Д-р Семерджиев: Трябва да ни светне червената лампа, че най-големият преразход в бюджета е за лекарства

„Най-лесно стават реформи, когато има сериозен ръст на средствата, но в Бюджет 2025 за здравеопазване не са предвидени реформи, въпреки че има предвиден достатъчен финансов ресурс. Докато в болничния и извънболничния сектор увеличението е с по 16%, в лекарствата то е 26%. Това говори за силен лобизъм и за преместване на акцента върху лекарственото лечение“. Това каза пред БНР бившият здравен министър д-р Илко Семерджиев.

Той бе категоричен, че това е една червена лампа, която трябва да ни светне, защото най-големите преразходи в българското здравеопазване са по отношение на лекарствата.

Д-р Семерджиев определи като изнудване твърденията на фарминдустрията, че при тези разчети парите за лекарства в Здравната каса ще свършат още през септември и подчерта, че нарастването е изключително голямо.

„Ръстът на лекарствата за тази година – общо за злокачествени заболявания и за извънболничната помощ – е 2,358 млн. лева, близо 30% от здравноосигурителните плащания на НЗОК. Няма такова нещо в никоя държава в Европа. Там се движат между 15% и максимум 18%, а ние сме два пъти повече“, каза той. „За какъв недостиг говорим тогава?“, попита бившият здравен министър.

Той направи кратък преглед на ситуацията през последните години и уточни, че когато д-р Стефан Константинов е поел министерския пост през 2010 г., той е заварил бюджет от 106 млн. лв. за онколекарства. За сравнение – сега, в бюджета за тази година средствата за онколекарства са 1,050 млрд. лв.

„Това е уникален ръст – 9 пъти, какъвто няма в никой друг сектор на здравеопазването“,

подчерта д-р Семерджиев.

Той припомни, че след като търговете за онколекарства са били децентрализирани, те са се провеждали от 83 болници. След като разходите за онколекарства са били прехвърлени към НЗОК, първият търг, проведен от фонда, е бил за 214 млн. лв. През 2014 г. средствата за онколекарства вече са били 2,4 пъти повече, сега те са 9 пъти повече.

На въпрос защо се наблюдават такива големи маржове – повече от 28 пъти в някои случаи, при обществените поръчки за лекарства в различните лечебни заведения, д-р Семерджиев отговори, че това говори за високи нива но злоупотреба и ниски нива на контрол.

Той бе категоричен, че

разходите за лекарства ще намалеят, ако се постави акцент върху търсенето на по-добри отстъпки

Според д-р Семерджиев като цяло на фона на многото пари не виждаме ръст в качеството. „Тази година бюджетът на Здравната каса е доста добър – 9,474 млрд. лева, което е с 1,3 млрд. лева повече от 2024 г.. Има известен ръст и в бюджета на Министерството на здравеопазването, който от 1,089 млрд. лева се качи на 1,203 млрд. лева. Като добавим, че през общините ще минат допълнително още 372 млн. лева бюджет, общата рамка на публичното финансиране за тази година ще бъде в размер на 11,820 млрд. лева. Това ще е общото количество средства през всички възможни здравни структури“, коментира той.

По думите му липсата в бюджета на НЗОК на подобряване на качеството и на достъпа на здравеопазването се обуславя от няколко числа: „В България тази година ще работят 29 911 лекари. Също толкова бяха и преди 25 години, когато стартирахме здравното осигуряване в страната. Не можем да очакваме от едно и също количество лекари различни по количество и по качество услуги. Голяма част от тях са на пределна възраст и това не предполага нови специализации и квалификации. Втората страна на въпроса е структурната – през 2001 г. аз въведох в здравноосигурително финансиране 149 болници, а през 2024 г. имаме 373 болнични договора. Т.е. излиза, че

с тези много пари ние финансираме едно и също количество лекари, но два пъти повече структури

Издържаме тухли и керемиди – това е големият проблем на България и той е в резултат на лоши политически решения“, категоричен бе бившият здравен министър.

Той подчерта, че трябва да търсим сравнение с другите развити страни.

„У нас средствата, отделяни за здравеопазване, са 5,5% от брутния вътрешен продукт, докато в Германия са 13%, във Франция – 12,5%, в САЩ – 17,5% и 10 000 долара на глава от населението“, посочи д-р Семерджиев.

Той окачестви като популизъм решението за безплатните антибиотици и противовирусни средства за деца до 7-годишна възраст. Също така, по думите му, е абсурдно предложението завършващите медицина млади лекари да бъдат задължавани да работят в български лечебни заведения. Според д-р Семерджиев подобна мярка силно напомня на разпределението от годините на социализма и е много вероятно това да падне в административните съдилища.

Той подчерта, че и сега има механизми младите лекари да бъдат привличани на работа у нас като стипендии по време на следването от лечебни заведения или общини, предоставяне на жилища.

Българските лекари вече не желаят да емигрират, преди години средно по 700 – 750 лекари годишно излизаха от страната, през 2020 г. техният брой намаля до 164, отбеляза той.