Д-р Николай Брънзалов: Пациентите нямат задължения, те имат само права

В края на миналата седмица в Правец се проведе семинара „Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечение“, на който лекари и юристи се обединиха около тезата, че терминология, използвана от медиите, е изключително важна за отношенията лекар-пациент. Зам.-председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов уточни пред Zdrave.net защо това е така и какво трябва да се предприеме, за да се изгради наново доверието в тези отношения. 

Д-р Брънзалов, по време на семинара се откроиха причините за недобрия изход от лечение, които беше уточнено, че погрешно наричаме „лекарски грешки“. Една от причините обаче е „човешка грешка“. Каква е разликата?

Лекарска грешка няма, има медицинска грешка. Когато по някакъв начин се стига до неблагоприятен изход от лечението на даден пациент, тази грешка едва ли е индивидуална всеки път. Стана въпрос, че има и т.нар. грешки на системата. Въпросът Ви корелира с това, защото когато се стигне до неблагоприятен изход, първо се търсят колегите, осъществили лечението. Законът позволява да бъде подведено под наказателна отговорност и лечебното заведение. Но никъде не се споменава, че може да бъде подведена под отговорност системата. Например, когато в двумилионна София има 15-20 линейки и се закъснява, и ги бият, и въпреки това трябва да лекуват, лекарите не могат ли да допуснат грешка? Могат, но ще бъдат съдени те, а в случая системата минава настрани, въпреки че тя е определящата. Българските лекари са ценни, те са обучени, но трябва да бъдат и защитени. Пациентите нямат задължения, те имат само права. Не може, когато един процес е двустранен, едната страна да има само задължения, а другата – само права. Това води до изкривяване на целия процес и до пукнатини, които ще стават още по-големи, ако не се вземат мерки за възстановяването на доверието между пациентите и лекарите.

А за случаите на лекари с лошо отношение към пациентите? Това също трябва да намери своето решение.

Пациентите са много повече от лекарите. Лошото отношението на пациента към лекаря корелира с лошото отношение на лекар към пациент. Единият търси помощ, но ако се държи лошо, лекарят трябва да прояви много голямо количество такт и разбиране, за да помогне на такъв пациент. Няма нормален лекар, който да се държи арогантно с пациент, който действително страда и очаква помощ. И лекарите сме хора, имаме проблеми, не мога да се закълна, че във всеки един момент от 32-годишната ми практика съм бил в кондицията, в която би трябвало да бъда по време на работа. Когато обаче има такива конфликти, водещата страна във всички случаи е пациентът. Съвсем друг е въпросът с лошите практики и Български лекарски съюз никога няма да застане зад колега, който осъществява такава. Който използва състоянието на слабост и болест на пациента с чисто меркантилни цели и злоупотреби, трябва да носи персонална отговорност. Такъв човек е престъпник.

Сред обявените причните се открои и недостатъчното знание на лекарите. Какво трябва да се направи в случаите, когато лекар целенасочено отказва да продължи обучението си, а се доверява единствено на знанията, получени в университета и това доведе до лош изход за пациента му?

Българският лекарски съюз е ангажиран да отстоява искането за постоянно самоусъвършенстване на лекарите. Когато това не се случва има обективни и субективни пречки. Субективните са, когато лекарят отказва да се образова, намира си някаква по-нискоквалифицирана медицинска дейност и така може да си изкара целия трудов стаж. Това си е негово лично решение. Но има и обективни фактори, които са пречка. На тях може да се повлияе и ще се опитаме да бъдат пречките там колкото са може по-малко. Ние отдавна настояваме да има оценка на лекарския труд. Изготвили сме методика, доколкото знам Министерството на здравеопазването също има такава методика, разработена на базата на съществуващите в други европейски страни. Оценката на лекарския труд категорично ще зависи от квалификацията. Неслучайно НСОПЛБ не застанахме зад решението да се удължи срока за придобиване на специалност от общопрактикуващите лекари. Министерството обаче, във връзка с това, че се оголва доста България откъм семейни лекари, реши да го удължи. Това е политическо решение.

Как може да се реши проблема с недостига на лични лекари-педиатри?

Няма такива. Или са общопрактикуващи лекари, или са педиатри. Тази грешка много често се допуска, защото когато ни завари новата система, всички бяхме участъкови терапевти и участъкови педиатри. Действително някои колеги имат афинитет към педиатрията, което не означава, че не лекуват и възрастни. За тях има още по-голям недостиг. Основната причина разбира се, е финансова, защото отговорностите са много при лечението на децата, а лекарите са лишени от някои финансови придобивки, от които се ползват останалата останалата част от лекарите, при които превалират пациентите над 18-годишна възраст. Тежкото администриране в тези практики, което в България е издигнато на пиедестал, е друга причина. Надяваме се, че когато се реализира заветната ни мечта с електронизацията на здравеопазването, нещата доста да се подобрят, но на този етап практиките, в които преобладават децата, страдат от тежкото администриране.