„Смятам, че е едно от най-важните неща, защото доскоро тази тема в България беше непозната, за нея не се говореше, а когато една тема е непозната, тя е страшна и могат да се правят спекулации с нея. Затова е важно хората да знаят какво точно представлява донорството, трансплантациите, мозъчната смърт, кога могат да заявят своето съгласие или несъгласие. Важното е хората да могат да вземат своето информирано решение, независимо какво е то“. Това каза пред БНР д-р Сибила Маринова, която е координатор по донорство и началник на Отделението по анестезиология и интензивно лечение в Областна болница във Велико Търново "Д-р Стефан Черкезов". Лечебното заведение е първо сред донорските бази у нас.
„Донорството е въпрос на вътрешно убеждение – има хора, които не разбират акта на донорството, има хора, които по някаква друга причина не желаят техния близък да стане донор, има хора, които, непознавайки добре своята религия, смятат, че тя им забранява. Различни причини има за отказ от донорство“, коментира още Сибила Маринова.
Тя обясни, че не може да има грешка при установяването на мозъчна смърт – диагнозата, след която може да се даряват органи. „Мозъчната смърт е диагноза, която е сигурна. Хората трябва да знаят, че това е 100%, не може да стане грешка с тази диагноза, тя се поставя от комисия от трима лекари, с няколко клинични прегледа и инструментално изследване. Така че, когато лекар застане пред близките и обяви, че пациентът е в мозъчна смърт, те трябва да знаят, че това не може да бъде сгрешено. В световен мащаб няма пациент, събудил се след поставяне на диагноза мозъчна смърт. Няма лекар, за съжаление, в световен мащаб, който да може да лекува мозъчна смърт“, допълни още д-р Маринова.
По думите й причината за малкия брой на донорите в България е свързана както с непознаването на темата, така и със законодателството. „Законът е направен така в България, че, въпреки че презумпцията е: "Ако не съм заявил несъгласие, значи съм съгласен", задължително се иска съгласието от близките и това могат да бъдат майка или баща, брат или сестра, син или дъщеря, съпруг, съпруга – само тези близки са посочени в закона. Според мен трябва хората да имат и двете възможности – да могат да заявят своето несъгласие и да могат да заявят и своето съгласие. В редица държави, които са с много голям процент донори, вземането на съгласието от близките не е необходимо, ако човек сам е взел своето решение. Това е тежестта на собствената воля“, подчерта д-р Маринова.
