„С под 10% здравноосигурителна вноска е нерелевантно да се мисли, че можем да развиваме лечебното здравеопазване. И с под един милиард лева за Министерство на здравеопазването смятам, че е нереалистично ние да отлепим от дъното“. Това заяви бившият здравен министър и основател на НЗОК д-р Илко Семерджиев на кръгла маса по проблемите на общественото здравеопазване, като поясни, че това може да се случи поетапно.
Според него е нужно да има разграничение между общественото и лечебното здравеопазване, както и да има яснота каква е ролята на публичния ресурс в здравния сектор.
Що се касае до общественото здравеопазване, д-р Семерджиев посочи, че през 2008 година за последен път е имало сравнително висок бюджет в тази сфера – 921 милиона лева, колкото на практика е бил бюджетът на Министерство на здравеопазването. За сравнение, отбеляза той, тази година средствата са почти два пъти по-малко или 495 млн., като конкретната сума за обществено здравеопазване е около 92 милиона. Д-р Семерджиев не пропусна да припомни и че през 2010 година резервът на НЗОК бе отнет от фонда, като в същото време разходът на МЗ е намалял от 921 милиона на 795 милиона, а през 2014 е бил едва 388 млн. лв. „Това е свидетелство, че системата е на ръба на оцеляването и малките стъпки за увеличаване на бюджета на МЗ въобще не са в помощ“, заяви бившият здравен министър .
Той коментира и изнесени данни, че частните разходи за здравеопазване у нас възлизат на 44%, а обществените на 56%. „Това означава, че ние имаме само 56% организирано здравеопазване“, подчерта д-р Семерджиев, допълвайки, че би следвало политическите мерки в тази насока да са драстични. „За да намалим този процент до 15, оптимално до 10, на първо място трябва да се премахнат частните доплащания, но това не може да стане ако този ресурс, който системата изсмуква, защото има нужда от него, не бъде взиман по законов и публичен начин. Това означава вдигане на здравната вноска“, категоричен бе той.
Здравната система не би трябвало да решава социални проблеми. И съответно на изпълнителите на здравни услуги да им се вменява такава отговорност. А редовните платци/ ползватели да получават качество на здравни услуги в зависимост от нерегламентирани доплащания, които покриват освен лични и разходите, направени за неосигурени и социално слаби лица. Защото за последните обикновено се намират и съществуват различни схеми на обществена и социална взаимопомощ, фонд или набирателни сметки за лечение тук или зад граница, а редовният платец обикновено е ограничен от време, защото трябва да работи за всички узаконени неплащащи ЗО социални групи на гърба му и има ограничен достъп чрез лимитна мед. дейност, талони до полагащите му се диагностика, лечение, медикаменти. Като се добави и неадекватната лекарствена политика... Уж за лекарства от бюджета се разходват най-висок дял спрямо профилактика, лечебна дейност и рехабилитация, а реално имаме най-висок процент частни доплащания и за медикаментите. И какво друго му остава на редовия платец/пациент освен да отлага лечението си максимално, понякога до момента, в който вече няма избор и се обажда на претоварената, но по-евтина Спешна помощ. В идеалния вариант човек, който си плаща редовно здравните вноски, не би трябвало да бъде лишаван от основни здравни грижи, когато има необходимост, само защото не са регламентирани, зле и/или порочно управлявани разходите за здравеопазване. Така, както заплащането на лекарския/сестринския труд би трябвало да зависи от качеството, квалификацията и ефективната резултатност, а не от това дали ще си позволи и с колко може да рекетира с доплащания или ненужни хоспитализации и/или диагностики пациента. Затова най-добре да се повиши процента здравни разходи от БВП, за да може държавата като най-задлъжнелият платец да си поеме на 100% социалните групи, за които е декларирала и узаконила, че плаща, а не го прави. И да се въведе конкуренция за НЗОК с частни здравноосигурителни фондове и/или застрахователи, за да може контролът и управлението на разходите да се преразпредели между платците/пациентите и изпълнителите/медиците. Така и финансовите отговорности ще се разделят по-справедливо между обществените власти и частните субекти, а пациенти и лекари ще са по-удовлетворени. Защото ресурсите за здраве винаги ще са ограничени и ще зависят от икономическото ни развитие. И крайно време е "Дянковият" заем, взет от резерва на НЗОК да бъде върнат.
Превърнете НЗОК от здравноосигурителна каса в здравнозастрахователна каса!Няколко стълба на застраховане с буфер и всеки да си избира за какво да се застрахова.Парите остават по лични партиди на пациентите, а държавата да си решава как и на какъв пакет да застрахова рисковите социални групи. В това е контрола и интереса както на пациенти, така и на лекарското съсловие.Става бързо с преходен период от около 5-6 месеца, но разковничето е там, че държавата няма да може да пипа парите на самозастрахованите! Затова и вадят варианти от девет земи в десета! Стига бръщолевене!
Този манталитет на дебнене и надхитряне ни яде главите. Ефективните системи на здравно осигуряване са солидарните. Другите четкат самолюбието и евентуално добавят усещане за лукс, но не решават основните здравни проблеми. Недопустимо е точно здравната система да толерира и задълбочава неравенствата в обществото. Никой не бива да умира от бедност, а не бива да се забравя, че точно хората, които не са богати, реално произвеждат благат с труда си. Тяхното здраве може да се поддържа само през солидарна система. Тези, които имат пари да си купят болница, нямат нужда от осигуряване.
За да е ефективна солидарната система, трябва поне 80% да внасят, а при нас е обратно. 1,5 млн. работещи внасят за останалите над 5млн. - 2,5млн. пенсионери, 5млн. деца и близо милион държавни и бюджетни работници.
редакция - *2млн. деца, не 5 - механична грешка.
Такова увеличение ще товари отново редовните платци, а тарикатчетата ще вървят по перваза и ще плащат вноски, само когато видят дебелия. Нека първо държавата си изпълнява задълженията в осигуряването, в събираемостта и в контрола, както и нормотворчеството, генериращо разхищения и нарушения. Друга опция е 50% или друга част от вноските да са в персонални партиди, отдавна е доказано, че солидарните модели се рушат катастрофално във всяка област. Човек е заинтересован и отговорен, само когато има личен финансов (и не само) интерес - такава си ни е природата.