„Сомнологията е една много бързо развиваща се специалност, фокусът на научните изследвания в тази област вече се изместват от въздействието на COVID пандемията върху съня, защото тя вече се ограничава като фактор“. Тона каза пред БНР неврологът д-р Нейко Нейков по повод Световния ден на съня, който отбелязваме днес под наслов „Качествен сън – красив ум – щастлив живот“.
„Понякога в рамките на съня си проличават невродегенеративните заболявания. Това са болести, при които губим части от мозъка си по различни причини, по-рядко съдови. Изследването на съня може да доведе до по-ранната им диагностика – това са например болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, някои други специфични заболявания, които имат сънна репрезентация.
Имаме много проучвания по отношение на влошен сън, защото пациентите ни търсят заради това. Смята се, че загубата на невропластичност заради недоспиване и постоянен стрес е един от основните рискови фактори. При някои заболявания първите симптоми могат да бъдат в съня, а не в будния живот“, обясни неврологът.
„Сънят е едно отражение на будния ни живот, така че всичко зависи от нас. Обучаването, правилната дисциплина, правилната хигиена на съня е нещо, което се изисква персонално от всеки едни човек. Както се променяме като личности спрямо житейските случки, така променяме и съня си спрямо тях“, допълни той.
„Най-важното е дали имаме оплаквания през деня, дали сънят е пълноценен, дали се чувстваме отпочинали“, подчерта специалистът.
Той бе категоричен, че информацията, която дават смартфоните за съня, не е точна медицинска диагностика, и данните, получени по тази начин, не кореспондират с данните, които се получават от сомнологично изследване със специализирана апаратура.
„Едно от най-важните неща, които се препоръчват, е човек да си ляга и става по едно и също време. Това е един от първите принципи на хигиената на съня.
С нов сънен график човек свиква за 5 – 7 дни и отвиква за 2 дни“, допълни той.
Трябва да имаме и физическо натоварване, като степента е много индивидуална, подчерта специалистът. Той добави, че умственото натоварване също е важно, но трябва да се разграничава физическа умора от умора вследствие на умствено натоварване. Така че хора, които работят интелектуална работа, трябва да си осигурят и физическо натоварване. Също така някой, който само се движи, трябва да извършва и интелектуална работа.
„Трябва да има баланс между двете. Сънят е белег на невропластичност, на младост на мозъка“, каза д-р Нейков.
„Рецептата е разнообразен живот и разнообразно хранене. А парченце черен шоколад сутрин дори може да измести някои антидепресанти“, препоръча неврологът.
Той бе категоричен, че прогресът в науката ще спомогне много за изучаването на непознати досега аспекти на мозъчната дейност.
Биологът Богомил Пешев пък отбеляза, че липсата на сън води до влошена памет, като 36 часа сънна депривация са еквивалентни на ефекта от изпиването на 200 грама чист алкохол.
В тази връзка д-р Нейков обясни, че все още се чакат много резултати от изследванията на паметта и нейните нарушения и в бъдеще те могат да се окажат много полезни в борбата срещу деменцията.
