НЗОК заплаща изследването на естроген, прогестерон, HER 2 рецептор при рак на гърдата, както и Индексът за маркиране Ki-67, който определя колко бързо се делят клетките – колко е агресивен ракът. За рак на гърдата имунохистохимията се покрива по амбулаторна процедура и по КП, но има още какво да се направи. Това каза д-р Ваня Митова, началник на Отделението по хирургия на гърда и реконструктивна хирургия в УСБАЛ по Онкология в София, в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
По думите й най-важно е да има реална статистика за раковите заболявания, защото на тази база се изчисляват и средствата, които са необходими за терапиите.
„Колко средства трябва да се заделят би трябвало да се съобрази с общия брой онкологично болни у нас, дяловото им разпределение по видове рак, както и тези болни в какъв стадий са. Трябва да се стъпи на реални статистически данни, но тук имаме голям проблем, защото преди години спря работата на Националния раков регистър, той беше преобразуван, слят, така или иначе истината в момента е една – ние нямаме точно, конкретно, отговорно национално звено, което да се грижи за тази статистика. Тя е обединена с други статистически данни в НСИ и реално не можем да бъдем сигурни в тази информация, която се получава и респективно там имаме доста пробойни в системата“, каза д-р Митова.
Тя подчерта, че това, за което е най-необходимо заплащане от държавата, са най-честите генетични мутации за рак на гърдата. „Това са т.нар. мултигенни сигнатури, това са тестове, които определят дали пациентът ще има нужда от химиотерапия или няма да има нужда. Един такъв тест струва около 3000 лв., като досега цената беше 5000 лв., но той не е подходящ за всички пациенти. Има точно определени болни, за които химиотерапията не е необходима, но често се прави превантивно, за да се застрахова. Тези болни ще могат да приемат хормонално лечение под формата на хапчета в рамките на 5 години, може да са подходящи за таргетна терапия или лъчетерапия. Невинаги е от полза и има ефект от химиотерапията, а често пъти има повече негативи, защото тези химиотерапевтици често са кардиотоксични и се отразяват на всички органи и системи“, каза онколожката.
Д-р Митова съобщи, че у нас годишно се диагностицират около 4000 пациенти – жени и мъже, с рак на гърдата, но според данните за 2024 г. този брой е нараснал на 4500 души.
„От тях би следвало от 60 до 80% да са получили органосъхраняваща операция. Останалият процент са били мастектомирани – тоест гърдата е отстранена. От тези 4500 ги разделяме на две и около 2150 пациенти би следвало да се прецени кои са подходящи за поставяне на импланти. Засега пациентите сами си заплащат тези импланти, но ако от тези 2150 половината – 1500, са подходящи за импланти, които са по 1000 лв., това означава, че НЗОК трябва да заплаща милион и половина на година за импланти, което не е толкова много. Ръст на болните с рак на гърдата има у нас и това го виждаме всеки ден в нашата практика и това е за сметка на увеличеният брой на млади жени в тази статистика. За жени между 30 и 40 години ежедневно го срещаме, за такива между 30 и 20 години вече съвсем не са казуистика, срещаме ги много често, така че това, което казват – че няма смисъл да се правят профилактични прегледи преди 40 години, отива в миналото и не е правилното здравно поведение“, каза тя.
Според д-р Митова правилният подход е да бъдат обучавани младите жени и най-вече ученичките от 9, 10 и 11 клас да се самодиагностицират и да ходят на профилактични прегледи.
„При рака на гърдата нямаме добра политика за профилактика, нямаме скринингова програма на национално ниво, която да действа на популационно ниво. А ракът на гърдата е едно от онкологичните заболявания, което, открито навреме, може да се излекува напълно. Тези жени са с изключително добра прогноза, ако са диагностицирани в ранен стадий и това трябва да ни бъде водещата теза. Имам пациентка на 23 години с рак на гърдата и костно метастазирала, и съветът „много си млад да ходиш на профилактични прегледи“ не е най-правилният. И нещо много важно – освен че момичетата и младите жени у нас не знаят и не им е обяснено кои са симптомите, рисковите фактори и колко често да се самопреглеждат, едва 20 на сто отговориха правилно, а 80 на сто – погрешно, при наше изследване в училища в страната относно причините за появата на рак на гърдата“, разказа д-р Митова.
Като положителни страни на лечението на заболяването у нас д-р Митова посочи, че България е в челната тройка в ЕС по реимбурсиране и по бърз достъп до иновативни терапии за рак като имунотерапия и таргетна терапия заедно с Германия и Нидерландия. „У нас има комплексно лечение в онкологията, бърз достъп до лекари на най-високо ниво, достъп до високоспециализирани образни изследвания, модерни терапии като биологично лечение, прицелна или таргетна терапия“, допълни тя.
