„В основата на добрите практики в здравния сектор стои вземането на решения, защото решения трябва да се вземат на база наличните доказателства. Така например, ако трябва да оценим въздействието на дадено заболяване в обществото, което е реално първата стъпка преди реимбурсацията и включването в списъка със заболяванията, за които Здравната каса плаща лечение, ние провеждаме оценка на икономическата тежест на заболяването, където оценяваме всички разходи, свързани с контрола на това заболяване“. Това посочи д-р Георги Славчев, партньор и научен директор на НТА, по време на XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от „Капитал“.
Като първи пример той даде оценката на разпространен проблем като мигрената.
„Над 195 хил. пациенти в трудоспособна възраст страдат от това заболяване и директните медицински разходи за контрол над него са над 165 млн. лв. То оказва силно негативно въздействие върху качеството на живот на пациентите и то се изразява в загубен икономически принос от 270 млн. лв. Изгубените години живот в резултат на увреждането са над 56 хил.“, разказа Славчев и отбеляза, че според тези резултати мигрената е значимо заболяване и неговото включване в списъка на заболяванията, за които Здравната каса плаща лечение, трябва да бъде обмислено.
По отношение на заплащането също е необходим определен подход, като трябва да се вземе решение дали едно лечение се плаща само на база обем извършени дейности, без да се отчете ефектът от лечението.
„Създадохме пилотна програма за заплащане за постигнат резултат при захарен диабет, където установихме, че когато променим пътя на пациента чрез добавяне на няколко лабораторни тестове и амбулаторни посещения при специалисти, реално подобрявайки гликемичния контрол на пациентите, се избягват рисковете от усложнения и така се генерират спестявания за три години от 15,5 млн. лв. Така че тази програма не само се изплаща, а дори генерира спестявания“, каза д-р Славчев.
Той се спря подробно и на онкологичните заболявания, като показа директната връзка между средствата за биомаркерни тестове и последващия принос на рано диагностицирани и рано лекувани пациенти в активна възраст към БВП на страната.
„Говорихме, че биомаркерите са в основата на персонализираното лечение, на оптималния избор на терапия, която да бъде прилагана при тези пациенти. Когато имаме тест, ние знаем с какво да лекуваме пациента, знаем към кое лечение той ще има отговор. За една година изчислихме какъв ще бъде разходът на Здравната каса, ако тя заплаща биомаркерните тестове – те ще бъдат 10,88 млн. лв. Добавените години живот на пациент средно са 1,18, от които почти една година е с добро качество. Общо за всички 18 480 пациенти, които ще имат нужда от генетични тестове, ще има подобрена преживяемост над 16 хил. години живот с добро качество, като когато този пациент има подобрена преживяемост, той се връща в обществото. Приносът на тези пациенти към обществото ще бъде 151 млн. лв. Така че виждаме – инвестиция от 10,8 млн. лв. за заплащане на биомаркерни тестове се свързва с икономически принос към БВП от 151 млн. лв., като тук сме отчели пациентите, които са в трудоспособна възраст“, посочи Георги Славчев.
Той постави акцент и върху скрининга. „Когато се диагностицира карцином на млечна жлеза в ранен стадий, имаме подобрена преживяемост от 9,4 години живот спрямо напреднало заболяване, където имаме едва 2,93 години живот. Един скрининг се свързва с много по-добър шанс за излекуване и подобрена преживяемост на тези пациенти. При рак на маточната шийка – когато има скринингова програма, при лечение в ранен стадий има подобрена преживяемост от 13 години живот с добро качество, спрямо 1,36, когато имаме напреднало заболяване“, отчете Славчев, като посочи и какви са разходите в двата случая: „Разходът за терапия при напреднало заболяване е 67 740 лв. на пациент, за разлика от разхода за терапия в ранен стадий – 3641 лв. Така че виждате огромните ползи както за пациента, така и за платеца на здравни услуги. Така че решения трябва да се взимат, това са наличните доказателства и новите финансови модели на заплащане и скрининговите програми са може би най-адекватното и разумно решение, което можем да вземем да въведем в практиката“, заключи той.
Засега единственото конкретно изложение от конференцията