Д-р Таблов: Опитът на лекарите в чужбина ще помогне за справяне с кризата за кадри у нас

Ако министър Сербезова се справи успешно с кадровата криза в здравеопазването в България, която може да донесе тотален колапс на сектора в близкото бъдеще, трябва да получи правото да ръководи Министерството на здравеопазването пожизнено. Това написа анестезиологът д-р Борис Таблов във фейсбук профила си по повод решението на Народното събрание, с което се задължава министърът в срок от 3 месеца да предложи програма за справяне с кадровата криза и мерки за борба с изтичането на младите кадри - лекари и сестри от системата.

„Като бивш специализант и докторант в не чак толкова далечното минало, а понастоящем и активен преподавател, имам и лични наблюдения върху случващото се в тази категория здравни специалисти. Затова ще си позволя да споделя и лично мнение по темата. Голямата заблуда витаеща сред обществото е, че младите кадри напускат страната заради финансовото обезпечение. Сред специалистите по здравни грижи това може да е водещ мотив, но по мое наблюдение, сред лекарите основният проблем е свързан с професионалното им развитие. Обществена тайна е, че в България липсват стандарти за работа и на много малко места се работи т.н. медицина на доказателствата“, написа още д-р Таблов.

Той дава и конкретни предложения, които да доведат до работещи промени в тази посока.

Според д-р Таблов е нужно да се изгради база данни с работещите български лекари в чужбина и държавата да потърси начин да върне переспективни кадри до определена възраст, които да внесат нужните промени в посока въвеждане на принципите на медицина на доказателствата в ежедневната работа.

„Тук мога да дам пример - преди години се запознах с шеф на интензивно отделение във Вилнюс, за който казаха, че е преобразил воденият от него сектор. На въпроса как го е постигнал, отговори, че се е свързал с трима негови колеги работещи в чужбина и ги е върнал да работят в страната си, като им е предложил условия на работа по-добри от неговите“, казва д-р Таблов.

По думите му по същия начин може да се използват контактите на тези български лекари, за да се даде възможност на млади медици да проведат обучения в чужбина.

„Държавата трябва да подпомага финансово специализациите на млади колеги в чужбина. Живеем във време на интензивни научни обмени т.е. когато млади български медици се възползват от различни форми за натрупване на умения във водещи клиники, би било тъжно последното да не се случва заради финансови пречки“, допълва д-р Таблов.

Сред останалите предложения са директорите на здравните заведения да имат бюджет за фонд за развитие на младите, с който да покриват участията им в научни прояви, абонамент за различни медицински бази данни, членство в престижни научни организации и този бюджет да зависи от броя на специализантите на територията на съответното здравно заведение; научните дружества да избират всяка година на база на ясни критерии по 1-2 млади специалисти, които да бъдат изпращани във водещи клиники в съответната област, с ангажимент след връщането си в България да създадат стандарти в съответната област базирани на най-новите достижения на медицинската наука и да се създаде експертен съвет от доказани специалисти имащи опит в работата с младите медици, в който всеки млад колега да може да подаде сигнал, ако процесът на обучението му не отговаря на критериите за качество.

„Публична тайна е, че основен проблем пред развитието на младите в страната е консерватизмът и нежеланието, а понякога и открит саботаж от страна на някои ръководители на звена, които по стар български обичай не са склонни да отстъпят и милиметър от собственото си виждане, независимо колко адекватно е то, на реалността“, казва още д-р Таблов.

По думите му е от особено значение и държавата да инвестира сериозен ресурс, за да върне авторитета на университетите в страната и прилежащите към тях болнични звена, за да се превърнат те в притегателен център за професионално развитие на младите медици.

„Със сигурност не е нужно да се открива топлата вода - има достатъчно много натрупан полезен опит не само в България, който ако бъде приложен без да се побългарява, може и да даде нужните резултати“, завършва поста си д-р Таблов.