Д-р Семерджиев: Големият проблем в здравеопазването е управленската безпомощност

От въвеждането си през 2001 г. досега моделът на здравна система се е изкривил значително спрямо първоначално замисленото. Един от най-тежките примери за това е одържавяването и политизирането на Националната здравноосигурителна каса, което се отразява лошо върху цялата система. Това коментира пред BloombergTV Bulgaria д-р Илко Семерджиев – един от създателите на системата.

„Ако управлението на НЗОК не се влияе от осигурените и избраните от тях в Събранието на представителите, а от политиците, това означава, че то е политизирано, даже вече партизирано“, отбеляза той.

Д-р Семерджиев коментира и възможността за работа на множество каси у нас, като припомни, че тя е на практика унищожена преди повече от 10 години със закриването на доброволното здравно осигуряване.

„Ако сега ми кажат да направя осигурителен фонд, макар да съм създал Здравната каса и след това – частен здравен фонд, и да знам всичко как се прави, ще се откажа. Заради непредвидимостта на политическите решения в България“, заяви той и даде пример с идеята на Кирил Ананиев, който бе здравен министър през 2019 г., да направи НЗОК застраховател. „Това е подмяна на солидарността с риск“, отбеляза д-р Семерджиев и допълни, че застрахователният модел е в пъти по-скъп от солидарния осигурителен модел. Той даде за пример САЩ, които имат класически застрахователен модел на здравната система и където по думите му годишните разходи за здравеопазване на човек възлизат на 10 000 долара. „У нас са около 800 евро“, посочи той и допълни, че и в административно отношение застрахователната система е далеч по-ресурсоемка, като разходите за това са над половината от общия премиен приход. „В здравното осигуряване на България не надминават 2%. Представяте ли си, че от събраните вноски 98% отиват за здраве, а иначе щяха да паднат до 50%“, отбеляза той.

„Големият проблем, който виждам днес, не е юридическата форма на регистрация на едно лечебно заведение – то винаги ще се ръководи от стопанския начин на своето икономическо поведение. Големият проблем е управленската безпомощност“, заяви още бившият здравен министър, като даде за пример настоящия министър в оставка проф. Христо Хинков. „В този мандат стигнахме до липси на над 400 лекарства от пазара, които във висока степен са реимбурсирани от НЗОК“, каза д-р Семерджиев.

По думите му това, че лекарствата се задържат по складовете, означава, че се чака да изтече срокът на заповедта за забрана за износ, за да се направи легален реекспорт, а междувременно се прави криминален такъв. Според него това може да бъде спряно за по-малко от месец с масови проверки от множество институции – НАП, Агенция „Митници“, НЗОК, ИАЛ, ИАМН.

Д-р Илко Семерджиев се спря и на въвеждането на безалтернативните е-рецепти, което доведе до хаос. По думите му това се е случило заради недобро планиране и „самочувствие без покритие“.

Като пример за управленска безпомощност бившият министър даде и обявяването и последвалата отмяна на редица конкурси за болнични директори. „Тези конкурси бяха обявени по закон. Защото три месеца преди изтичането на мандата на съответните директори следва да се проведе този конкурс. Мандатът на болничните директори не е като политически мандат. Той не може да продължава, докато дойде, примерно, другото правителство. Напротив – деня, в който му изтече договорът за управление и контрол, той повече няма екзекутивни права. Това може да създаде проблеми дори за заплатите на персонала там, камо ли за сключване на договори за покупки на лекарства, на консумативи, на стопански и други неща“, подчерта д-р Семедржиев.

Той коментира и средствата за лекарства, като посочи, че сумата за реимбурсирани от НЗОК медикаменти вече надхвърля 2 млрд. лв., а общият обем на средствата за лекарства без рецепта е над 7 млрд. лв. „Това означава, че парите за лекарства в България вече са надминали средствата за медицинско лечение, което е незапомнено в световната практика“, заяви д-р Семерджиев и допълни: „Това означава, че фармасекторът е превзел здравния сектор и в момента изсмуква огромни ресурси от него – нещо, което се позволява от министъра на здравеопазването и политиците“.