Д-р Мирела Петкова: Децата имат нужда от пример, а моята мисия е да им го дам

Д-р Мирела Петкова завършва средното си образование с отличие и златен медал в Профилирана езикова гимназия “Екзарх Йосиф I” - Ловеч през 2017 г. През 2023 г. се дипломира, също с отличие в Медицински университет - София. По време на следването си работи в COVID отделение, а след това и в Отделение по детска урология. От април 2024 г. е специализант по педиатрия в УМБАЛ “Александровска”.

Д-р Петкова, разкажете как взехте решение да станете лекар. Изиграха ли семейната среди и училището роля за този Ваш избор?

Баща ми е ветеринарен лекар, като малка съм му асистирала в операциите на животни. Майка ми казва, че тази професия е призвание и беше убедена, че това е моето, съдейки от това с какъв интерес и любопитство подхождам.

Аз най-малко съм очаквала, че днес, почти 10 години по-късно ще съм лекар. Взаимната подкрепа от семейството ми и положените усилия дадоха успешен резултат.

Започнали сте кариерата си в полето на хирургична специалност - детската урология и в един момент сте променили решението си - преориентирали сте се към педиатрията. Коя бе причината за тази голяма промяна?

Прекарах приблизително две години в Отделението по детска урология и имах невероятната възможност да работя с най-изявения детски уролог в България – д-р Емил Атанасов. Определено опитът ми беше много полезен и там заобичах децата. Ежедневието на колегите ми там е изключително натоварено и изтощително. Всеки ден си в операционна, след това си зает прегледи. Прецених, че хирургичната част е приключение, което не искам да изживявам и имам по-голям интерес и удовлетворение от работата с деца като цяло. Педиатрията обхваща широк спектър от заболявания и състояния, което може да предложи повече разнообразие и предизвикателства.

Кои са Вашите учители в специалността?

Човекът, пред който се прекланям и боготворя е проф. Гергана Петрова. В моите очи тя е „Повелителката на муковисцидозата”. Благодарение на новите лекарства и нейните неспирни грижи, много деца имат шанс да живеят по-спокойно. Искам да изразя своята дълбока благодарност и уважение към д-р Митева и доц. Милева. Тяхната всеотдайност, професионализъм и търпение са безценни за нашето обучение и развитие като бъдещи специалисти в педиатрията. Всички колеги са безкрайно отзивчиви и от всеки има какво да научиш. Добрият пример от тяхна страна е изключително важен, тъй като те вдъхновява да знаеш и да можеш като тях.

Разкажете за първите си стъпки в клиниката, в която специализирате. Има ли случай или случаи, които са Ви впечатлили особено в началото?

Всяко начало е трудно, но това, че съм работила с деца, беше голямо предимство. На първото ми нощно дежурство като специализант, първото дете, което дойде, много трудно дишаше, беше се влошило за кратко време и от мен се изискваше да реагирам веднага. Родителите бяха много притеснени, беше им първо дете, след 9 години опити и се бяха изплашили. Заедно със сестрата оказахме необходимото съдействие и на сутринта предадохме детето в стабилно състояние.

Кои качества трябва да притежава един лекар, за да лекува деца?

Истинската любов и грижа към децата е това, което прави един педиатър наистина успешен и обичан от малките си пациенти. Децата могат да бъдат непредсказуеми и всяко дете е уникално. Лекарят трябва да бъде готов да адаптира подхода си според индивидуалните нужди на всяко дете. Необходимо е да може ясно и просто да обяснява медицински термини и процедури както на децата, така и на техните родители. Това включва и способността да слуша активно и да отговаря на въпроси спокойно. Децата често изискват повече време и внимание, особено когато са болни или уплашени. Търпението е ключово за създаване на доверие и спокойна атмосфера по време на прегледите.

С какво Ви обогатява работата с деца?

Работата с деца ми носи голяма емоционална награда. Усмивките, прегръдките и благодарността им могат да бъдат мощен мотиватор и източник на радост. Те са моето вдъхновение да се радвам и оценявам настоящето и да вярвам в невъзможното. Децата са различни едно от друго и всяко дете има уникални нужди и особености. Това прави работата разнообразна и интересна, като същевременно предоставя множество предизвикателства, които стимулират професионалното ми развитие. Те са моята надежда, че красотата и невинността, които носят ще докоснат света и ще го превърнат в място, изпълнено с повече доброта.

Децата имат нужда от пример, а моята мисия е да им го дам и да помогна на най-малките членове на обществото да растат здрави и щастливи. Сега е модерно да използваме думата „инвестиция“, е в моя случай най-голямото богатство, което може да имаш е да инвестираш в децата си, защото така създаваш основите на едно красиво бъдеще и осмисляш своя собствен живот.

