В проучванията за насилието над лекари, които представихме вчера, открихме неща, които са доста тревожни. Проучването сред лекарите показва запазване и леко увеличение на тенденциите: 11% от тях са ставали жертва на физическа агресия, а почти половината – 49%, са ставали жертва на вербална. Това коментира днес пред БНТ председателят на УС на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Иван Маджаров във връзка с представените вчера изследвания за насилието над медици.
„Т. е., там имаме запазване на тенденцията, която не се овладява въпреки говоренето, въпреки инициативите, които се опитваме да правим и ние, и други институции, включително МЗ“, коментира д-р Маджаров.
„Най-често подложени на агресия са медиците в Спешна помощ и общопрактикуващите лекари. От всички тези агресивни прояви на българските пациенти спрямо лекарите за 3 г. статистиката показва 39 заведени дела, осъдени с ефективни присъди са едва по-малко от половината“. Това пък каза пред bTV д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на Управителния съвет на Български лекарски съюз (БЛС).
Проблем според д-р Маджаров са резултатите от второто проучване – това сред обществото, от което става ясно, че според 47% от анкетираните „лекарите сами са си виновни“. „Т.е., добре е да ги бием или да ги обиждаме, и по този начин вероятно ще получим по-добро лечение. Не съм експерт, психолозите трябва да отговорят на какво се дължи – народопсихология, или нашето общество изобщо е деструктирано и практически това отразява отношенията, които имаме във всички други сфери“, коментира председателят на БЛС.
Д-р Брънзалов от своя страна припомни, че преди време БЛС направи директна телефонна линия както по районните колегии, така и с централата на БЛС, където могат да звънят пострадали от агресия. От съсловната организация пък директно звънят в прокуратурата. „Целта е да се избегнат всички тези уж много бързи процедури по пътя. Въпреки това резултатите не са добри“, подчерта той.
16 на сто от лекарите са обмисляли напускане на работа заради агресия, 57% пък казват, че са чувствали емоционално изтощение и стрес заради агресивно поведение на пациенти, цитира д-р Маджаров още данни от интервюто. И посочи, че проблемите са свързани и с кадровия дефицит. „Все повече хора търсят медицинска помощ и все по-малко хора ги посрещат там. Т.е. в основата отново трябва да търсим нещо различно, не само народопсихологията. Имаме кадрови дефицит, имаме лоша организация в системата на здравеопазване. Знаем, че голяма част от болниците продължават със следната практика: ако трябва да ви приемат, казват ви – елате в 7, и там има още 20 човека. Т.е. нямаме организация, за да не чакаш излишно за приема. В спешните центрове ние като лекари знаем, че има триаж, но повечето от пациентите не го знаят – те отиват и смятат, че техният случай е най-важен. Тук също трябва да се работи“, коментира председателят на БЛС.
Същата статистика предизвика същата реакция и у неговия заместник в съсловната организация. Според д-р Брънзалов данните, според които 16% от колегите му се замислят дали да не напуснат работното си място заради агресията, е притеснителна. „Недостигът на кадри в системата е ужасяващ. Лекари ще се търсят вече отвсякъде. Силно се да не започнем след време да търсим и лекари извън България“, заяви той.
Във връзка с това д-р Маджаров заяви категорично, че трябва да се работи върху превенцията – „да обясняваме спецификата на нашата работа сред обществото и в същото време на обществото да се показват добрите примери. Хубавите неща, които се случват в здравеопазването, са много повече от лошите“, каза той.
Д-р Маджаров се спря и на част от изследването сред обществото, което показва, че то очаква от лекарите да са свръхчовеци. „83% са съгласни, че лекарите са длъжни да вземат безпогрешни решения, 73% смятат, че лекарите са длъжни да са на разположение и да реагират незабавно, 72 на сто – че са длъжни да предоставят незабавни решения на сложни проблеми и над половината смятат, че лекарите трябва да знаят всичко по всеки въпрос. Това са характеристики на един свръхчовек. Ние сме обикновени хора. Това е сблъсък между очаквания и реален живот, т.е. над 70-80% от населението очаква това и се сблъсква с реалността“, подчерта той.
