Д-р Станислав Бадаланов: Расте и се учи поколение, което достойно ще ни замести

Д-р Станислав Бадаланов е лекар в Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“ със специалност медицинска паразитология и художник.

Възпитаник е на Медицински университет – София, където се дипломира през 1994 г. Специалист е по медицинска паразитология. От 2006 г. до 2017 г. работи е в СБАЛИПБ “Проф. Ив. Киров” в София.

От 2017 до 2024 г. е лекар в Спешно отделение в МБАЛ “Уни Хоспитал”- Панагюрище.

Част е от екипа на Спешно отделение на УМБАЛ "Софиямед" от ноември 2023 г.

Тези дни д-р Бадаланов организира първата си самостоятелна изложба в София. Събитието е специален поздрав към неговите колеги по повод Световния ден на здравето, който е и професионален празник на работещите в здравеопазването. В централното фоайе на УМБАЛ „Софиямед“ утре – 7-ми април, ще бъде открита изложбата живопис „Пазим живота“.

Разговаряме с д-р Бадаланов за професионалния му път като лекар, за предизвикателствата, пред които се е изправял, за впечатленията му от младите му колеги, за утрешния празник и, разбира се, за другата му голяма любов освен медицината – рисуването.

Д-р Бадаланов, как избрахте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството, училището, за този Ваш избор?

Всъщност, аз доста късно започнах своето следване. Бях на може би 26 или 27 години, когато постъпих в Медицинския университет в София. Преди това работих във фотолаборатория на завод в Лом – родния ми град, но през времето там много съм си мислил за медицината и че искам да се занимавам с това.

Майка ми е акушерка и през последните години преди пенсионирането си работеше в Спешно отделение. Не мога да кажа доколко това е повлияло на избора ми. Знаете, че всички, които се посвещават на медицината, го правят повече като призвание, отколкото просто като професия.

Имате извървян интересен професионален път – специализация по паразитология, работа в столичната Инфекциозна болница и след това изведнъж скок в спешната медицина – първо в Спешно отделение на „Уни Хоспитал“ – Панагюрище, сега в Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“. Разкажете как направихте този избор, кое Ви мотивира да поемете в нова, съвършено различна посока след години, посветени на клиничната паразитология?

Да, така е. Даже преди да започна работа в Инфекциозна болница бях в РЗИ и отговарях за водата на София. След това се явих на конкурс, обявен от Инфекциозна болница и започнах работа там. След години и обсъждане и разговори с колеги взехме решение да се преместим в Спешното отделение в болницата на Панагюрище. Тогава бяхме и с д-р Ценка Георгиева, която е семейна приятелката. В момента отново работим в едно болнично заведение, тъй като тя е специалист по Инфекциозни болести в ДКЦ „Софиямед“.

Естествено, работата в Спешно отделение има своите специфики. Основната ни задача е при приемането на пациента да определим точно диагнозата и да го насочим към правилния специалист. Така спестяваме изключително много време на самите пациенти и не им се налага „да налучкват“ към кога да се обърнат.

Знаем, че за успешната терапия на всяко заболяване е много важно то да бъде правилно установено. Всички проучвания сочат, че колкото по-рано е диагностицирано състоянието на пациента, толкова по-голям е шансът за успешното му лекуване.

Затова е важно всяко спешно отделение да е оборудвано със съвременна апаратура и необходимите зали – шокова, манипулационна и зала за диагностично уточняване и наблюдение, както е при нас. Но най-важното е да има отговорни специалисти, които могат да се погрижат за пациентите.

Радвам се, че мога да работя с такива специалисти, каквито са колегите в „Софиямед“. Тъй като нашата болница е университетска, имам възможността да наблюдавам работата на младите колеги. Много им се радвам и вътрешно ми е хубаво, защото виждам какъв хъс имат. Заинтересовани са, искат да се научат, чели са, учили са, знаят много, но искат да са още по-добри, да се усъвършенстват.

Обнадеждаващо е да наблюдавам как расте и се учи поколение, което достойно ще ни замести и един ден, когато имаме нужда от помощ, ще може да се погрижи за нас. Важно е да го кажем, особено в навечерието на нашия празник – Световния ден на здравето.

Имате интересно хоби – рисуването, предстои Ви откриването на изложба живопис. Откъде води началото си тази любов към изобразителното изкуство? Как сте развили тази дарба през годините, кой Ви помогна да я изградите и продължите успоредно с нелеката си работа като лекар?

Рисувам от малък и още като ученик съм изпращал свои творби за различни изложби и конкурси в страната и чужбина. Още тогава бях на курс по изобразително изкуство при големия български художник Иван Манойлов в Лом.

