Д-р Маджаров: Публичните средства за здравеопазване трябва да са 10% от БВП

"Има пари за здравеопазването, но не достатъчно. Средствата за здравеопазване все още са 4,5% от БВП. Пациентите ще трябва да доплащат, докато не достигнем 10% от БВП, тъй като в момента разликата се поема точно от тях." Това каза зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров пред БНТ.

„Беше премахната регулацията за диспансерни и профилактични прегледи и изследвания, които станаха безлимитни в извънболничната помощ, бяха повишени цените в извънболничната помощ и донякъде в болничната, а КС отмени лимитите в болничната помощ – това са няколко неща, които изсветлиха ситуацията в здравеопазването. Стана ясно, че и в първичната, и в специализираната, и в болничната помощ, и в медицинските изделия, и в лекарствата всъщност има недостиг на средства, а не преразход. Досега изкуствено се показваше, че тези средства стигат, чрез  въведени регулации за сметка за българските пациенти и лекари, каза д-р Маджаров.

По думите му е очевидно, че здравната вноска у нас, която е най-ниската в ЕС, процентът от БВП, който е най-нисък от Европейския съюз, са недостатъчни да осигурят европейско здравеопазване и европейски кадри като заплащане.

„Осигурили сме медикаментите, но всяка година имаме ръст в недостига и на средства за медикаменти. Само за първото тримесечие на 2024 г. на миналата година има ръст с 14% в сравнение със същия период на 2023 г. И ако за аптечния пазар ръстът е с 10%, то за лекарствата в болнична помощ той е 24% и достига 700 млн. лв. само за първото тримесечие. И твърдението, че има преразход в болнична помощ, заради някаква нередност, е донякъде спекулативно. Недостиг има за всички дейности, заплащани от НЗОК, с изключение на МДД, за което пък е нужен допълнителен анализ защо има остатък там“, отбеляза той.

Целта на здравната реформа беше да се достигне 12% здравна вноска, за да преминат всички разходи за здравеопазване да преминат към НЗОК. „Към настоящия момент разходите са преминали към Касата, но здравната вноска продължава да е 8%. Няма как парите да са достатъчни. Спирането на реформата доведе до това, че имаме огромен брой болници и всяка година нови дейности. И тази година се прави опит Касата да заплаща нови дейности, за да се облекчи фармацевтичната индустрия и от БЛС няма как да се съгласим с това. Имам предвид биомаркерните тестове, които в момента се заплащат от фармацевтичните компании, а не от пациентите“, каза той. Д-р Маджаров твърдението, че биомаркерите ще струват 8 млн. лв. е само за тази година, а по начина, по който е предложено това заплащане от Касата догодина може да доведе до минимум 30 млн. лв. за тези тестове.

По отношение на осигуряването на болнична помощ чрез ротации на персонала, какъвто е случаят Петрич и Сандански, д-р Маджаров заяви, че трябва да престане да се твърди, че някои болници са незаменими.

“Просто трябва да изискваме болниците да бъдат истински болници и ако не отговарят на тези условия, да се закрият, а не да твърдим, че те съществуват на ротационен принцип, защото здравеопазване, особено пък в гинекологията и в детското здравеопазване ротационен принцип не може да се прилага. Ясно е, че там ситуацията понякога се променя рязко, бързо и е заблуждаващо, че се осигурява достъп до здравеопазване с твърдението, че си осигурил ротация на персонала”, допълни той.

Д-р Маджаров отбеляза, че най-спешният проблем за решаване е недостигът на кадри и отбеляза, че това трябва да е приоритет на следващия министър на здравеопазването.