По думите му друг от проблемите е, че всеки случай с неблагоприятен резултат в България се етикетира с „лекарска грешка“. „Всъщност лекарска грешка има тогава, когато лекарят, поради липса на познания за съвременната наука или поради умишлено извършено действие е увредил здравето на пациента. Всеки лош резултат след опит за диагностика и лечение невинаги е лекарска грешка. Усещането сред колегите е, че винаги, когато има неблагоприятен резултат, дори и да не става въпрос за смъртен случай, а за разминаване с очакванията на пациента, веднага се слагат етикетът „лекарска грешка“, макар в 90% от случаите това да не е така“, коментира д-р Маджаров и призова: „Да изведем обществото от тази липса на авторитети. Защото липсата на авторитети води до това да не вярваме и на лекарите, и на други професии“.
Стига си копи пействал, от теб хората не могат да прочетат свестните коментари! БЛС трябва да извоюва няколко неща — европейски процент от БВП за здравеопазването, лекарите - държавни служители, в спешната помощ - първа категория труд.
Червените боклуци ще постигнете лекарите държавни чиновници само когато и ако съветските говеда от червената армия минат Дунава и сложат пак комунистически педали на власт. Но тогава ще видите и лекари с оръжие срещу вас. А по -добре спрете с парцуцата да се опиянявате и да си мечтаете. Само след няколко години ше плащате всичко по пазарни цени в здравеопазването и ще ви плющят големите милиционерски уши. Ще си спомняте с умиление потребителска такса левче.
Празнодумец, ела ме арестувай бе, боклук! Нали ми имаш айпи адреса? Почвайте да арестувате!Боклуци мръсни!
Бай Ганю спечели и тези избори Простащината в българската политика отиде далеч отвъд санитарната граница, която очертава все пак някаква – макар и мизерна – допустимост Едвин Сугарев Ако някой ме попита кой е спечелил изборите за български и европейски парламент, бих дал най-краткия възможен отговор: не, не ги спечелиха политиците. Спечели ги един герой от по-миналия век, при това литературен: бай Ганю. Образно казано, разбира се. Иначе ги спечелиха невежеството и простотията българска, впрегнати в полза на цинични търговци с политическото, които никога (и запомнете това никога!) нямат предвид общата полза, а само своята собствена. С други думи – чадата Ганюви, неизтребимите. И стига най-сетне с тези басни, че някой бил излъгал или подвел избирателите. Те избират – а не някой свише – и те носят пълната отговорност за своя избор. Това, че са достатъчно тъпи, за да не могат да следват собствения си интерес, не е оправдание. Това, че нямат мнение и искат някой друг да го формулира – също. Нито пък това, че по стар рефлекс от тоталитарните времена искат някой друг да решава вместо тях, защото така, без да носиш отговорност, по-спокойно и по-уютно се живее – с наведена главица, дето сабя не я сече, и под опеката на „силната ръка“. Всички тези народопсихологически батаци на българският народ бяха умело използвани на току що отминалите избори. Бяха „операционализирани“ – ако използваме тази модерна дума. Бяха положени във фундамента на българската държавност – така, както някога комунистите са полагали динамит под купола на „Света Неделя“. В полза на едни дембели без морални скрупули – дето могат хем да строят газопроводи в полза единствено на Путин, хем да се пишат „евроатлантици“ – когато в това има аванта. Мога да предвидя негодуванието, което ще предизвикат моите думи. Въобще не ми пука от това – но проблемът е, че простащината в българската политика отиде далеч отвъд санитарната граница, която очертава все пак някаква – макар и мизерна – допустимост. И проблемът е, че тази простащина, чиито корени са в пошлото хихикане на Тодор Живков, работи против България, унижава нейното настояще и унищожава нейното бъдеще. Доказателство: току-що отминалата предизборна кампания, доколкото калните борби могат да се нарекат така. Пълен триумф на лъжите и мерзкото дърдорене: то не бяха мазни кафета в скутове, то не бяха