Д-р Красен Иванов: Работата не е, за да преживяваме дните, а за да ги изпълним със смисъл

Д-р Красен Иванов завършва медицина в Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2014 г.

След дипломирането си работи в частни лечебни заведения в София и Варна. От 2015 г. е специализант по гастроентерология във Втора вътрешна клиника - Отделение по гастроентерология на Болница Токуда. През 2019 г. придобива специалност по гастроентерология и е назначен като лекар-специалист в отделението.

Научните му интереси са в няколко области на гастроентерологията: хепатология, асцити, перитонеални портове за дренаж на малигнени асцити. Работи и над проблемите на неалкохолната стеатозна болест на черния дроб. Има опит в абдоминалната ехография, перкутанните интервенции под ултразвуков и рентгенов контрол, лечението на чернодробните тумори, перкутанната туморна аблация.

Тази година на Деня на българския лекар д-р Иванов бе отличен от БЛС с наградата на съсловната организация в категорията "Ти си нашето бъдеще".

Д-р Иванов, наскоро бяхте отличен с награда от БЛС. Как приемате това признание на съсловната организация?

Да бъда отличен с наградата на БЛС за мен е чест и стимул да продължавам да се развивам. Моят труд бе забелязан благодарение на номинацията на болница „Токуда“, в която имам честта и щастието да работя. Ръководството на болницата дава възможност на младите лекари да се развиват, да разгърнат потенциала си и да работят в полза на своите пациенти. Това е много мотивиращо за всички нас.

Разкажете за методиката, която сте създал, и нейните предимства.

Първо искам да уточня, че ние не сме създали тази методика, това е процедура, която се извършва рутинно в развитите държави по света. Ние я въведохме в България, защото видяхме предимствата и ползите за пациентите и най-вече независимостта, която получават.

Тези устройства откъсват онкоболните от болничните заведения, а това е много важно за тях и техните близки, особено в настоящата пандемична ситуация.

Устройството представлява перитонеален тунелен порт-катетър със специална клапа. Чрез него онкоболните пациенти с асцит, които натрупват големи количества течност в коремната кухина, могат да я източват в домашни условия. Досега тези пациенти посещаваха болниците непрекъснато за провеждане на парецентеза - процедура, при която чрез пункция с игла се източва течността от коремната кухина, един до два пъти месечно, а при по тежките форми – всяка седмица.

Ние предлагаме алтернатива на парацентезата. До момента сме поставили над 130 такива устройства, проследяваме редовно пациентите и отчитаме предимствата и недостатъците на тази методика.

Искам да Ви върна малко назад във времето – как избрахте медицината за професионална съдба?

Аз съм второ поколение лекар в нашето семейство. Баща ми е лекар и той запали тази искрица в мен. Наблюдавах през годините неговата всеотдайност, неговата грижа за пациентите. Разбрах огромната важност и отговорност да бъдеш лекар и така моят избор на професия си дойде някак естествено.

Защо решихте да станете гастроентеролог?

Както вече казах, медицината не бе „далечна“ за мен. Исках да се развивам в област, която е многолика, обхваща много органи и широк спектър от патологични състояния. Мечтаех да работя в специалност, в която иновациите ще вървят ръка за ръка с нейното развитие.

Такава за мен е гастроентерологията и вече мога смело да кажа – да, това е моята специалност.

Кои са учителите Ви в специалността?

Благодарен съм, че съм имал и имам възможност да се докосна до работата на много изтъкнати специалисти в тази област. Ако трябва да посоча хората, които ми разкриха тайнството, наречено „гастроентерология“ - това са д-р Радин Цонев, д-р Розалина Балабанска и проф. Симеон Стойнов. Това са моите учители и аз съм им безкрайно благодарен, че ми дадоха шанс, че ме приеха в техния екип, че ми разкриха красотата на професията. Тук е мястото да кажа, че приемам тази награда като награда за целия ни екип.

От какви принципи се ръководите в общуването с пациента и близките му?

Пациентът е нещо повече от медицински случай. Аз гледам на него като на човек, който носи в себе си страхове, убеждения и обстоятелства. За мен е много важно да изслушвам пациентите, да мога вникна в техните проблеми, да им обясня на достъпен език какво им предстои и да се уверя, че са ме разбрали правилно.

Кои качества цените най-много в колегите, с които работите?

Работата не е, за да преживяваме дните, а за да ги изпълним със смисъл. Това е нашето време за живеене, което се определя от хората, с които го живеем. Мисля, че моите колеги разбират много добре това.

Коя Ваша мечта бихте искал да реализирате в близко бъдеще и в по-далечна перспектива?

Мечтая да стана поливалентен гастроентеролог, да имам шанса да се развивам във всички направления на гастроентерологията. В нашата професия е необходимо да се развиваме постоянно. Да мечтаем, да постигаме мечтите си и да не спираме дотам.

Това е може би най-важният урок, които съм научил от баща си и от учителите си. Медицината е необятна наука, едно море от знания, опит и мечти. Щастлив съм, че съм в него!