Обичам да рисувам монохромни произведения. Работя с акрилни бои и най-честите персонажи в произведенията ми са животни. Любимци са ми магаретата и конете – не знам вече колко магарета имам нарисувани, много ги харесвам!

Занимавал съм се и с фотография и дърворезба. Докато работех в завода в Лом се запознах с Анатоли Проданов и заедно с него и Румян Кирилов създадохме „Фотогрупа Лом“. С тях сме участвали в различни фотографски изложби.

С дърворезба се занимавах, когато бях по-млад. Правех малки по размер дърворезби с много детайли, аз работя с много детайли. Повечето ми такива произведения бяха предпочитани за подаръци, голяма част от тях сега са при хора, които живеят в чужбина. Предполагам, че е заради мотивите от фолклора и епизоди от селскостопанския живот, които изобразявах.

Във времето основна страст ми остана рисуването. Може би 90% от свободното си време посвещавам на него. Всеки ден рисувам. Това ме успокоява и прояснява мислите ми. Когато бях млад, със свои графични произведения съм участвал в създаването на реклами и дори на пътни знаци.

През годините съм участвал в различни изложби съвместно с други художници. Но първата си самостоятелна изложба направих през 2017 г. в Историческия музей в Панагюрище, със съдействието на доц. д-р Атанас Шопов – директор на музея. Изложбата ми там продължи около месец и половина и се радваше на голям интерес. След нея съм правил още няколко – в библиотеката, общината и болницата в Панагюрище.

А утре в централното фоайе на УМБАЛ „Софиямед“ откриваме изложбата „Пазим живота“ посветена на Световния ден на здравето 7-ми април, тя ще продължи до 11-ти април.

И хобито, и професията Ви изискват изключително много време и отдаване. Как влияе това на семейството Ви?

Семейството ми заема първо място в живота ми. Съпругата ми също е медик – д-р Емилия Бадаланова. Прекрасен човек и перфектен професионалист. Тя е лекар с две специалности – епидемиолог и специалист по инфекциозни болести. Заедно сме още от университета, запознахме се докато следвахме през 1990 г. И от тогава сме заедно във всичко – и в радост, и в несгоди. Тя е моята муза през всички тези години!

Много се гордеем със сина ни – Кирил. Той е трудолюбив и умен човек, безкрайно отговорен за себе си и семейството. За съжаление, не рисува, но винаги ми е помагал с радост, когато съм имал нужда от, така да се каже – техническа помощ за моето хоби. На него разчитам за компютърното дообработване на голяма част от произведенията ми.

Водим този разговор в навечерието на Световния ден на здравето. На самия празник част от Вашите картини ще бъдат във фоайето на „Софиямед“. Какво бихте искате да споделите с хората, които ще се спрат пред тях, за да се докоснат до образите, които дълго сте носил в душата си, преди да оживеят на платното?

Всичките ми произведения са интерпретация на реални спомени и преживявания. Те са нещо, което съм видял и ме е докоснало, за да се вдъхновя и да го нарисувам после. Осъзнавам, че всеки човек има собствен вкус и харесва различи неща. Наясно съм, че някой може да не харесва моите произведения, но ще се чувствам щастлив, ако хората изпитат поне частица от емоциите, които съм вложил в своите платна. Дори да са единици, аз ще съм доволен.

Мои картини могат да се видят и по стените на Спешното отделение в УМБАЛ „Софиямед“. Много от пациентите ги разглеждат и споделят впечатленията си, без да знаят, че аз съм художникът. Даже имах случай с пациент в тежко състояние, който карахме към Кардиологията, който се загледа в тях и попита кой ги е рисувал. Отговорих му, че съм аз. Човекът много се изненада и въпреки състоянието си каза, че след като се оправи ще се върне да ги разгледа внимателно, защото много са му харесали.

Това ме кара само да се радвам, че присъствието на платната ми в болницата, до някаква степен помага на пациентите да се чувстват по-добре. От утре ще могат да ги видят не само пациенти на Спешното ни отделение, а всички, които ще преминат през централното фоайе, както и колегите.

Какво ще пожелаете на Вашите колеги – медици, по повод утрешния празник?

Пожелавам им да са живи и здрави, за да могат по-лесно да понесат несгодите в живота. Медицината е мисия, на която всеки от тях се е посветил и често тази наша мисия взема повече, отколкото ни дава. Заради този избор ние много често лишаваме семействата си от времето и грижите си, защото ги даваме на нашите пациенти. Понякога пренебрегваме собственото си здраве. А здравето е най-важното, затова имаме и такива дни като 7-ми април.

Иска ми се всички хора – не само колегите ми, да си обръщат внимание и да се грижат по-добре за себе си. Това е единственият начин да сме живи и здрави и да сме със семействата и близките си хора по-дълго време.