пудели и пачки, сервирани публично без доказателства за каквото и да било, то не бяха мъдри сентенции от рода на „който пачки вади, от пачки умира“. Една натрапчива, бих казал дори болестна деградация на политическото говорене, чиито корени се крият във времената далеч преди това – в бисери като „аз съм прост и вие сте прости – затова се разбираме“, в разни парапети и левчета „от дизела“ и прочие мизерни, долнопробно скроени хватки, чиято обща черта е пълната липса на естетически вкус – а той, както добре знаем от Збигнев Херберт, съвсем не е излишен и безобиден – тъкмо той те кара да не спестиш подигравката, когато властника я заслужава, дори ако затова ще трябва да падне, както посочва Херберт, „свещеният капитал на тялото/ – главата“. И всичко това – на фона на традиционната българска склонност да се мразим взаимно. Да ненавиждаме тези, които изглеждат по-благородни и по-възпитани от нас, или които – кой знае защо – са успели повече. Струва ми се, че няма друга държава – не само в Европа, но и изобщо в цивилизования свят, в която да бъдеш умен и красив е негативна характеристика, а да бъдеш прост и грозен е предимство. Също както и да бъдеш „жълтопаветник“ – сиреч да живееш в центъра на столицата, а не примерно в Коньовица или Банишора. Важно е също така да не бъдеш различен от другите. Масата винаги има право – това е нещо като верую за българските политици, които под път и над път се кълнат в „народа“, нищо, че мислят този народ по типично бай Ганювски тертип: като стадо, което може да бъде водено, лъгано, стригано и доено И в следването на това, което в момента им е изгодно да представят като „народна воля“, те са способни да зачеркнат всякакви нравствени принципи, съгласявайки се взаимно, че моралът няма място в политиката. Само че тук има нещо, което сме склонни да забравяме. Тези политици са такива, каквито им позволяват да бъдат нашите избори. Ако ни приличат на карикатури, то това е така, защото ние сме им позволили да бъдат такива. Ако заради тях живеем лошо, то това се дължи на факта, че увлечени във всеобщото българско вайкане, нямаме сетива да разберем кога нещата се развиват в наша полза и кога – в наша вреда. Към хиляда пъти прочетох – при това и от уж божем съвестни политически анализатори, как правителството на Денков било най-слабото, което сме имали досега. Странна представа за силно и слабо, която може би отчита интересите на Путин, но не и интересите на българските граждани. Защото в рамките на целия преход към демокрация няма друго правителство, което в рамките на толкова кратки срокове да е повишило в такава степен доходите на българите – както на работещите, така и на пенсионерите. Статистиката го доказва – просто няма друго – и толкова. За три години без ГЕРБ България дръпна повече, отколкото за предишните десет под управлението на ГЕРБ. Както се казва – това е положението. За бай Ганювците обаче истината няма значение. Има значение лъжата – колкото по-нагла и засукана е тя, толкова по-добре. Как го беше казал праотецът им? „Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно.“ Те това и правят. Само че ние сме криви, че го правят с успех. И ще продължават да го правят – ако и докато и ние продължаваме да се цупим, да следваме своите политически фантазми и да „наказваме“ своите – без да ни дойде наум, че всъщност наказваме себе си.
Няма друга държава ,която да разрешава безнаказано на целия си медиен ресурс ,публично ,преди още да са проверени нещата ,да квалифицира и назидава и да всява омраза към лекарското си съсловие. Лекарската професия е стресова-ДА Лекарската професия е рискова-ДА ЗАЩО тогава КАТЕГОРИЯТА труд не е по висока? ЗАЩО не са държавни служители? За какво е Лекарския Съюз? С какво и как защитава съсловието? Нещата не се правят с анализи, вайкане и дърдорене.
Вие двамата със сигурност не сте свръх-човеци! Даже и човеци не сте
А ти си един обикновен фекалом, товарищ!
Кажи му гербаджия и не го обиждай повече! :) Такива сте всички комуняги...