Д-р Моника Секуловска: Първите ми стъпки като специализант по гастроентерология в болница "Лозенец" бяха много вълнуващи, но и предизвикателни

Д-р Моника Секуловска е специалист по гастроентерология и началник на Отделението по гастроентерология към УМБАЛ „Лозенец“.

Завършва Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ през 2018 г. с пълно отличие. Носител е на наградата “Златен Хермес с Кадуцей”. През 2023 г. придобива специалност по гастроентерология.

От завършването си до момента работи в УМБАЛ „Лозенец“. От 2021 г. е хоноруван асистент по вътрешни болести и гастроентерология към Медицинския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ на български и английски език.

Преминала е различни обучения и курсове по високоспециализирани дейности в областта на абдоминалната ехография и гастроинтестиналната ендоскопия, както в България, така и в чужбина - Италия, Испания, Турция, Египет и др. Докторант е по вътрешни болести - гастроентерология в Медицинския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.

Д-р Секуловска е член на Българския лекарски съюз, Европейското дружество по гастроинтестинална ендоскопия (ESGE), Европейската организация за болест наКрон и улцерозен колит.

Тя е автор на над 40 научни статии, рецензент и член на редакционния съвет на няколко чуждестранни научни списания, участник в различни научни проекти.

Д-р Секуловска, как решихте да се посветите на медицината?

Медицината беше естествен избор за мен, още от много ранна възраст. Бях винаги любознателна относно човешкото тяло и как функционира, както и за начините, по които можем да помогнем на хората да се чувстват по-добре и да водят здравословен живот. Откакто започнах да се интересувам от медицината, осъзнах, че мога да комбинирам своето желание да помагам на другите с науката и практиката, която тази област предлага.

Какво предопредели решението Ви да изберете гастроентерологията като път на професионално развитие?Кои бяха учителите Ви в специалността?

Гастроентерологията избрах, защото тази специалност обединява много от моите научни интереси, включително болестите на храносмилателната система и възпалителните заболявания на червата, които ме привлекоха особено много. Освен това, когато завърших Медицинския факултет и започнах работа в болница „Лозенец“, разбрах, че тази специалност ми дава възможност да се срещам с пациенти в различни етапи на заболяванията, да работя с напреднали технологии за диагностика и лечение и да бъда част от научни изследвания, които допринасят за развитието на гастроентерологията. Моята работа като преподавател също ми позволява да предавам знанията и опита си на следващото поколение лекари, което ми носи допълнително удовлетворение.

Разкажете за първите си стъпки като специализант и после като начинаещ специалист. Кои бяха най-големите трудности, с които се сблъскахте?

Първите ми стъпки като специализант бяха в болница „Лозенец“, където започнах да се обучавам по гастроентерология. Беше изключително вълнуващо, но и предизвикателно – първоначално се сблъсках с огромно количество нова информация и трябваше да се адаптирам към динамиката на болничната среда. Трудността беше да науча как да се справям с различни случаи, като едновременно се грижа за пациентите и усвоявам нови клинични умения.

Като начинаещ специалист, най-голямото предизвикателство беше да започна самостоятелно да вземам решения за лечението на пациентите и да се уверя, че изборите ми са правилни. В същото време трябваше да се справям със стреса от отговорността и да се науча да балансирам между клиничната работа и научната активност. С времето натрупах увереност и се усъвършенствах, благодарение на опита и подкрепата на колегите си в болница „Лозенец“.

Кои са най-предизвикателните теми и проблеми от специалността, към които които бихте искали да се насочите и да задълбочите знанията си? Интервенционалната гастроентерология сред тях ли е?

Един от основните области, които бих искала да задълбоча знанията си в гастроентерологията, са интервенционалните ендоскопски процедури. Т.е чрез минимално инвазивни процедури да се избегне хирургична намеса. Те са важни не само за диагностиката, но и за лечението на пациенти, което ме мотивира да се фокусирам върху тях.

Други предизвикателни теми, към които се стремя да насоча вниманието си, са възпалителните заболявания на червата, като болестта на Крон и улцерозния колит, и тяхното свързване с новите терапевтични подходи и биологични лечения. Също така, развитието на нови методи за ранна диагностика и превенция на рак на дебелото черво е друга важна област, която ми е особено интересна и на която бих искала да се посветя повече в бъдеще.

