Д-р Свитлана Бачурска: Всяко професионално усилие се обезсмисля, ако не даваме път на младите и не работим за тяхното бъдеще

Доц. Д-р Свитлана Бачурска е възпитаник на Медицински университет – Пловдив. През 2011 г. започва професионалната си кариера като асистент в Катедра по обща и клинична патология в университета.

През 2016 г. придобива специалност по обща и клинична патология, а през 2017 г става „доктор” в тази област.

По време на специализацията си доц. д-р Свитлана Бачурска, д.м. е осъществила няколко специализирани обучения по уропатология в болница Джонс Хопкинс, Балтимор, САЩ, под ръководство на проф. Дж. Епщайн и AKH, Виена, Австрия под ръководството на проф. Мазал. През 2020 г. тя се хабилитира като „доцент” в Катедра по обща и клинична патология, Медицински университет – Варна.

В момента доц. Бачурска е началник на Клиника по обща и клинична патология в УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“.

Доц. Бачурска, разкажете как станахте лекар. Имаха ли значение за този избор семейството, училището?

Медицината не бе моята детска мечта. Има обаче едно обстоятелство, което ме поведе по този път – завършила съм паралелка с преподаване на биология, а моят учител беше впечатляваща личност, който определено изигра роля за този мой избор. Харесвам логичния, прагматичен подход към нещата, а биологията се оказа точно такава наука. Така разбрах, че искам да стана лекар.

Израсла сте в среда, формирана от различни традиции и култури. Какви ценности от това време пренесохте през годините?

Родена съм и съм израсла в Украйна, бесарабска българка съм. Още като ученичка в гимназия, през 1996 г., дойдох на екскурзия в България и много харесах страната. Тук бяхме добре дошли, приеха ни с топлота, това има значение. Тогава реших, че искам да следвам в България.

Намирам разлика между двата народа, украинския и българския – в светоусещането, в реакциите. В Украйна хората се чувстват отговорни за живота и бъдещето си, там се смята, че човек сам трябва да си дава сила и кураж. Тук, в България като че ли е по-силно усещането, че държавата ти е длъжна, че може повече да се разчита на нея.

Завърших медицинското си образование в България като стипендиант поради българския ми произход. Прекарах щастливи студентски години в МУ – Пловдив, бях приета напълно от колегите си. И до днес поддържам тесни професионални и приятелски контакти с преподавателите и състудентите си.

Какво предопредели избора Ви да специализирате патология?

Това не беше моята мечта отначало, но с времето се насочих към предклинична специалност и се оказа, че всъщност това е една много интересна и предизвикателна област. Тя е фундаментът на цялата клинична медицина. Специалността изисква много усилия и отдаденост, колкото повече навлизах в нея, толкова по-силна ставаше мотивацията ми да й се посветя. И до днес съм удовлетворена от избора си.

Кои бяха Вашите учители в специалността?

Д-р Дмитрий Стайков, моят асистент по обща и клинична патология на първо място. Той ми даде основата, от него се научих да мисля и да правя изводи. В много голяма степен той изигра роля за формирането ми като професионалист и затова му дължа огромна благодарност.

След това се срещнах с много сериозни изследователи в големи университетски клиники в Европа и по света, които също са мои учители.

Клиничната патология не предполага пряк контакт с пациента. Предимство или недостатък е това?

Много зависи от типа на човека. От неговия темперамент, нагласа, поглед към света и хората. Всички колеги, които работим обща и клинична патология, съзнаваме избора си и знаем каква отговорност носим към пациента. Прекият контакт с него не е определящ за работата ни. Всъщност, струва ми се, че отсъствието на пряк контакт е по-скоро предимство, отколкото недостатък.

Имате сериозни научни интереси и немалко постижения в научната дейност. Какви са амбициите Ви за професионално развитие занапред?

Вижданията ми и професионалното ми развитие са неизменно свързани с работата ми като преподавател и като ръководител на клиника, в която се обучават млади лекари, специализанти, докторанти. Ще полагам все така усилия, за да се развиват те в най-добрата посока и да получат стабилна основа за реализацията си.

Какво ново бихте искала да въведете в работата на екипа си?

Стремежът ми е работният процес в клиниката да бъде дигитализиран, това е една изключително важна стъпка за нас, за нашето развитие. Дигитализацията ще разшири възможностите ни за контакти с колеги от други клиники и университети и това е начин да бъдем в крак със случващото се в нашата област. Знаем, че днес няма граници, за да се развиваме и работим пълноценно, трябва да работим в дигитална среда.

И един по-личен въпрос – кои занимания в свободното време Ви носят най-голямо удовлетворение?

Обичам да пътувам – и в България, и в чужбина. Обичам да сменям средата, да виждам нови пейзажи, да откривам нови места. Едно от любимите ми занимания са силовите тренировки. За разтоварване харесвам винените дегустации – често ходя и това ми доставя удоволствие. Може да се каже, че съм нещо като сомелиер любител. Едно изтънчено занимание, което ми носи приятни емоции...

Имате ли девиз, принцип, от който се ръководите в общуването с колеги, приятели, пациенти?

Да, имам. Отнасяй се с хората така, както искаш да се отнасят с теб. И още един: Искай невъзможното, за да постигаш мечтите си.

Кое е най-голямото Ви желание, мечтата, която бихте искали да видите сбъдната през новата година?

Най-голямото ми желание е двама мои специализанти да завършат специализацията си и да преминат успешно през държавния изпит, и да видя как правят първите си самостоятелни стъпки в работата и как постигат първите си успехи.

Всяко професионално усилие се обезсмисля, ако не даваме път на младите и не работим за тяхното бъдеще.