Във връзка с предприемането на действия от законодателната и изпълнителната власт в 6 направления, изложени в подписка на Национална гражданска инициатива „Даная за живот“, от МЗ заявяват, че са изискани становища от „Информационно обслужване“ АД, ИАМН, Експертен съвет по спешна медицина, Български лекарски съюз, Сдружение на медицинските университети в Република България, Асоциация на университетските болници в Република България, Национално сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение, Сдружение на общинските болници в България и са взети решения за реализиране на конкретни мерки в изпълнение на предложенията. Това става ясно от отговора на служебния министър на здравеопазването д-р Галя Кондева на въпрос на депутата от ПП-ДБ Стела Николова.
Относно предложението до изграждане на Национална детска болница, а и не само, да бъде създадена дигитална информационна система, поддържана от МЗ,
която да функционира в реално време и да насочва родители на деца, които се нуждаят от определени специалисти,
но нямат информация кое лечебно заведение разполага с най-подходящите в конкретния случай, според конкретното състояние на детето, както и съобразено с местоположението им, министър Кондева заявява, че трябва да се изгради нова информационна система, тъй като такава функционалност не е предвидена в НЗИС.
„Тъй като Министерството на здравеопазването работи и по друга инициатива - за изграждане на официален интернет сайт на бъдещата Национална детска болница, се наложи двете инициативи да бъдат обсъдени заедно. В тази връзка беше поставен на преценка вариантът към новоизграждащия се сайт на Националната детска болница да бъде добавена кратка информация за педиатричните структури с линкове към техните интернет страници и доколко това би изпълнило предложението на националната гражданска инициатива, защото то изисква функциониране в реално време на дигитална информационна система с възможност за насочване на родителите съобразно всеки конкретен случай и конкретно състояние на детето и/или да предоставя опция за онлайн консултации. Обсъдена беше и възможността за предоставяне на аналогова информация в електронен вариант, вместо реализиране на технически решения за непрекъсната и денонощна двустранна комуникация през сайта на бъдещата Национална детска болница“, казва министърът и добавя, че в МЗ ще пристъпят към по-детайлно обсъждане на възможността тази функционалност да бъде включена в обхвата от дейности по бъдещата Фаза 4 от развитието на НЗИС.
Дотогава може да се използва функциониращата гореща телефонна линия, която се поддържа и към момента от Министерството за подаване на сигнали или получаване на обща информация в работни дни от 9:00 ч. до 17:30 ч. на тел.02/ 9301 152 и 02/ 9301 253 или е-майл: goreshtalinia@mh.government.bg. При критични ситуации и инциденти, свързани с оказана спешна медицинска помощ, лицата могат да се обръщат към дежурен експерт всеки ден от 0-24 ч на тел. 02/ 8050 300 и 0888 33 45 45.
Откриването на нова гореща телефонна линия с възможност за гарантиране анонимността на подателите, ще дублира функциите на съществуващата, с очаквана свръхнатовареност от сигнали и без достатъчни гаранции за ефективно използване, смятат от МЗ
Относно пътя на пациента министърът подчертава, че
лечебните заведения имат изработени правилници за вътрешния ред, в които подробно са разписани правилата за работа в тях –
както пътят на пациента, работното време на персонала в съответните структури и взаимоотношенията на кабинетите, отделенията и диагностичните структури в лечебното заведение. Качеството на медицинската помощ подлежи на контрол от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
По отношение на въвеждане на Правила за добра медицинска практика за всички специалности в срок до 31.12.2024 г. министърът заявя, че е изпратено нарочно писмо до Българския лекарски съюз и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ с указания за изготвянето на правилата за добра медицинска практика. НРД за медицинските дейности за съответната година съдържа и критерии за качество и достъпност на отделните видове медицинската помощ, включително конкретни индикатори за оценка на качеството на лечението на пациентите. Отделно лечебните заведения за болнична помощ могат да разработват и внедряват и свои диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми за различни състояния или заболявания.
Във връзка с искането за изработване на Система за качествен контрол на междуболничната и вътреболничната комуникация, която да гарантира бързо и ефективно взаимодействие, министър Кондева подчертава, че съгласно Закона за здравето, всяко лечебно заведение е длъжно да извърши възможния обем медицински дейности при пациент в спешно състояние независимо от неговото гражданство, адрес или здравноосигурителен статус. При невъзможност за осигуряване на необходимия обем дейности, ако състоянието на пациента позволява, той се настанява в най-близкото лечебно заведение, което разполага с необходимите условия за това. Съгласно Закона за лечебните заведения, лечебните заведения могат да се договарят помежду си за предоставяне на медицински специалисти, медицински услуги и други дейности. Въпросите подлежат на уреждане и с правилниците за вътрешния ред на лечебните заведения и отделните им структури.
По предложението за въвеждане на задължително продължаващо медицинско обучение за всички медицински специалности, министърът подчертава, че то е регламентирано в Закона за здравето, в Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и в Закона за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на лекарските асистенти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите. „Продължаващото медицинско обучение е наложително, предвид бързото технологично и научно развитие на медицината в последните десетилетия. Действащата понастоящем практика на организиране и провеждане на ПМО доказва по безспорен начин, че взаимодействието с медицинските университети, притежаващи необходимия капацитет и компетенции, допринася за ефективно и качествено провеждане на ПМО.
Осигуряването на ПМО се организира от съответната съсловна организация“,
казва министърът.
По повод на искането за преструктуриране на Изпълнителна агенция „Медицински надзор'' от учреждение към министъра на здравеопазването в независим специализиран държавен орган или в изпълнителна агенция към Министерски съвет, министърът казва, че „доколкото към момента ИАМН изпълнява успешно своите законово вменени задължения, ще се обмисли подобряване на нейното функциониране и качеството на извършваните от същата дейности, в услуга на потребителите“.
Пълния текст на отговора на министър Кондева може да видите тук.
