Д-р Николова: Трябва да преборим страховете за ваксините и да намерим път към пациентите

Основен елемент в по-доброто ваксинационно покритие е начинът, по който лекарят общува със своите пациенти. Ако лекарите имат време да общуват с пациентите си и да им обяснят, че ваксините ще им помогнат, това ще допринесе за по-лесното взимане на информирано решение от страна на пациента. Това каза основателят на фондация „Астра Форум“ д-р Момчил Баев по време на дискусионното студио „България е на трето  място по заболяемост от рак на маточната шийка (HPV) и на четвърто по смъртност в Европа. Създаване на двигател на промяната – КОАЛИЦИЯ HPV“, което се проведе днес.

Според него българските граждани се доверяват на общопрактикуващите лекари в изключително висока степен. „Бидейки толкова голямо съсловие с добър териториален обхват, те достигат до всички български граждани. Така че те са едно от най-важните звена в системата и проблемите на ваксинопрофилактиката. Семейните лекари биха били добър проводник по отношение на убеждаването на пациентите. Би било лошо, когато лекар съветва срещу ваксините своите пациенти и ние виждахме такива случаи по време на COVID пандемията, както и срещу препоръчителните ваксини“, каза още д-р Баев.

Представителят на Педиатричната асоциация доц. Йорданка Узунова обаче беше категорична, че личните лекари не бива да бъдат товарени с допълнителни функции. „Първо, те не са толкова голяма сила, защото те постепенно намаляват. Те имат и много структурни, организационни и финансови пречки и трябва да ги подкрепим, а не да ги товарим допълнително“, категорична беше тя.

„Ние сме свикнали да сме Алфата и Омегата в здравната система, защото всичко започва и свършва с нас“, коментира и общопрактикуващият лекар и член на УС на БЛС д-р Гергана Николова.

Тя разказа, че е имала пациент млада жена, ненавършила 40 години, която е починала от рак  на маточната шийка. Жената е имала две деца, като момиченцето е било точно във възрастта между 9 и 12 години, в която действа Националната програма за ваксинопрофилактика на HPV. „Тя умираше, знаеше, че умира и че не може да се направи нищо повече за нея, но тя и съпругът й отказаха. За мен това беше шокиращо, защото те знаеха всички последици и въпреки това отказаха. Чувствах се непоносимо безсилна, защото нито можех да помогна на човека, който си  отиваше, нито на това дете, което навлизаше в живота. Чисто човешки, но и професионално смятам, че трябва да преборим човешките страхове и да намерим път към пациентите. Трябва да се преборим като общество“, каза д-р Николова.