именните стипендии на Фондация „Еврика” за 2019/2020 година, Стипендиант на Български лекарски съюз за 2020 година и носител на Докторантската стипендия на Фондация „Карол Знание” (2021 г.).

Темата на неговият дисертационен труд е Клинико-генетично проучване на мотоневронните болести. Научни ръководители са проф. д-р Ивайло Търнев и доц. д-р Теодора Чамова.

От мотоневронните болести най-известно е заболяването амиотрофична латерална склероза (АЛС) – тежко нелечимо заболяване на централната нерва система, засягащо централния и периферния двигателен неврон. Води до парализа на крайниците и атрофия на мускулите. Смята се за най-фаталното заболяване в неврологията и в медицината като цяло, с изключително ниска преживяемост – между 20 и 48 месеца. До момента са известни единични случаи на забавено развитие на заболяването – например при световно известния астрофизик Стивън Хокинг, британския китарист Джейсън Бекър и американския бейзболен играч Лу Гериг.

Целта на дисертационния му труд е да открие широк спектър молекулни дефекти в таргетните гени за АЛС, които ще бъдат секвенирани.

Пред Zdrave.net д-р Ангелов разказа за интереса си към неврологията, защо е избрал да остане в България и лесно ли е да живееш с пълна отдаденост на медицината и науката.

Д-р Ангелов, как се издържа на толкова много учене, за да се постигне Златен Хипократ?

Образованието в България е много обемен и сложен процес, което може да се опише като едно дълго приключение. Истината е, че няма тайна рецепта. По време на следването ми имах възможността да уча с много колеги, които също имаха голям набор от познания, богата обща медицинска култура и също – отличен успех. Смятам обаче, че за това постижение трябва малко късмет и разбира се, постоянство, тъй като обучението е сравнително дълго, има множество дисциплини и човек трябва да прояви интерес към всяка една от тях.

Това не е ли много изтощително?

Разбира се, че човек трябва да проявява желание и мотивация за всяка една от дисциплините. В професионалното си развитие като лекар виждам как всяка една дисциплина има своето приложение и своето значение. Макар и в момента да съм концентриран в неврологията, познанията за останалите медицински специалности ми помагат да съм по-пълноценен за своите пациенти.

Как се спряхте на Неврологията?

По време на обучението ми по медицина имахме летни стажове, които прекарах в отделения по Неврология, което ми помогна да опозная специалността. Разбира се роля за този избор изигра и обучението по Неврология в 4-ти курс, което беше в Александровска болница, както и екипа й, който е изключително задълбочен и мотивиран.

Вие сте носител на редица награди, включително и нагодишната докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“ за 2022 година за най-добър научно-изследователски проект. Какво представлява този проект?

Това е темата на дисертационния ми труд в Клиниката по Неврология – Клинико-генетично проучване на мотоневронните болести, и по специално на заболяването амиотрофична латерална склероза (АЛС). Едно невродегенеративно заболяване, засягащо двигателните неврони, което въпреки че е описано клинично преди около два века, все още представлява загадка за голяма част от клиницистите. През последните две-три десетилетия има значително научно развитие в тази сфера, тази тематика е иновативна за България, което до голяма степен също ми помогна за спечелването на стипендията. Самата стипендия ми даде възможност да се доразвия като клиницист и млад учен, тъй като благодарение на нея имах възможност да участвам на няколко европейски конгреса и летни училища по невро-мускулни заболявания, предоставящи възможност за допълнителна специализация, както и да се запозная с много колеги от западноевропейски държави, да обменим идеи и да започнем бъдеща съвместна научна дейност.

АЛС заболяването стана широко известно най-вече чрез Стивън Хокинг…

Да, заболяването нашумя през последните години, като роля изигра фактът, че все още много неизвестни в него. Има значение и фактът, че клиничната симптоматика прогресира много бързо, а към момента липсва ефективно лечение. От тази гледна точка, ние, лекарите, имаме морален дълг към тези пациенти, тъй като трябва да подпомагаме както проучванията, така и развитието на терапиите за него, за да може пациентите да бъдат повлияни и ако не излекувани, то поне стационирани в хода на заболяването им.

На какъв етап са проучванията на терапията със стволови клетки?

Използването на стволови клетки мога да коментирам от две гледни точки. Първата е за пациентите, които са били хоспитализирани в Клиниката по Нервни болести на „Александровска“ болница и са опитали подобен тип лечение в чужбина. За съжаление те не споделят дори субективно подобрение. Втората гледна точка е от научните форуми, на които подобен тип на лечение не е било обсъждано до степен използването им при хора. За съжаление възможностите за терапия на етап клинично проучване са доста малко и се провеждат предимно при много ограничен брой пациенти – тези, които имат вече поставена генетична диагноза.

Колко са българските пациенти с това заболяване?

Около 200 са пациентите, които фигурират в нашия регистър, като сравнително една четвърт от тях са диагностицирани генетично. Разбира се имаме и пациенти, които дълги години не са имали клинична диагноза, а за поставянето й е необходим широк набор от клинични изследвания, както и проследяване в динамика.

Какво е предимството да се развивате в България, вместо да изберете някоя от тези западноевропейски държави?

От разговорите с колегите ми от Западна Европа мога да кажа, че всяка една страна има своята специфика както на системата за придобиване на специалност, така и на научното развитие. Голям плюс на специализацията в България е, че когато един новозавършил млад лекар е мотивиран, има възможност да работи с клиницисти и учени на световно ниво, които да бъдат и негови научни ръководители на практика. Това, разбира се е възможно и в Западна Европа, но там процесът много често в това отношение е доста по-затруднен. Освен това младите лекари в днешно време сме мобилни и мултидисциплинарни. През месец септември имах възможност по програма на френското правителство да осъществя научен стаж на високо ниво в Centre Hospitalier Universitaire (CHU) на Лил, сектор Невронауки и когниция, Франция. Това ми помогна както за дисертационния труд, тъй като там, заедно с научния екип от Франция, успях да изследвам проби на български пациенти, така и да усъвършенствам своите познания и своето общуване по френски език в реална обстановка.