Всеки ден се срещате с пациенти от различни възрасти и с различни проблеми. Промени ли се потокът през последните години – стана ли българин по-отговорен към здравето си?

Да, през последните години забелязвам, че все повече българи започват да се интересуват от своето здраве и да търсят навременно медицинско обслужване. Все по-често се консултират с лекар преди заболяването да стане сериозно, което показва, че хората стават по-отговорни към превенцията и ранната диагностика. Това е много положителна тенденция, която показва осъзнаване на важността на редовните прегледи и профилактиката.

В този контекст какво показват наблюденията Ви – много ли са хората, които стават жертва на сериозни, носещи вреда залитания към различни диети и алтернативни лечения или нараства делът на онези, които търсят сериозен професионален съвет от лекар специалист?

През последните години наблюдавам, че все повече хора се обръщат към специалисти за професионален съвет, което е много положителна тенденция. Въпреки това, все още има значителен брой пациенти, които залитат към различни диети и алтернативни лечения без да се консултират с лекар. Това често води до сериозни проблеми, защото такива методи могат да бъдат неефективни или дори опасни. За щастие, все повече хора осъзнават важността на медицинския подход и се обръщат към специалисти, които могат да им предоставят правилната информация и лечение, основано на доказателства.

Известно е, че ракът на дебелото черво е сред най-разпространените злокачествени заболявания на съвремието. Кой според Вас е най-верният подход за ранното му откриване и навременното му лечение?

Най-верният подход за ранното откриване и навременното лечение на рак на дебелото черво е редовният скрининг при рискови групи, както и внимателното проследяване на симптомите. Препоръчително е хората над 45 години да започнат редовни скринингови прегледи, като колоноскопия, за да се открият потенциални изменения в червата, още преди те да се развият в рак. Освен това, важно е да не се пренебрегват симптоми като необяснимо отслабване, промени в навиците за изхождане, кръв в изпражненията или болки в корема. Ранната диагностика и лечение, особено когато ракът е в начален стадий, значително увеличават шансовете за пълно възстановяване.

Извън интереса Ви към научната литература, кои са другите Ви любими четива?

Освен научната литература, обичам да чета и художествена литература, особено романи с дълбоки психологически и философски теми. Често се насочвам към класическите произведения, но също така се интересувам и от съвременни автори. Харесвам книги, които ми помагат да разширя гледната си точка и да се потопя в различни култури и преживявания. Четенето ми предоставя не само почивка и вдъхновение, но и нови идеи, които понякога намират отражение в професионалната ми работа.

Как предпочитате да прекарвате свободното си време? - любима музика, филми, дестинации за пътешествия?

Признавам, че свободното време е много ограничено, но когато успея да намеря малко време за себе си, предпочитам да се наслаждавам на моменти с моето семейство. Обичаме да излизаме на разходки в природата, което е чудесен начин да се откъсна от ежедневието и да се презаредя. Що се отнася до музика, обичам да слушам спокойна и релаксираща музика, която ме успокоява. Когато имам време за филми, предпочитам драмедии или вдъхновяващи филми, които ме накарат да разсъждавам върху важни теми. Пътешествията ми са рядкост, но обичам да посещавам нови места, особено тези, които предлагат спокойствие и природа.

Кое човешко качество цените най-много?

Най-много ценя искреността. За мен е изключително важно да общувам с хора, които са открити и честни. Искреността изгражда доверие и позволява истинска връзка, както в личния, така и в професионалния живот. Когато хората са честни, те могат да бъдат подкрепа и вдъхновение за другите, а това е основата на успешното сътрудничество и взаимоотношения.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, с които посрещате заедно радостите и предизвикателствата на работата?

Бих искала да пожелая на колегите си здраве, търпение и вдъхновение. Работата ни е изключително предизвикателна, но и много удовлетворяваща, когато успяваме да помогнем на нашите пациенти. Нека всеки ден ни носи нови възможности за развитие и растеж, а взаимната подкрепа и екипната работа да бъдат основа за нашия успех. Благодаря им за съвместната работа и за това, че винаги можем да разчитаме един на друг!