Кое е най-трудното при общуването с родителите? Коя е най-верният подход към тях, според Вас?

Подходът, който е успешен според моя скромен опит е да се поставиш на мястото на човека в нужда. Важно е да слушаш внимателно какво казват родителите и да уважаваш техните гледни точки и опит, дори ако не си съгласен с тях. След това открито да им обясниш какво е твоето мнение и защо е такова. Ще е много по-спокойно за един родител да изпълни твоите предписания, ако бавно му разясниш как това би помогнало на детето му. Във всяка връзка доверието е ключов момент, от изключителна важност е майката да знае, че тя може да разчита на нейния лекар и да го потърси при всеки проблем.

В какви насоки искате да се развивате като специалист?

Знаете ли, може би най-важното, което е искам по пътя на развитието си, освен придобиване на нови знания и поява на хоризонт за нови възможности, е да запазя добрината си и по детски чистото си сърце. Постоянното усъвършенстване на диагностични и терапевтични умения чрез участия в курсове, семинари и конференции, ще ми бъде много полезно, но истински добрият лекар може да бъде само добрият човек. Както по-рано разказах дори не съм предполагала, че това е моето призвание. Животът е непредсказуем, медицината необятна, така че само може да затаим дъх и да очакваме неочакваното.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Светът, в който сам създаваш паралелна вселена, където всяко болно дете с магична пръчка оздравява и всяко детско желание става реалност съществува само под кориците. В едно от стихотворенията си Мадлен Алгафари казва: ”Детето в теб съвсем не си отива. И старостта е най-голямата измама. Докато то живее, ти си жива! И запомни: душата бръчки няма!“.

Този въздействащ стих ни напомня, че вътрешното дете, което символизира чистота, радост и безгрижност, никога не умира. Това е като призив към хората, да ги насърчи да вярват в необятните възможности на човешките ум и душа, написани на няколко реда. Книгите са моят спасителен пояс, с който мога да се телепортирам в различни измерения само с едно прочитане. Затова намирам четенето като полезен начин за разпускане и презареждане от натоварения график. Ще Ви разкажа една интересна история написана преди доста време във връзка с болките на хората и значението да си добър човек.

Великият Лев Толстой бил граф и един от най-заможните хора в страната си, но по неясна причина, изпаднал в тежка депресия. Въпреки възможностите си, неговото здравословно състояние продължило да се влошава. Докато един ден не срещнал един сирак на улицата и го прибрал у дома. За първи път той забравил за нещастието си, от тогава се отказал от лукса си и започнал да помага на нуждаещите се. Един ден, негов приятел, който живял в лукс, му казал: „Какъв е смисълът да правиш всичко това? Трябва да помислиш за себе си“, на което Толстой отговорил: „Ако чувстваш болка значи си жив, но чувстваш ли болката на другите, значи си човек!”

Какво искате да пожелаете на колегите си – млади лекари, които сега правят първите си стъпки в педиатрията?

На младите лекари, които тепърва започват своята кариера в педиатрията, бих искал да пожелая никога да не стихва любовта им към професията. Тя е животоспасяващият им източник да са непрестанно отдадени на работата си. Неслучайно казват, че любовта не е едно голямо нещо, а са безброй малки. Тези малки неща именно са правилен подход към детето, безгранично търпение към родителите, увереност в собствените си възможности, подкрепа от колеги, непрекъснато професионално развитие и неизмерими количества вяра в себе си и в по-добро бъдеще.

Един от първите ми учители каза така: „Момиче, първо се жениш за работата си, после за мъжа си”. Макар и казано клиширано, беше прав, нашето работно време никога не е от 8 до 5, ти си дежурен постоянно, ако не си в болницата, то вкъщи на телефона. За оптимална ефективност е важен балансът между личен живот и работа, така че да се подържат високо ниво на мотивация и сила. Нека всеки пациент изпълва душата им със стимул да открият правилната диагноза и надежда, че ще се повлияе от лечението.

Кое е основополагащото, за едно по-добро утре в света на нашите деца?

Бъдещето е в ръцете на децата ни, а децата са в нашите ръце. Ще Ви разкажа историята, която сподели основателят на Дубай. Той беше попитан за бъдещето на страната си и отговори: Дядо ми яздеше камила, баща ми яздеше камила, аз карах мерцедес, синът ми кара Land Rover, и внукът ми кара Land Rover, но правнукът ми ще язди камила. Защо е така? Трудните времена създават силни хора, силните хора създават лесни времена. Лесните времена създават слаби хора. Слабите хора създават трудни времена. Имаме огромната отговорност да осигурим стабилни основи, върху които да стъпят нашите деца, така че да се гордеем с тях.