Д-р Страхил Василев: За мен най-важното е добротата - да бъдеш добър към пациентите и към колегите

Д-р Страхил Василев е специализант по кардиология в Клиниката по кардиология в Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център от януари 2023 г.

От януари 2021 г. до декември 2022 г. е болногледач и асистент-лекар в Клиника по кардиология към Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център.

Завършва МУ - София през декември 2022 г.. През 2021 г. печели наградата „Проф. Асен Златаров“ от МУ-София за високи постижения в овладяването на медицинските науки. Първият двукратен стипендиант носител на стипендията на „Акад. Методи Попов“ за високи постижения в медицинските науки от Фондация „Еврика“ за 2021-2022 и 2022-2023 г.

Silver Member на Европейска асоциация по сърдечно-съдовa диагностика към Европейско дружество по кардиология - EACVI/ESC.

Д-р Василев, дипломирали сте се съвсем наскоро, а последните две години от следването си сте работили и като болногледач. Какво научихте за времето, когато сте били най-близо до болния човек?

Научих много неща, работата като болногледач ти дава знания, които след това в лекарската професия са изключително полезни. Допълнително получаваш поглед върху всеки един аспект от обгрижването на пациента – от момента, в който стъпи в болницата, до изписването му. Научих, че екипната работа е ключова в нашата професия и че компромиси не трябва да се правят с нищо, щом става въпрос за здравето и живота на човек.

Всъщност, как решихте да станете лекар?

Решението ми беше сравнително лесно. Аз съм израснал в семейство с баща – лекар и майка – фармацевт, така че винаги съм бил заобиколен от медицината. Независимо от това, аз дълги години се занимавах сериозно с музика, може би опитвайки се да избягам от лекарската професия, което, както се вижда, не се получи и последвах примера и стъпките на родителите си.

Последните години от следването са Ви донесли и две големи признания за постижения в овладяването на медицинската наука – наградата на МУ – София на името на проф. Асен Златаров и две стипендии на името на акад. Методи Попов на Фондация „Еврика“. Как успяхте да съчетаете работата си по пътя към голямата наука с грижите за пациенти след тежки сърдечни интервенции?

Да, за което дължа много на моите учители – проф. Иво Петров и всички лекари в болницата, за това, че ми дават възможност не само да се уча от тях, но и път да се развивам както професионално в медицината, така и в науката. Ще излъжа, ако кажа, че е било лесно, напротив – беше трудно и продължава да е. Работата ти взима много голяма част от времето, жертвите не са малко, но когато ти доставя удоволствие, както е при мен, не се усеща като бреме, а като призвание – именно така успях да съчетая всичко.

С какво кардиологията спечели сърцето Ви?

Кардиологията е изключително пъстра специалност с много различни дялове. Тя е една от специалностите с най-голямо развитие в последните години и този процес продължава и става все по-изразен.  

Работата с човешкото сърце, прякото докосване до болестта и бързата помощ, която можеш да осигуриш на някои пациенти, са нещо незаменимо, което дава сили и импулс. Не се сещам друга специалност, в която в един ден можеш да работиш като клиницист, ехографист, електрофизиолог, инвазивен кардиолог и да развиваш научна дейност.

Кои са Вашите учители в специалността?

Учители, за щастие, имам много. По-детайлно в специалността – разбира се, веднага мога да посоча проф. Иво Петров, както и всеки един от кардиолозите от екипа в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, които ежедневно ми помагат да се развивам и да научавам по нещо ново. 

Тези дни се завърнахте от Париж, бяхте сред малцината българи, допуснати да презентират на Европейския конгрес по инвазивна кардиология. Коя беше темата на разработката, която представихте там, защо избрахте точно нея?

Главната разработка беше свързана с една методика, която се прилага в България от вече 10 години – имплантацията на аортна клапа по ендваскуларен метод /безкръвно/. Всъщност това, което представих, е похват, чрез който при лошо позициониране на клапата, тя може да се репозиционира и пациентът да се спаси от потенциално летално усложнение или кардиохирургична операция. Макар и това да се налага да се използва при много малка част от пациентите, е важно да се знае и по възможност да се прилага. Ние сме го направили при четирима от нашите пациенти с прекрасен резултат, което ни накара да съберем данните и да ги представим на най-големия конгрес по инвазивна кардиология в света.

Как виждате професионалното си развитие в близките години?

Надявам се да продължавам да напредвам в работата и да разширя знанията си в кардиологията. За момента главният ми интерес е свързан с ритъмно-проводните нарушения на сърцето, така че в близките години съм се насочил именно към този дял от кардиологията.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Макар и с много ограничено свободно време, през годините съм успял да си изградя немалко хобита, които да ми помагат да се отърся от умората на работата. Години наред съм се занимавал с музика – свиря на китара, тренирам – бягане, фитнес, колоездене. В последната година главно наблягам над аеробните тренировки, по възможност с приятели, и четенето на литература. Изключително много обичам Витоша. Колоезденето или бягането в планината са нещата, които ме зареждат най-силно.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в контактите с пациенти и колеги?

В контакта с пациентите – благодарността в очите им, когато си им помогнал. В тези моменти и личното чувство на удовлетворение е неописуемо и дава смисъл на всички лишения в името на медицината.

Контактът с колегите е също много важен, все пак ние прекарваме по-голямата част от времето на денонощието заедно. Аз имам късмета да съм част от екип, пълен с млади лекари, с които имаме много добри приятелски отношения. Опитваме се да си помагаме едни на други, а по-опитните ни дават съвети и ни показват правилния подход, когато имаме нужда от това.

Кои нравствени принципи се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

За мен най-важното е добротата – това да бъдеш добър към пациентите и към колегите. Разбира се, има и много други неща и принципи, които се стремя да отстоявам, сега се изграждам като професионалист, и се надявам с времето всичко, което постигна, да е в плюс за пациента.

Какво искате да пожелаете на екипа, с който работите?

На всеки от екипа ни, който ми е помогнал да науча нещо ново, дал ми е съвет и поле за развитие, искам искрено да благодаря. Пожелавам да продължаваме да лекуваме успешно пациентите си и да поддържаме екипността и добрите отношение между нас самите.